Loading...Голямото четене на романа “Глад” в Смолян и региона продължава. Страница 2009, месец юни, една жена на път
“Чакаме ви. Ние няма къде да отидем, дано поне вие се върнете един ден!” Така се разделям с Петър. Той е пенсионер и за да си докара някой лев отгоре се е хванал да продава вестници. На крак е от 6 часа сутринта, но дори в късния следобед около 18 ч. още не си е тръгнал. Получава 10% от оборота за деня, осигуряват го само на 4 часов работен ден, но за толкова не може да изкара нищо. Признава, че в Смолян хората не четат много вестници. Обикновено взимат, разглеждат обявите и ги връщат. На практика малкият павилион се е превърнал в безплатна обществена читалня. Питам дали заради кризата не се харчи повече “Стършел”, оказва се, че не. Националните вестници също залежават, но най-показателното е, че дори пенсионерските издания събират уличния прахоляк. Разказвам на Петър, че съм от Смолянския край, но работя в София.
Стиска ми ръката и искрено ми пожелава един ден да се върна.
Девойко мари, хубава
Продължавам към сцената в старата част на Смолян, където пеят групи от цяла България. Тази година градът стана домакин на тридневните Национални фолклорни празници (на 11, 12 и 13 юни) и е много по-оживен от обикновено. Според кмета на общината Дора Янкова само участниците са около 4 хил. души, а гостите близо 3 хиляди. Най-доволни естествено, са собствениците на хотели, ресторанти, кафета и таксиджиите. Слънчевото време в петък и събота привлече и повече зрители от обичайните заподозрени пенсионерите. Тези, които за пръв път стъпват в Смолян се разпознават лесно. Две млади жени упорито разпитват камериерките в хотела ми от какво се препитават местните хора, друг момък въоръжен с огромна раница и списък с изявите кръстосва между двете сцени в града и въодушевено подскача около гайдарите, гъдуларите и пременените в носии хубави момичета.
Няма опнати скари с уханни месца, наблегнато е на по-фините радости за душата и децата – захарен памук, слънчогледови семки, отдавна забравеният оризон и модерните хелиеви балони с Мечо Пух и Прасчо. На метри от сцената в Стария град, Денислав продава тениски на рок идоли и значки със зашити усмивки. Дошъл е специално от Враца, заедно с брат си, който пък е запален по народните песни.
В петък вечерта на сцената пред общината веселието продължи до полунощ. Оказа се тясно за всички, които искаха да чуят и видят танцьорите, музикантите и певците от ансамбъл „Родопа“, децата от Детско-юношеския фолклорен ансамбъл „Орфей“ и училището за фолклорни изкуства в Широка лъка, солистите от Мистерията на българските гласове, а към полунощ и Виевската фолк група. В началото и в края на концерта свириха и невероятните гайдари от „100 каба гайди” и „101 гайди “.
За настроение тропвам едно хорце, след което заемам стратегическо място до сцената, по-близо до участниците. Забелязвам възрастен гайдар, с побеляла брада и втъкнати в пояса пищов и нож. Докато се снимам със живописния бай Стою, около нас кръжат по-младите гайдари и го подкачат задето все още грабва окото на девойките. Майстора, както момчетата го наричат, мигом им изнася кратък урок как се замайват наивни моми. Вади ножа и без да му трепне окото ми обяснява, че преди време мечка стръвница нападнала и изяла жена му, а после той, за да си отмъсти убил още три мечки. Смея се от сърце и се съгласявам с него, че е голям герой. А пищовът му е подарен лично от Левски!!! Тук бай Стою не издържа и също прихва да се смее. Момчетата искрено се забавляват и обещават да дойдат да свирят и в моето село някой ден.
Запознавам се и с две от вокалистките в монтанския народен хор “Пъстренец”. Грета е на 75 години и е най-възрастнатната в групата, пее от 3 години. Приятелката й Тодорица е с по-солиден опит на сцената – цели 30 години. В Смолян много им харесва и съжаляват, че на другия ден си заминават. По пътя са решили да се отбият да разгледат Бачковския манастир. Не забравят да ме поканят и на следващата си изява в Перник, където ще пеят стари градски песни.
Най-възрастният самодеец, който дойде в Смолян беше на 78 години от град Шумен, а най-малките – 4-годишен певец от с. Бъта и негова връстница от с.Върбица. От Върбица се яви и мъжката вокална група „Младост”, чиято средна възраст беше 69 години.
Спирам до тук, защото музиката се слуша, не се разказва. И с удоволствие добавям покана за петото издание на Международния етно-джаз фестивал в Смолян – Джулай Джаз 2009. Откриването е на 9 юли, продължава до 25 юли, а подробната програма с участниците може да видите на www.smolyandnes.com.
Кой кого или защо да се радваме, че е негър, но не лае
За съжаление песните са до време. След тях делниците продължават да се точат все същите – сиви, несмазани и понякога със стържещ стомашен звук. А глада песен го не сгада*, гласи стара местна приказка. Това няма да го прочетете на сайта на община Смолян.
Там “се разхождат” горди изречения за няколко милиона инвестиции в супер модерни туристически проекти, а незнаен автор е написал, че “в последните години се наблюдава осезаем напредък на града, изградена е нова главна улица (през 2003), построени са нови хотели, заведения и дискотеки”. Истинските факти, които подават сбърчен нос иззад сухата статистика са други.
Факт първи – населението на Смолянско е намаляло с 30000 души от 1995 година насам. Преди 14 години жителите са били 156258 души.Областният управител на Смолян д-р Петър Фиданов обясни цифрите с миграцията и отрицателния прираст.
Факт втори – за първи път от 15 години Търговищка област не е на първо място по безработица. Смолянският регион “бодро” зае челната позиция с 12, 91 % безработни, пресметнаха през месец май от Агенцията по заетостта. Причината, според директора на Дирекция „Бюро по труда” – Смолян Стефан Хубчев е кризата, която засегна традиционните препитания за региона – рудодобива, строителството, дървообработването и дърводобива. За скритата безработица ни вопъл, ни стон, но истината е, че стотици хора не се регистрират в бюрата по труда. В същото време се бъхтят по строежите из страната или чужбина – обикновено без договори, без осигуровки и на черно. Или поне до скоро беше така. Вестник “Отзвук” припомня, че в Неделино всеки втори е безработен, а близо 500 гурбетчии са се върнали по родните си места. Същото се отнася и за Златоград. Трагично е положението и в дългогодишните миньорски крепости Мадан и Рудозем. За съкращения възобновеното “Горубсо” предупреди още преди няколко месеца.
Вера Парунска, която е директор на Областната дирекция „Земеделие и гори” съобщи тази седмица, че безработицата в смолянския регион е върнала хората отново към земеделието. Увеличили са се желаещите да се занимават с тютюн, земеделие и млекопроизводство. Все трудоемки и неблагодарни препитания. Всички стопани до един ще разчитат на субсидии и помощ от държавата.
Пет занаятчийски фирми в Смолянско вече фалираха, съобщи инж. Недко Пашамов, който е председател на Районната занаятчийска камара-Смолян. И според него, най-тревожно е в сферата на строителството, тъй като стотици строители от региона са останали без работа. Пашамов разказа, че заради липсата на туристи, занаятчиите изнемогват, защото хората не купуват сувенири.
От Националния статистически институт пресметнаха тази седмица, че област Смолян е в челната тройка по показател най-ниски работни заплати- Видин – 413 лв., Хасково – 424 лв. и Смолян – с 427 лева.
Част от тези неща можех да разбера и от една баба, която продаваше вестници близо до новата църква на Смолян, осветена през 2006 г. – „Св. Висарион Смоленски“. Та с бабата се заговарям, защото павилионът й прилича на книжарница. Книгите заемат няколко лавици зад нея, а от вестниците на ден успява за себе си да припечели към 2 лв. Питам я какво става с шивашките предприятия в района и разбирам, че доста работници са пуснати в неплатен отпуск. Бабата телеграфно ми обяснява кои са фалирали първи, кои тепърва ще хлопнат кепенци и ме изпраща по живо по здраво.
За кратко се спирам и в свръхпрезастроения курорт Пампорово. Официално отминалият зимен сезон бе отчетен като “най-лошият от години насам”. Думите са на председателя на Туристическа асоциация „Родопи“- Смолян Панталей Мемцов. В случая оставям световната криза да поеме вината без мезе. И честно казано, през лятото курортът всява ужас с пустотата си и недостроените зъбери на нечии славни амбиции.
А по въпроса за негъра – други бяха, ние само минавахме наблизо и подранихме с два-три века. Но не лаем. Честна рунтава!
По дядова рецепта – как мухлясва лютият червен пипер
Сигурно има някаква вълшебна формула за даване на захаросани политически обещания, която аз не знам.
На две крачки от общината, където управлява червената кметица Дора Янкова, има изнесени протоколи с резултати от евровота. Къде, ако не там ще лъсне истината – добре ли се справя БСП с властта или да….
В 16-та избирателна секция класовият враг ГЕРБ води със 107 гласа, срещу безсмъртната столетница с 93. Следва НДСВ с 29, догонва ги Атака с 15 гласа, РЗС и Синята коалиция кютат с по 14, ЛИДЕР с 11 и ДПС с 9 гласа. Справката в ЦИКЕП показва, че като цяло Смолян е гласувал така – 24.96% са метнали за Бойко Борисов, по петите му е Ахмед Доган с 23.30%, Коалиция за България има 22.41%., с рязка разлика следват НДСВ със 6.83% и т.н.
Веднага след изборите червените побързаха да стегнат редиците. Ще вметна само, че в Смолян са горди с факта, че имат истинска “ярешка по възраст” листа. От Областния предизоборен щаб на Коалиция за България се похвалиха, че листата им с депутати е най-младата в региона – средна възраст 39 години на кандидатите.
По-интересното е, че миналата седмица на помощ на видимо посмутената кметица Янкова, горда с фолклорните си занимания, се притече лично президентът.
След като два мандата дряма, Георги Първанов изведнъж се присети, че трябва да се създаде Закон за планинските райони. Отиде на крака в Пампорово и изчисли, че 40% от всички общини в България са планински. Янкова мигом го подкрепи и напомни за светлото комунистическо минало и постановление № 31 от 5 октомври 1988. В него е записано, че живеещите в планиските региони трябва да получават 1, 4 % доплащане към заплатите, тъй като са в планиски райони и нямат условия за допълнителни приходи. Но защо ми се струва, че живеем в 21 век и вместо държавата да прелива от канче в канче и да смразява софиянци с бедните селяни, може да създаде реални пазарни условия за бизнеса и да го насърчи да инвестира в подобни райони. Желателно е това да не става с цената на тонове изсечена гора, робското издевателство с шивашките цехове, презастрояването с нерентабилни хотели и т.н.
В този ред на предизоборни страсти откривам платена публикация на Николай Колев-Босия, поместена в изданието на Общинския съвет в Смолян – в. “Родопски вести”. Кандидатът за мажоритарен депутат има двайсетина идеи, базирани на местните навици и условия. Освен супермодерните екотехнологии за строеж на пътища, създаване на ТЕЦ за изгаряне на твърди битови отпадъци и робот, който превръща автомобилните гуми в гранули, Босия предлага създаване на лешникови градини, развитие на екоземеделието, развъждане на калифорнийски червеи. Набляга на екотуризма и горските развлечения (не говори за ядене на кебапчета, а за раходки с катъри, рафтинг, туристическа археология, златотърсачество, планинско колоездене, рибовъдство). За всичко това той предлага привличане на евросредства и лично да обучи експертите, които да напишат качествени и печеливши проекти. Налудничави ли са част от идеите на Босия или не, в случая няма значение.
Повярвайте ми, тук 20 лева в джоба от германски турист, разхождан час из шубраците, “звучат” по-реалистично от обещанията на БСП. Ако червените победят мигом започват да строят – язовир „Пловдивци”, каскада „Горна Арда”, пътища, водопроводи…Припомням, че въпросният язовир се “строи” от поне 8 години, а каскадата от десетилетие!!!
Бих написала какви трънки и глогинки предлагат на родопчани и другите партии в региона, но не успяха да ме облъчат. Явно използват по-скрити методи за комуникация с избирателите си.
Не знам дали сте виждали как един депутат изпада в състояние на див телешки възторг, когато тръгне на предизборна обиколка. Обещава с лекота всичко и е толкова възхитен от местните хора и прекрасната природа, че забравя да си бърше редовно лигите. И едни сладки блянове с лекота ума му ражда. Ако наблизо има печено прасенце и засукани моми всичко се натъманява от само себе си.
Телешкият блясък в очите се лекува с две седмици слугуване в градината на леля Гичка. И ако обичат, скъпите ни депутати да си плащат за удоволствието да стъпват по земята с галоши!
Дневна тарифа- 0,89 лв., нощна – 0, 99 лв.
Изоставям плакатните страсти с напудрените муцуни. Ще ви разкажа за простичките неща от живота като смоленските таксита, които с цените си удрят в земята дори столичните.
По правило местните хора сравнително рядко се заиграват с таксиджиите. Ходят пеша, ползват личен или градски транспорт. За 4 години тарифите на жълтите коли са скочили двойно – от 0, 42 лв. за дневна тарифа на километър през 2005 г. на 0, 89 лв днес. В Смолян за клиенти не се обикаля, защото това е скъпо и безсмислено упражнение. Почти 100% от автомобилите са собственост на еднолични търговци. Единици са тези, които притежават по няколко коли. Водачите се обединяват единствено в сдружения, за да ползват определена ефирна честота. Лизинговите вноски за автомобилите ги мъчат по презумпция, както навсякъде в страната, а от Нова година клиентите рязко намалели. Цените са за закъсали среднощни компании, гости и туристи. Както и за екстремисти, пътуващи от и за Пампорово.
Малък екшън в града създаде през 2005 г. появата на крупната за тукашните мащаби фирма на Александър Бох. Той пусна по улиците на града 29 чисто нови “Рено Клио”. Сега разбирам, че се е отказал от бизнеса, шашнат от наетите шофьори, които го мамели всячески и от немарливото им отношение към колите. Бох продал бизнеса и се отдал на любимото си занимание – автомобилните състезания. Присъствал дори на злополучната гонка във Варна, част от Националния шампионат за туристически автомобили. Състезанието в края на май завърши с трима пострадали зрители, от които един по-късно почина. Във Варна Бох спечелил втора поредна победа в своята група Х над 1600 куб. см. с „Мицубиши Лансър Ево 9“. А в Смолян го чакат, за да покаже късметлийската си кола.
Сипи по едно, нашите ги няма
Слагам си очилата, за да се убедя, че виждам съвсем правилно. Две хлапета по на десетина години се кандилкат с бутилка ракия. Странно е, но немотията и световната криза до какво ли не водят. Давам си сметка, че детската психика е крехка и дишам дълбоко. Когато обаче момченцата взеха да разливат ракийката по тревата и да крещят “Кутьоооо” си глътнах граматиката и се хвърлих в спасителна акция. Оказа се, че двете деца всъщност са излезли да дадат вода на едно котило от 8 кученца. Грижат се за тях откак са се родили преди един месец. След като се запознавам с Асен и Георги разбирам, че ракиената бутилка е била измита старателно с веро, преди в нея да сипят водата.(За по-младите – верото е препарат за миене и лъскане от близкото минало, преди да го измести турският “Тест”. Зеленият гел пък се пада баща на модерните балсами за ръце, от които жените по правило стават по-умни и по-красиви). Трима от малките рунтавелковци са кръстени Бъз, Белчо и Кутьо. Единственото, което тревожи момчетата е, кой ще се грижи за мъничетата, докато те са на море за една седмица.
В друг заден двор обрасъл с бъз откривам хлапе, което се готви да наследи Димитър Бербатов. Риташе самотно топката и все нацелваше дерето.
На другата сутрин решавам да стана рано и да разменя някоя клюка с местните баби, но мисията ми се проваля. Осем без петнайсет за тези географски ширини е късен час. Бабите вече са минали през магазина, взели са нещо за хапване и са се запътили към градините. Пия кафе на една детска площадка, където от снощи се търкаля бутилка бира. Докато се мръщя на слънцето, забелязвам черна котка, която кротко лочи вода от локвата в една изхвърлена и изкорубена от слънцето врата. На съседния балкон жена уж пощи мушкатото, докато се чуди от къде се пръкнах.
В последните часове в града успявам да открия едно “Магазинче за желания”, собственост на две сестри. Едва отворило, вътре вече е пълно със жени в носии, които бързат да си купят нещо за спомен, преди да си заминат. В магазинчето има обичайните джунджурийки – керамични фигурки, интересни щипки за снимки, цветя за украса, калинки, вазички, много красив дървен Буратино на конци. Елена ми обяснява, че наистина изпълняват всякакви желания – надписват оригинални картички за влюбени, украсяват сватбени тържества и какво ли още не. Тясното пространство се задъхва от весели и бръмчащи шарении, носи се и слабо ухание на ароматни свещи.
Тръгвам си от Смолян уморена от скитането и с думите на Петър: “Чакаме ви. Ние няма къде да отидем, дано поне вие се върнете един ден!”
Съскам на всички котки по пътя до гарата и моментално заспивам в автобуса.
*Сгада – погажда, разбират се. В случая – Песните не помагат на глада да изчезне.
