Loading...
Маршрутката, освен за осъществяване на социални контакти е много полезна и за научаване на някои тенденции, които пряко се отнасят към еротиката и мъжката психика. Интересно е да научиш колко мнипулативни са нежните създания.
Днес имах щастието до мен да седнат две прекрасни млади същества от женски пол. Всичко си им беше наред – и младостта, и облеклото, и фигурите. От тях се разнасяше лек аромат на нежност, може би „Живанши“.
Та седнал съм си аз, кротко съм се заел да се информирам от пресата за новините, по едно време осъзнавам, че дамите до мен разговарят. Знаете как понякога без да искате се заслушвате в чужди разговори, не че е много културно, но аз съм си любознателен човек, пък и винаги има какво да се научи от чуждите разговори. Та заслушах се аз и чух следния разговор:
– Леле, скъпа, помниш ли магазина за бельо където ходихме миналата седмица, какви страшни неща имаше там?
– Разбира се, нали само чакам да си взема заплатата и да отида да си купя някои неща.
– Е, аз онзи ден ходих отново, накупих си някои нещица. А, да! И онова страхотно боди, помниш ли го, червеното, купих си го.
– Ама то не беше ли малко скъпичко, бе, твоя как реагира?
– Ами, първо, не съм му казвала колко струва и второ, вечерта го побърках, та не си и помисли да пита колко съм изхарчила?
– Стига бе, верно ли? И какво направи?
– Ами, облякох бодито, сложих си жартиерите, ония, черните, нали ги помниш? Сложих и убийствения сутиен, да се забавлява повече! Наметнах си копринения пеньоар, онзи прозрачния, направих му страхотна вечеря, изгасих лампите, запалих няколко свещи и го зачаках да се прибере от работа.
– И той?
– Прибра се, първо се шашна от обстановката, даже бях изчистила. Паркирах го на масата и започнах да му сервирам, сипах му чаша вино, сложих му вечерята. Въобще не стигна до вечерята! Не се и сети да яде! Да не говорим, че въобще не му и дойде на ум да пита за цени, пари и т.н. Изпи си виното и ме придърпа, направо се побърка! Свали ми пеньоара, бодито. Сутиена доста го затрудни. Около половин час търси закопчалката отзад, докато не му казах, не се и сети, че е отпред. А с жартиерите почти се отчая. Направо му взех акъла. Пък и така нещата продължиха доста повече от обичайните 10 минути.
– Ха, много гот, как си се сетила само! Абе, харесала съм си едни убийствени ботуши, дали с твоя номер ще го накарам моя да не задава въпроси за цената им?
– Ама разбира се, какво ти трябва, бутилка вино, няколко свещи, създаваш му настроение и той забравя за всичко.
Това беше най-смисленото в разговора им, после започнаха да обсъждат някаква си, дето била намква си.
Замислих се, колко елементарни сме мъжете, но това ме накара да прозра. Довечера като се прибирам ако лампите не са запалени първо ще проверя дали има ток, ако има и въпреки това в нас горят свещи, почти ще ми е ясна работата. А ако има и бутилка вино с приготвена вечеря, всичко ще си е на мястото. Само се замислих, първо да попитам за цената или преди това да консумирам с пълни шепи предоставеното ми удоволствие. До довечера ще реша.
Продължих да си чета вестника. Бях удовлетворен. Успях да разбера една малка женска хитрост.
