Loading...
Социализъм. Всички живеят щастливо. Некои, где им е дошъл ред за Москвич, по – щастливо. Животът бе песен. И поради това, хората се обичаха и се женеха. Та сестра ми се заомъжва. Селото ни е в гранична зона. След него е българо – сръбската граница. Сестрата облича булчинската рокля и чака да я откраднат. А ние чакаме сватбарите. Та да я купят. А тех ги нема и нема. Явно зетът е размислил. Сестрата реве, мама реве, баба реве, реве целата рода. По едно време Митко се сети, та отидохме до бариерата преди селото. 3 километра. А там сватбарите. Другата половина. Реват и те. Не смеят да псуват. До бариерата войници с автомата. Пазят Родината.
Така поне казваха. А май пазеха сърбите от нас. Сватбарите немат открити листове. А без открит лист нема сватба. Не ги пущат. Граничарите. Явно се притесняват, че са се изтупали не за сватба, а да избегат у Сърбия. А държавата се е притеснявала, че като избегат, ще разкажат колко щастливо живеем и сърбите ще побегнат масово към България.
После почнаха едни молби, тичане до белоградчишката милиция, черпене на белоградчишката милиция, черпене на гранични офицери…
Та дигнаха бариерата. Сестрата я взеха. Прецакан бях аз. Бедния студент. Бях залостил портата и приготвил един зеблен чувал за парите. Скъпо щях да я продам. Ама не би. Немаше време да я продавам, що от обедна, сватбата стана вечерна. Прецака ме държавата. И държавната граница. Оттогава мразя границите. Та да ме не питате, дали съм бил репресиран от бай Тодор. Не бях репресиран. Бях прецакан с поне сто лева. С тях можех да си купя 29 кила кучешка радост и 28 вафли. Или 29 бутилки „Слънчев бряг“, 7 кифли и 7 банички . Или 10 бутилки „Столичная“. Или 500 хляба. Добруджа… И цела вечер бех нещастен. И се напих. И хоро играх, нищо, че съм като спънат кон. А сестрата заживя щастлива. И да не повервате, две деца роди. Знаеше, че партията ще ги храни. Не като сега. Раждаш, па после требва и да ги храниш.
Книгата ми, КЛЮЧ ЗА ЖИВА ВОДА може да я имате ако звъннете на 0886446795.
Деда Ванга Нюз – Блог на Роси Антов
