Loading...
– Всяка година номинациите и гласуването се превръщат в надпревара на егота и най-вече на каузи, които не могат и няма как да бъдат сравнявани. Няма по-добра, по-готина и по-висша кауза, когато става въпрос за права и живот. Няма по-заслужаващи да живеят достойно от други. Така че – гласувайте за всички.
– Наградата е за правозащитна дейност, но непрекъснато се включват всякакви каузи и действия, които макар и важни и нужни за обществото като цяло, трудно могат да бъдат определени като защита на човешките права. Разбираемо е, особено при цивилизационното противопоставяне, сериозната атака срещу демократичните ценности и отпора срещу съдебната реформа, тези каузи и личности да получат признание, но може би е нужно да се учреди и награда за принос към обществото. Иначе – шапки долу.
– През последните години е трудно да си правозащитник в чистия смисъл на думата – основните човешки права някак си се оказаха в кюпа с омразния либерализъм, дебатът и действията са системно подменяни от менте организации от бориславцековски тип, а тези, които работят по сериозни теми като бежанците, ромите и зависимите получават същата доза омраза от медии, обществени личности и политици. Трудно е и да си различен защитник – често grass roots активистите от малцинствата остават на заден план, което ги стигматизира допълнително. Важно е теза награди да отличават правозащитниците, защото това е сигнал към всички колко ценно е това, което правят. И крехко.
– Прави впечатление, че с всяка изминала година се номинират все повече хора за прояви на обикновена, ежедневна нормалност, а не за смели, упорити и изключителни действия за защита на основните човешки права. За съжаление в България сме се докарали дотам, че всяка човещина и обикновените неща, които трябва да направим като хора в лицето на хуманитарен проблем вече изглеждат като нещо изключително на фона на ширещата се диващина. Само че, в Уганда и Афганистан убиват, а в Саудитска Арабия пребиват за смелостта да застанеш срещу нещо много голямо и страшно като недемократичен режим или терористична армия. Хора, можем повече.
– Благодаря на момичето, което ме е номинирало, но тази година не съм свършила нищо. За сметка на това се сещам за хора, чиито имена няма да чуете, но ходят всяка седмица да преподават на децата във Военна Рампа, без да търсят каквото и да е било в замяна. Тези хора са героите.
Ще се повторя – хора, можем повече.
