Loading...
Сега ще споделя една тайна. Маршрутката, освен като място за подобряване социализацията и сексуалицзацията, може да бъда място и за изживяване на най-различни по вид шокове. Ето онзи ден изживях истински шок, естетически шок. Аз си пътувам най-спокойно, преглеждам пресата, дет се вика по този начин, преглеждайки пресата, си намалявам простотията. По едно време превозното средство спира, за да се качи пътник. Аз, разбира се, съм любознателен човек, обичам да се вглеждам в човека, особено ако е от по-добрата половина на човечеството – женската, винаги има какво да се види. Та съвсем любознателно вдигам поглед от вестника си, за да видя кой се качва. В момента, в който видях, изживях абсолютен шок! Останах в потрес. Долната ми челюст, наречена мандибула, увисна, все едно че се е откачила. Качи се нещо, не мога да дам друго определение. Та това нещо бе от женски пол на видима възраст около четиридесет-четиридесет и пет години, на ръст не повече от сто шестдесет и пет сантиметра, а на тегло го докарваше около деветдесетте. Но сам по себе си този факт не е толкова стресиращ. Шоково предизвикващ беше начина, по който нещото се бе облякло. При тази височина и при тези килограми, фигурата на въпросното нещо е нагъната. Гънките, образувани от прекомерното натрупване на плът са неизброими. Всичко пада на вълни, трудно се различава кое е талия, кое корем, кое гърди. Единственото, което различаваше гърдите й беше поставения сутиен, сега дали е поставен на точното място, не мога да кажа. Объркващо е някак си, питате откъде знам за така нагънатото тяло ли? Ами особата се бе облякла с тъмно синя прозрачна блуза, от тези които показват абсолютно всичко, което се намира под нея. Представихте ли си ниския торс с кожа, пълна с мастни натрупвания, които под силата на земното притегляне се спускат на вълни? Вие само си представихте, а аз го видях. Но това не е всичко, нещото освен безумната блуза, която беше облякла си беше обула и … пола, къса, тип минижуп. Нали се сещате, че туловището отгоре няма как да е снабдено със стройни крака и хубаво дупе? Краката й бяха като козунак тип плитка, а задните й части бяха от тези, дето като друсне маршрутката и десет минути не спират да се тресат. Та тези телеса бяха прищипани с тясна, дънкова поличка. И това не е всичко, цялото това „великолепие“ беше гарнирано с невероятно безумен грим, положен върху лицето на нещото. Ама грим ви казвам! От типа – да не ме срещаш сам в тъмна уличка! Не на последно място е и гласът на нещото, наподобяващ звука на моторна резачка. Замислих се, абе хората нямат ли си огледала в къщи, бе, това не се ли е погледнало в огледалото, преди да излезе! Реших, че или няма огледало да се види или някой си е направил жестока шега и й е подарил от онези кривите огледала. Няма начин иначе да го докара до такава гротеска.
Потресох се, изживях абсолютен естетически шок!
Така че, много внимавайте като се возите къде гледате, аз съм човек със здрави нерви, но ми трябваха три дена да се отърся от видяното, някой с по-слаби нерви може да получи инфаркт или да се откаже от женското съсловие съвсем.
