Loading...
Трябва ли да си мъдрец, за да осъзнаеш, че мъдростта е просто опит, житейски и в повечето случаи – негативен.
Днес попаднах на едно интервю. Корифей психолог се изказваше за позитивното мислене и за това доколко мъдри са изповядващите го.
Глупци, абсолютни глупци, загубили здравия си разум в търсене на имагинерно щастие.
Стремежът към щастие води към нещастие – твърдеше корифеят и аз, докато четях осъзнах колко много е прав.
Прав е в твърденията си, че сме загубили трезвата себе и светооценка в търсене на…
Разни дефиниции.
Колкото повече се опитваме да дефинираме чувствата си, толкова повече се оплитаме в безчуственост.
Времето е странно нещо – преобразува правилните решения в грешни – ей това прозрение ме осени днес докато си разсъждавах – опитът да търсим позитивното в негативното щраусово заравяне на главата в пясъка ли е? И дали не е по-здравословно да намираме негативното в позитивното.
Според онзи корифей, това е умение за критично мислене за автооценка и реално възприятие на обективни дадености.
Щастието било продукция, комерс. Позитивното било комерс, измислен от предприемчиви богаташи, за да ни замъглят съзнанието.
Ниц брей.
А цялата негативна помия, която ни залива отвсякъде е може би панацеята на оцеляването.
Колкото повече се бориш, толкова по-силен ставаш.
Всичко това ви звучи като една мисловна боза, нали?
Точно такова е – мисловна боза.
Ама не като оная едновремешната от 6 стотинки. А някаква адски резлива, с консерванти. От тия дето ни консервират възприятията и ни бухват в клишетата.
Може би скоро някой корифей ще се изцепи и че мечтите са комерс, гаден комерс, който ни хвърля в облаците, а всеки уважаващ себе си реалист знае, че не всичко, което хвърчи се яде.
Някои неща са просто за удоволствие…
