Loading...
Защо, как, ама трябва ли, ама той не е български, осанна, разпни го, ама видиш ли… и т.н., и п.р. Значи.
Обичам да започвам изречения с „Начи“, а пък изложенията, започнати по този дефинитивно аргументативен начин са си начи…напраооо, неам думи.
Та начи – тази нощ е Хелоуин. Онзи, хамериканският (дет не е и баш хамерикански, ма това е друга тема) Хелоуин, дето навличаш одежди, които те правят по-красив, по-грозен, по-страшен, по-приказен и за един ден от страшното си правиш страшен купон.
Може би това е денят, в който ако ти кажат , че си голяма тиква, жив дявол или пък ужасна вещица си е направо комплимент. Не е комплимент обаче, ако ти кажат, че си родоотстъпник, предател, тъпанар, тъпигьоз и недай си Боже – не харесваш Слави Трифонов.
Всяка година по това време на годината, както и на 14 февруари, слушам как разни лели, като мен, размахват пръсти по тивито и викат – хелоуин, хелоуин, ама будителите, ами Левски и Раковски, защо ги забравихме?!? Де го Вазов, де го Пишурката…Виж, за Багряна не споменават, щото тя още е спорна, пък и прекалено хубава била – по на вещица го докарва.
Та така – размахват пръсти и знамена и припомнят колко е важно да си патрЕот, ама не само да си, но и да го демонстрираш. ДА не пиеш хамериканско уиски, да не ядеш хамбургери, да не слушаш Скорпионс и в никаком случеям да не се маскираш на нещо различно от Динко, или в краен случай – на рокер-чалгар.
Щото, видиш ли, подобни срамни празници, като Хелоуин и бай ти Вальо влюбеният, ни засенчват будителите, заличават ни ги. Така излиза.
И може и така да е, защото до такава степен сме си свили рамката, че вече не допускаме…усмивка. Това е – затворено сърце, отворена уста. Ако ме разбирате.
Всъщност, начи, според мен – никой, ама псолютно никой,
НИКОЙ не може да ни вземе, заличи, засенчи, изтрие, напие… будителите – единствено ние. С незнанието си, с непомненето, с безинтересуването. Защото те са нашите будители и ако не са успели, не успяват, или пък не ще успеят да ни събудят… за какво говорим. Значи не сме заспали, нещо друго сме. И в този случЕй и Вси Светии няма да ни помогнат. Великденският заек също. Дядо Мраз и Дядо Коледа пък ептен, а за свети Валентин да не говорим – анатема, щото той влюбен и загубен – какво му разбира тиквата!
Аз лично и персонално имам един принцип в тоа живот – Никога, Ама НИКОГА не отказвам весели празници. НИКОГА, ама НИКОГА не отказвам малко забава и повече усмивка. Пренаситила съм се на мразачество, на рушене, на събаряне, на деструкция. И много се кефя като видя мартеничка на ръцете на чуждоземските си приятели. И много се кефя да видя чуждоземец, облечен като кукер. Чули ли сте някой да ни анатемосва щото му връзваме конци по ръцете? Обичай… за здраве.
Между другото – нямам против и по Сирни Заговезни да покарнавалествам, ама пусто … тоя адет не ни е адет.
И за финал на това прочувствено споделяне един виц, който ми е много вери, баш любим:
Малкият Иванчо се прибира вкъщи умислен, нетипично умислен.
– Иванчо, сине, какво има – пита таткото, отпивайки от три пъти претаканата домашна сливовица и проверявайки дали туршийката е втасала.
– Ми чудя се тате – какъв точно празник е тоя ХелУин, че нещо не ми е мноо ясен.
– Ама сине, сега тате ще ти го обясни. – примлясква компетентно родителят – Нали знаеш осми март?
– Да, тате, знам го.
– Е, сине, баш същия е и Хелоуин – пияни вещици обикалят улиците.
