Loading...
Фейса пак ме пита, какво мисля. А аз мисля за човечеството. За бомбите по улици, метра, летища. За изтрепан невинен народ. Как не можаха пустите терористи един управник да гръмнат!?
И измислих как да се спасим поне нормалните хора в България. И да спасим и нея. Та ето идеята.
Назад към природата. Махаме се от градовете. Пълним пустеещите села. А тъй като на село всички се знаем, терорист нема да смее да припари. Чули ли сте за бомба у село? Не. Нема и да чуете. А най – добре е да се пръснем по полета и планини.
Ако верно у България сме останали 7 милиона, на всеки българин се падат по 15 декара и 174 квадрата земя, реки и езера. А на тях палатчици, каравани, колибки. Овчици, кози и крави пасат на воля. Полудиви прасета ядат жълъди. В реките плуват риби. Един декар жито храни спокойно един човек. И 174 квадрата картофи.
Един декар марихуанка прави щастливи поне 100 човека. Целогодишно. И ги облича. Само когато е студено. С конопени дрешки. Даже лозя нема да се садят. Три дръпки са кило вино или двеста ракия И си живеем живота. Какво му требва на човек. Парче леб, кило вратна пържола и пресно сиренце. И три дръпки.
Обаче идеята не свършва дотук. Нали некой требва да ни управлява. Та у София се сбират всички управници. От кмет, до министър. Накуп. Да е по лесно на бомбаджиите. Бам! Бам! Бам! КЕФ ГОЛЕМ.
После това става по всички държави и всички земни кълбета. А бомбаджиите умират от яд. До един. Що вече нема кво да гърмят.
То като се замислих, това май е и планът на света. Скоро ще го разберем. Приятна вечер! Назад към природата!
Деда Ванга Нюз – Блог на Роси Антов
