Loading...
Фалосът е един от най-често срещаните и най-древни човешки символи. Още в първобитната епоха, той е издигнат в култ. При древните гърци култът към фалоса е толкова развит, че е имал своите собствени церемонии – „фалофордрии”, по време на които начело на процесията се носел огромен фалос, отрупан с плодове. Римляните не остават по-назад. Според тях, тази част от мъжката анатомия носи щастие. Можело да се видят фалоси, изрисувани до входните врати, носели се като амулети и дори капителите на колоните завършвали с тях.
В древния Помпей екскурзоводката развеселено ни сочеше скулптирани фалоси, сочещи към най-близкия публичен дом. В цяла Европа се срещат камъни на зачатието. Това са стари, изправени камъни, наподобяващи фалос. Жените ги възсядали и възпявали, за да забременеят по-лесно. Не само на запад е имало култ към фалоса. В Индия те се срещат навсякъде. Изсечени от камък, изобразяващи реалистично мъжествеността на бог Шива. Индийците обожествявали фалоса на своя бог, защото според тях, оттам произлиза семето на живота. В хиндуизма “лингам” се нарича фалосният символ на Шива. В Япония пък всяка година се чества празникът на плодовитостта – Канамара Мацури. Той датира от 16-ти век. По случай празника се изработва огромен фалос, висок 2,5 м и се поставя на кипарисов трон и се носи начело на процесия. Счита се, че докосването от жените на главния символ на фестивала гарантира хармония в семейството и потомство за бездетните. Но той не е само езически символ. Фройд създава психоаналитична концепция, в която представя фалоса като главен свръхсимвол. Според него фалосът дава възможност на децата да определят собствената си идентичност. И така, център на света ли е фалосът? Не, но пък и едва ли е олицетворение на злото!
Погледът към пениса обаче е статусна, йерархическа категория. Правото да го погледнеш, както и да се докоснеш до него е социална привилегия единствено на по-старшия към по-младшия, но не и обратното. Между другото, жената по отношение на мъжа винаги, или почти винаги е била „по-младша“. Той е имал правото да я разголва, гледа, да й се любува, да я пипа и да я обладава, но обратното винаги е било невъзможно. Даже в съвременния, достатъчно еманципиран свят, жената често може да му се любува откровено, само когато и се разреши. Прекалено голямото внимание към гениталиите им, дори и да е любовно и нежно, смущава много от мъжете. А пък сравнението на неговия пенис с друг е направо недопустимо. Мъжът-мачо си представя пениса винаги като фалос и изисква всички да мислят по този начин. Фалосът не съществува за да го разглеждат, а за да му се покланят. Не напразно мъжката власт се нарича фалокрация. Откритият и свободен женски поглед към мъжкото тяло практически и сега е извън закона. Мъжкият възглед, формирал мъжкото самосъзнание по определение винаги е бил съревнователен, не еротически, а често дори кастриращ. Този поглед не ласкае пениса, а го превръща във фалос, култивирайки от една страна завист и чувството за собствената непълноценност, а от друга – пренебрежение и високомерие. Фалоцентризмът, фалическият култ и фалокрацията са различни аспекти на едно и също явление.
Пенисът и фалосът са не просто различни, а и в много отношения са противоположни. Отношението към пениса е не нещо друго, а завист към фалоса, а завистта към фалоса е завист към фетиша. Възприемането и оценката на пениса по фалически критерии поражда у мъжете множество психо-сексуални трудности и проблеми. Голият, нееректирал пенис, не е нито толкова голям, нито толкова твърд, нито толкова надежден, какъвто е фалосът. Той е чувствителен и нежен. За разлика от самодостатъчния фалос, пенисът е твърде зависим от другите. Той „става” не само от еротичните помисли на стопанина си, но и от женския поглед, под влиянието на който се втвърдява и разцъфва, или напротив – увисва и увяхва, а заедно с него оживява, или болезнено потръпва чувствителното и нежно мъжко сърце (статистиката за броя на инфарктите при мъжете в този контекст не е просто метафора). Чуждия поглед към пенисът ти – това е власт и единственият начин да се избавиш от нея е да не позволиш на други мъже да те гледат (жените не влизат в сметката – те няма с какво да съперничат на мъжете).
Мъжките родови термини продължават да са определящи. „Мъж”, „човечество”, „той”, „негов”, отношение на поколенията, като „бащи” към „синове”, „братство”, „индивид”, „нравствен човек” – думи, макар и несексистки, но изключващи женското начало. Дори Фройд е считал, че женското морално развитие е недостатъчно, за да анализират сложността на Едиповия комплекс. Езикът, с който оперираме, съвсем не е невинен. Той притежава мощна символична власт. Власт, която създава образи, нагласи, ценности, модели на поведение и възпроизвежда патриархални властови отношения в различни сфери. Власт, която избира гласовете, които да бъдат чути, и онези, които да бъдат игнорирани, дисциплинирани, отхвърлени, иронизирани, отстракирани. За непоносимата тежест на женското битие под властта на фалоса свидетелстват и някои странни за нас евфемизми в речника на политкоректния феминистки език. Ето и някои извадки от основополагащите му термини:
Алтернативна външност (alternative bodi image) – жена с грозна външност /тяло/.
Боббитектотомия (bobbitectomy) – скопяване на мъж в знак на протест против фалократичното мъжко общество. Термина получава популярност, след като американката Лорена Бобит скопила спящия си мъж Джон, заради жестокото му отношение към нея. Тази постъпка получава термина социосексуална непримиримост (socio-sexual vigilantism).
Вагинален американец – (vaginal American) – американска жена.
Галантност – (chivalry) – мъжко средство за потискане, правещо жената неспособна да решава жизнените си проблеми без мъжка помощ.
Хетеросексуален целибат (heterosexual celibate) – термин, заменящия оскърбителния „фригидност”.
Настоятелен зрителен контакт (excessive eye contact) – оскърбителна форма на сексуално взиране. Получава разпространение след като през 1994 г. студентка от Торонто осъжда за 200 хил. долара обезщетение професора си, който я визирал настоятелно по време на лекциите.
Недостатъчен зрителен контакт (insufficient eye contact) – оскърбителна форма на сексуално пренебрежение. Ако мъжът избягва да погледне жената, тя може да загуби увереност в себе си, дори да почувства физическа заплаха.
Оживяла, оцеляла (survivor) – жена, преживяла сексуално насилие.
Постокоитално несъгласие (postcoital nonconsent) – формален юридически протест на жени по отношение на доброволно съгласие за полов акт, след приключването му. Касае полов акт, когато жената е под влияние на алкохол, наркотици и дори настоятелно ухажване. Т.е. несъответствие на половия акт с очакванията и желанието и.
Потенциален насилник (potential rapist) – всяко мъжко същество в полова зрелост. Термина е въведен от студентки от щата Мериленд, разлепили в аудиториите списъци на potential rapist, включващи всички сексуално привлекателни студенти и преподаватели.
Съгласни (collaborator) – жени публично заявяващи, че им харесва да правят секс с мъже.
Сексуални работници (sex worker) – проститутки. Думата проститутка е призната за унизителна, доколкото подчертава презрителното отношение към жените, които фалократичното общество заставя да извършват платени сексуални услуги.
Сексуално преследване (sexual harrassment) – неочаквано сексуално внимание, поставящо жертвата в състояние на неувереност и неудобство в обществени места, или на работа и в учебни заведения. Формите му са настоятелното им оценъчно фиксиране, внезапно прекратяване на разговорите в мъжка компания при появяване на жена и др.
Уголемен клитор (extended clitoris) – пенис. Синоними: удължен полов орган, заместващ наименованието на мъжкия орган. Думата „пенис” се счита за политнекоректна, доколкото сочи отсъствието и при жените.
Умозрително изнасилване (conceptual rape) – въображаемо мъжко участие в полов акт с жена, без предварителното и съгласие.
Освен горните термини, призвани да изразят протеста против подценяването и дискриминирането на жените, следва да се посочи и още един термин „ефемсипация” за думите, които скрито пропагандират превъзходството на мъжете над жените. Че дори и в думата „еманципация” присъства буквосъчетанието „man”. Ефемсипацията става движение за замяна на думите свързани с мъжкия род с такива от женски род.
Икономическата криза от последните десетилетия смути жените изключително много. Изведнъж те осъзнаха, че са по-ниско платени, или че ги сменят ден за ден, като салфетки. Вече има не малко жени на около 30 години, които са адвокати, лекари или журналисти. След като родят деца си казват: „Защо трябва да работя 40 часа за фирма, която се отнася зле с мен? Ако детето трябва да бъде щастливо, то има нужда от мен, това ми се струва по-важна задача”. Според феминистките, днес бебето е най-силният съюзник на мъжкото господство. Защото една жена трябва да прави всичко за детето си, като всичко останало се счита за признак на егоизъм. А лекарите, детските психолози и лобито, което подкрепя кърменето окуражават това още повече, като казват: „Детето има нужда от майка си, то трябва да бъде кърмено до втората година от живота си.”
Как мислят феминистки като философката Елизабет Бадинтер? – Те не са точно против кърменето, а срещу идеологията, която стои зад него. Природосъобразния дискурс навлиза настоятелно в живота ни. Начинът ни на живот правилният ли е, не е ли всичко това лудост, стремежа към пари, власт, консумация? Не е ли по-добре да се върнем към основите на природата, да се храним здравословно, да се грижим за чистия въздух, тъй като това е по-мъдро и по-правилно? Трябва, трябва, но напротив съществува и другото – „искам, искам”. Когато майката не работи, рискът да остане в някакъв момент без мъж и с минимално препитание е огромен. А след това? Финансовата независимост е като въздухът, който дишаме. А за красотата? Живеем в свят на външни изяви и жената трябва да положи много усилия за нея, ако не иска да остане сама. Това е жестоката истина. Затова по-рано сме имали един мъж и е трябвало да го задържим до смъртта си. Защо по-старите феминистки всъщност винаги се нахвърлят върху младите жени? Струва им се, че по-рано са били по-свободни, по-борбени. Днес жените търсят спасение в ролята на жертви. Това е пагубно за равенството на половете. Положението на жените днес често кара да мислят за тях, като за малки деца. Никоя не иска да бъде отговорна за това, което прави.
Живеем в общество, в което отличителната черта на пола е един от най-ярките узаконители на различните права и ограничения, официално и неофициално. Докато правните основания, поддържащи мъжкото господство са ерозирали значително през последните десетилетия, тежкото бреме на традицията все още работи мощно за утвърждаване на ролите, отредени на двата пола, които са неравностойни по престиж и ценностна система. Разделението на труда в семейството и обществото продължават да са предмет на ожесточени спорове. Не е задължително главата на семейството да бъде мъж, но представата продължава да е, че начело е възрастен представител на мъжкия пол и отново сме в капана на традицията. Семейството е най-малкото сдружение в обществото, но като такова, за да съществува, следва да е подчинено на някаква йерархия, в която всеки член има своята роля и задължения. Стремежът му е отглеждане на „добродетелния син” и „добрата дъщеря”.
Част от феминистките очакваха с нетърпение едно хермафродитно общество, в противовес на онези, които славеха жената в традиционната и роля на съпруга и майка. Но проблемът не е в ролите, а в подценяване качествата на жената и нейната роля в общество, създадено и доминирано от мъже. Някои семейства си позволяват наемането на домашни помощнички и гувернантки, за да може съпругата да се посвети на професионална или политическа кариера в т.н. „външен свят”. Но това е достъпно за малцина. Докато незаплатения и широко непризнат труд в домакинството не се подели по равно между членовете му, изгледите за еманципация на жените в него са нереални. Няма да имат равни възможности с мъжете в нито една от сферите на разпределение. Всъщност това е бастиона, атакуван успешно от тях през последните десетилетия. Резултата от това е плачевен, особено за западния свят с огромните демографски проблеми, породени от късни бракове, или трайни връзки от които да се раждат все по-малко деца.
По материали от интернет
Следва…
