Мисия Доброволец: Dumpster за един ден

Плодова салата 2 hand

След като цял ден бях прикрепен към Security Team заедно с още няколко колеги, се убедих, че прекалено строгите мерки са вредни особено за пушачите, които, за да запалят по цигара и да се върнат обратно в залата, трябваше да преминат отново през всички мерки и проверки сякаш са на летището. След четири прекрасни дни, на 11 май вечерта трябваше да си взема довиждане с Марина и нейното чудесно семейство.

С малко тъга се отправих към следващото място за пренощуване, намиращо се недалеч от залата на Евровизия. Елизабет не само надхвърли представите ми за водене на хипер мобилен начин на живот, работейки едновременно на 2 места в Бавария и в Австрия, но и с разностранните си интереси – от йога, през музика, защото е уколелистка и преподавател в местно училище по фотография, вегетарианство и ..dumpsting. Последното може образно да се обясни като рационално използване на годните храни, изхвърляни от големите магазини поради изтичащ срок, или защото са останали непродадени. Разказа ми, че това движение е на социална основа, обединяващо хора от различни слоеве на обществото, които чрез събиране на изхвърлената храна искат да демонстрират, че са срещу разхищението на храни. Елизабет използваше само плодове, зеленчуци и хляб. Предложи ми да се включа във вълнуващо приключение за намиране на непотребна никому, но подходяща за консумация храна. Условието бе да се стъмни и да затвори близкият магазин. Като почитателка на dumpsting движението Елизабет се бе включила в една специална група във Фейсбук, и се бе сдобила с ключ от помещението за отпадъци на един от близките магазини. В резултат на акцията, която тя определи като полулегална, набавихме много хубаво грозде, диня и праскови, и след като ги почистихме, си направихме истинска плодова салата 2 hand. По никакъв начин не личеше откъде са продуктите, тъй като тук всичко се изхвърля с опаковките. Донесохме краставици, домати и цял пакет хляб, който като се препечеше ставаше като нов. Вече съм писал, че един датски ресторант приготвя ястия от изхвърлени непотребни храни, но за пръв път правех нещо подобно. С оглед на това, че се изхвърлят огромни количества храни намирам за логично търсенето на храна из контейнерите на големите магазини.Елизабет ми каза, че отвъд Океана дори има хора, които така събират козметика и техника. Малко след края на Евровизия 2015 прочетох, че големите хранителни магазини във Франция са били заставени да даряват непродадените поради една или друга причина храни, чрез наскоро приета от френските депутати промяна в закона, задължаваща супермаркетите да сключват договори с благотворителни организации, с които да уреждат по какъв начин да се извършват даренията. Дебатът за това дали да се правят подобни дарения, се развихри и в самата Австрия. Оказа се, че социалното движение на недоволните от масовото изхвърляне на храни, годни за употреба, набира все по-голяма скорост.

Една вечер с музиката на Ибро Лолов, мистериите и фламенко

След още един уморителен ден, в който щъках из залата и подпомагах къде добре, къде не чак толкова хората от сигурността, вечерта се оказа много приятна. С моята домакиня Елизабет дълго беседвахме на различни теми – от диалектите в немския и испанския език, през влиянието на арабската музика върху фламенкото, музиката на ромите, до click and work. Всичко беше подкрепено с чаша вино и вкусни сандвичи със зеленчуци, които ми дойдоха добре след малко разочароващия обяд, когато ядох и аз не знам какво. Някакви сладки неща, които макар и добре приготвени от готвачите на ESC, не ми харесаха особено. В музикално отношение, за да се илюстрира всичко, ползвахме испанско фламенко, акордеона на Ибро Лолов, вълшебните гласове на Мистериите, а накрая Елизабет посвири на уколеле – непознатия за мен струнен инструмент, много по-малък от китара, чийто произход се отнася към 19-ти век. Инструментът е пренесен от португалски емигранти от Микронезия на Хаваиите, а Елизабет преминала към него, защото китарата е по-голяма, и създава известни неудобства при транспортиране. Наличието, мисля на малка разлика между най-ниската и най-високата октава при уколелето, прави много лесно интерпретирането на музика на Куин, Битълс и други известни групи. Разбира се, всичко става с труд и много работа. От Елизабет научих малко известния факт, че Паганини, който свързваме с цигулката, всъщност е бил китарист, и е оставил в наследство много повече произведения за китара, а свиренето на цигулка му е било нещо като хоби. Естествено, върнахме се към темата и за изхвърлянето на прекалено много храна. Липсата на достатъчно законови мерки, които да задължават магазините да даряват непродадените храни, води до поява на движението Dumpsting. Не всички вериги позволяват обаче ровенето в контейнерите им. Има такива като Mercur, чиито помещения за съхраняване на отпадъци се охраняват – като Форд Нокс, ми каза Елизабет.Причината за това е много проста. Търговците нямат интерес хората да консумират непотребна и вече изхвърлена храна, защото ще спрат да купуват. Когато тя ми разказа за Рафаел Фелмър, решил да избере да живее без пари, направо не се сдържах и казах: „Та той е построил комунизма“. За разлика от Хрушчов, който ни уверяваше, че до 1980-та година комунизмът ще бъде построен, но така и не влязохме в тази епоха, в която се предвиждаше парите да изчезнат. И това ме подсеща за поговорката ни – „На сила хубост не става“. Май тя важи и за налагането на различни идеологии посредством репресивни методи. Но Фалмър успява да покаже, че не всичко е пари – щастието тоже. И пише книгата „Щастие без пари“.

Прекарах само 2 дни при Елизабет, но за това пък те бяха изключително вълнуващи. Реших преди обеда да свърша по-важното, да се преместя в хостела без да бързам, отивайки на съвсем различно и уединено място като Хютелдорф. Малка подробност е, че залата, в която минава Евровизията, е на едноименната улица Хютелдорфер щрасе, но в нейното начало. И тъй като не открих станцията на влак 45, ползвах познат маршрут през центъра на града, комбинирайки ходене и пътуване с метро.