Loading...
Ти жената до мен ли си, или моята жена? – този въпрос ми отпери милото, докато се възхищаваше на вкуса на вчерашния чай.
Първо реших, че ме критикува и решително изпъчих гърди:
– До теб съм, къде да съм другаде?! Плътно и неотменно. Като един Санчо същински съм. Само че жена, де…
Но коварна мисъл се загнезди в главата ми и не ми дава мира: „Той мъжът до мен ли е, или е моят мъж“. Мъжът до мен ли искам да бъде, или „моят мъж“.. Редно е социално коректното да не влиза в сблъсък с емоционално коректното, за да не се окаже после, че съм възпроизвела фейк нюз поради когнитивен лапсус.
Не знам кой измисли тази дивотия, мотивира я с някакви алабали, съдържащи сложни социални дефиниции и постулати от книги и площади и взе, че почти я официализира медийно. Но при мен нещата не са медийни, а простички, както и думите, които описват същественото.
Моят мъж е МОЯТ мъж!
Независимо дали е до мен, дали е в Занзибар, или се караме дали да ходим в Занзибар. Защото той е МОЕТО момче. Онова, с което животът ме е срещнал, съдбата ме е събрала и някаква непонятна логика на любовта ме е накарала да обичам, независимо от посоките, в които се разминаваме понякога. Знаете, това с вървенето на двамата в една посока е супер страхотно на теория, но когато тръгнат двама в живота, пътят им не е гладък, не е правичък, нито е винаги слънчев. Има бури, има завойчета, има трънчета, паднали дървета, пътечки, по които единият иска да свърне, пък другият тегли по царския… Понякога пътят се губи или пък те губят пътя. И когато мъжът е с НЕГОВАТА жена и жената с НЕЙНИЯ си мъж, то тогава половинките стават цялост и Вселената се превръща в тяхното място. Необятност, в която те са си един до друг, и се намират по всякакви различни и еднакви пътища. Притежават компас – притежателните местоимения.
Замисляли ли сте се за думата „притежание“? Дали пък не произлиза от „притегляне“…и всъщност може би иде реч не за някаква собственическа варварщина, а за една изконна заедност, която си е работа на съдбата и на двамата, които дори и да не са „до“, са си техни си. При-тежание….
Да, сигурна съм, установих, че МОЯТ мъж не е мъжът до мен, защото в Куба ще ходя без него, но определено е МОЯТ!!!
***За всички, които мразят да четат дълго, синтезирам: Смятам, че това с „мъжът до…жената до“ е адски голяма нонсенсна тъпотия, особено в случая, в който тези хора съвсем доброволно са се нарекли“семейство.
