Loading...
Та да ви кажа.
Не скърбях за жертвите в Париж и Ница. Не скърбях за жертвите в Брюксел. Не скърбя за никоя жертва, где не познавам. Не скърбях за жертвите в Питер. Не скърбя и за тези в Кемерово. И не ме обвинявайте, че не съм скърбял и че сега не скърбя. Просто не ги познавам. Жертвите. А няма как да скърбя за някого, когото не познавам. И не ми дреме. Сега ще ви кажа за какво скърбях.
Скърбях когото гръмна фабриката в родното ми село. И убиха братовчед ми. На 28 години. Страхотно момче.Невероятно добро. Него го познавах. Познавам майка му и баща му. Познавах Милка. Винаги усмихната. Винаги работеща. Красива. Познавам съпруга И. Заедно израснахме. И детето И. Израстна заедно с моите. Познавах доста от убитите. 15 човека, не 15 жертви. А вие не. Та да ви попитам:
ВИЕ ТОГАВА СКЪРБЯХТЕ ЛИ С МЕН?
Ако не сте, нямате право да ме съдите, че не скърбя за Париж, Брюксел, Ница, Питер и Кемерово.
И друго ще ви кажа. Просто пропускате за какво да скърбите. Не го казвате или не го виждате. Оставете Кемерово, Брюксел и Париж! Вижте България! Тя умира. Убиват я пред очите ви. Всеки ден. А вас ви изнасилват ежедневно. На работа. След работа. От телевизора. От пресата. Отвсякъде и навсякъде. Съд. Банки. Шефове. Чиновници. Политици… Изнасилват ви вашите. И нашите. И убиват бъдещето ви. Бъдещето ни. И това на децата ни. С ваша помощ. И наша.
Докато вие скърбите. ЗА ЧУЖДИТЕ.
И си мълчите. ЗА СВОИТЕ.
Поняли друзя мои дорогие, какво ви казах? Ще ви е трудно. Защото не съм от вашите. Не съм и от нашите. Не скърбя за непознати. Те това никога няма да го разберете. Или пък ще го разберете. Много скоро. Какво е скръб. Истинска. Не го пожелавам на никого.
Айде чао! Отивам да изпия едно питие. За всички изтрепани. ЗА ВСИЧКИ. Малоумието винаги ми е идвало в повече. Вашето. И нашето. Не моето.
Деда Ванга Нюз – Блог на Роси Антов
