Част І
За липсата на образование или крахът на християнската цивилизация • Кой и защо ликвидира образованието в цивилизования свят • Малограмотни послушници са необходими на новия световен ред
„Повечето деца не умеят да пишат, нямат никакво понятие от история и това е позор.” Тези думи не са изречени от някой вечно недоволен нашенски морук с носталгични наклонности по времето, когато „образованието и здравеопазването бяха безплатни”. Констатацията е на Уилям Фитсхю, издател на списание, което представя разработки на американски гимназисти. Той твърди, че писането е най-занемареният предмет в съвременните училища в Съединените щати.[1] Тя е реално, а не песимистично отражение на общата картина на образованието в САЩ днес.
Красноречив контрапункт на това е началото на коментара на Никълъс Кристоф, поместен ден по-късно във всекидневника „Ню Йорк Таймс”: „Ако напредващ Китай има някакво човешко лице, то не принадлежи на шефа на Политбюро, нито на някакъв интернет-магнат, а на една тиха девойка с кротък характер на име Ифан Хоу.
Г-ца Хоу… е поразителен феномен: на 16 години тя е новата световна шампионка по шахмат, най-младата състезателка и сред мъжете, и сред жените, която някога е печелила световното първенство. Тя е отражение на начина, по който Китай оказва влияние върху всичко на света – чрез сериозни инвестиции в образованието и човешкия капитал, особено в младите жени.”[2]
Едва ли американският коментатор е апологет на „китайския път” – смесица от класически и държавен капитализъм с еднопартийна тоталитарна власт на комунистите. Просто такива са реалностите в страна, която не е загубила цялата мъдрост на конфуцианството. А нейните ръководители добре съзнават, че щом като не разполагат с нефт, природен газ или някакви други природни ресурси, трябва да разчитат на експлоатацията на качествения човешки потенциал. Изглежда просто, нали? Да не се лъжем: няма печалба, без експлоатацията на жив човешки труд. Тогава защо в християнския свят постъпват по съвсем обратен начин?
В часовете между двете цитирани публикации 22-годишният Джаред Лий Лоугнър[3] простреля в главата депутатката от долната камара на американския Конгрес Гейбриел Гифордс, като уби шестима и рани общо 19 души.[4] Съобщиха, че той бил „отчужден от обществото, объркан, изпълнен с гняв и с лошо предчувствие за скорошния край на неговия живот”.[5]
Часове след инцидента медиите в САЩ коментираха, че трагедията е логичен резултат от провежданата от десетилетия в страната политика на разделение и омраза. В интерес на истината, навярно Съединените щати са най-полицейската държава на земята. Там има най-голям брой затворници.[6] Тамошни медии твърдят, че затворите са се превърнали в доходен бизнес и в нов вид човешко робство.[7] Ако не е така, излиза, че това е най-престъпното място на планетата. В ускорен ритъм Русия следва по петите „светлия” американски пример. И на двете места действат концентрационни лагери. По същество двата някогашни изкуствено създадени полюса са се слели в единна криминална суперсила, готова на всякакви терористични действия срещу онези народи и техните правителства, които проявяват непокорство.
Съвсем не случайно след инцидента в Аризона местният шериф Кларънс Дупник с горчивина посочил: „Гневът, ненавистта, фанатизмът, които продължават да се ширят в тази страна, все повече освирепяват. За съжаление ми се струва, че Аризона се превърна в нещо като тяхна столица. Ние станахме Мека на предразсъдъците и фанатизма.”[8]
Да добавим – и на богохулството. Всъщност става дума за крайните националистически настроения, насочени срещу католическите имигранти, както и за непрестанните атаки срещу християнството. Например отдавна на много места в САЩ Коледната украса е забранена, за да не дразни хората с друга вяра и преди всичко евреите. В тази страна поставянето на Шекспировата комедия „Венецианският търговец” е забранено по същата причина. Нали главният отрицателен герой е злобният и безмилостен еврейски лихвар Шейлок? Измина вече близо десетилетие откакто изучаването на християнската религия бе извадено от учебните програми все заради влиятелните люде със старозаветни имена.
В самото начало на 2011 г. във Великобритания благотворителната Младежка женска християнска асоциация бе принудена да се откаже от определението „християнска” в своето наименование.[9] Досещате се защо, нали?
Само преди година традиционните християнски символи – разпятие, статуетки и икони на Исус Христос и Светата Дева Мария – бяха изнесени от класните стаи в Италия. Пак заради това. А у нас не дават и дума да се обели за задължителното въвеждане на християнското вероучение в училищата. Отново заради същото. Докато показно се кръсти на първите редове в храмовете, цяла гвардия от комунистически престъпници начело с президента Георги „Гоце” Първанов и премиерката Б.Б. тайно предвожда битката срещу нашата традиционна вяра.
Исус Христос осъдил еврейския елит – книжниците и фарисеите, чиито наследници са съвременните равини: „… На Моисеевото седалище седнаха книжниците и фарисеите, затова всичко, що ви кажат да пазите, пазете и вършете; а според делата им не постъпвайте, защото те говорят, а не вършат: връзват бремена тежки и мъчни за носене и ги турят върху плещите на човеците, а сами не искат и с пръст да ги помръднат; и всичките си работи вършат, за да ги видят човеците; разширяват своите хранилища[10] и правят големи полите на дрехите си; обичат първо място по гощавките и предни седалища в синагогите, и поздрави по тържищата, и – да им казват човеците: учителю, учителю! А вие недейте се нарича учители; защото един е вашият Учител – Христос, а всички вие сте братя; и никого на земята недейте нарича свой отец, защото един е вашият Отец, Който е на небесата; и наставници недейте се нарича; защото един е вашият Наставник – Христос.”[11]
Колко съвременно и точно звучи! Явно Божието е вечно и за него няма време и място. Вижте политиците, които „обичат първо място по гощавките и предни седалища…, и поздрави по тържищата, и – да им казват човеците: учителю”. Ами поповете и техните пищни одежди с „големи поли”? Те държат да ги наричате „отче”, а Сам Бог е разпоредил: „никого на земята недейте нарича свой отец, защото един е вашият Отец, Който е на небесата”. Ето част от следите на заговора срещу християните и тяхната вяра в Исус Христос.
Иначе еврейската ненавист спрямо християните е пренесена през вековете и не знае почивка. Тя продължава и в наши дни. Не помните ли как преди няколко години Соломон Паси напсува: „Майната му на православието!”? „През 1998 г.” приятелят на „Гоце” Първанов, масонът Емил Кало, по онова време „председател на еврейското дружество в България „Шалом” и сериозна комунистическа номенклатура, „се изрази в пресата, че на „Митичната раса от посветени… не им трябва „непълноценната доктрина”, наречена християнство”. Година по-късно, в писмо до в. „Монитор”, отправи още обиди по отношение на християнството.[12]
Горните примери илюстрират непрестанните добре планирани атаки срещу самосъзнанието на българите като християни. Иначе казано – опитите за лишаването им от един от най-съществените елементи на нашето осъзнаване като обособена нация, която е поставила основите на цивилизацията на белите хора.[13] Без това твърдение да съдържа и мисъл за някакъв расизъм. Тъй като красотата е в разнообразието. А тъкмо ние, като християни и като българи, понасяме постоянни удари по нашето национално самосъзнание.
Иначе навръх Рождество Христово през 2010 г. най-тиражният израелски всекидневник „Джерузалъм Поуст” помести статия-призив, озаглавена: „Още нещо за [поведението на] евреите по Коледа”. Тя започва така: „Чоп Сюи (Chop suey (На китайски 碎 – буквално: „разнообразни късове”; китайско ястие, което се приготвя от месо, най-често от пилешко, риба, говеждо и малко свинско, с добавка от яйца. Готвят се със зеленчуци.) все повече преобладава. Ние, евреите, имаме своя традиция за празнични ястия за Коледа: китайска храна!
Забравете пуйката, гъската или други печива, които украсяват празничната трапеза. Ние, евреите, си имаме своя традиция за празнични ястия на Коледа – китайска храна!”[14]
До какво доведе тази война срещу християнската вяра, с други думи – срещу цивилизацията на белите хора?
До скъсване с традициите и опростачаване
У нас няколко поколения невярващи битуват, без да са изградили своя нравственост, да се съобразяват с християнската ценностна система. Тя винаги ни кара да се съобразяваме с ближните си и не позволява или поне пречи на извършването на престъпления и злини.
Кой има полза от отдалечаването ни от общочовешките ценности? Отговорете си сами. Обаче настоящето дередже у нас вече застрашава бъдещето ни като българска нация: „На 46-о място са българските ученици измежду 65 страни. Това показват данните от участието на България в Програмата за международното оценяване на учениците (ПИСА)…
В проучването участват 4508 ученици от 179 български училища в страната на възраст между 15 години и 3 месеца и 16 години и 2 месеца.
За сравнение при предишното изследване България е на 33-то място от 41 страни през 2000 година и на 43-то място от 57 страни през 2006 година.
За 2009 България попада в класацията наред със страни като Сърбия, Уругвай и Тринидад и Тобаго.
41% от българските ученици все още се намират под критичния минимум от знания и умения за четивност. Основно те се затрудняват да работят с таблици, диаграми и графики.Като цяло момичетата показват по-добри резултати – те изпреварват момчетата с 61 точки. Според методологията на ПИСА тези точки се равняват на две години училищно образование.И докато резултатите показват, че 29% от момичетата са под критичния минимум на знанията и уменията от средно ниво, при момчетата този процент е 52.
Учениците срещат трудности и при намиране и извличане на информация от текст, както и при осмислянето и оценяването й. Изследването показва още, че България попада в негативния списък с по-нисък среден резултат по четене от средния в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).
26% от учениците споделят, че в дома им има между 26 и 100 книги, 20% – до 10 книги, а едва 7% – повече от 500 книги.
„Тези данни поставят въпроса дали не сме свидетели на едно поколение, което израства без книги”… А почти една четвърт от българските ученици смята, че четенето е „празна загуба на време”.”[15]
Кому са необходими ниско образовани хора, неспазващи изконни правила, като зачитане на авторитетите например? Познатата мъдрост се е произнесла: „Прост народ, слаба държава.” А друг анализ разкрива още по-дълбоката пропаст, която дели съвременните ученици от поне средната интелигентност и грамотност:
„Драматична липса на познания за гражданското общество са показали учениците от VIII клас. Според международно изследване за гражданското образование (International Civic and Citizenship Education Study, ICCS) над половината осмокласници в България (53%) са под или на минимума от знания и умения. Въпреки това българчетата имат нагласа за активно гражданско поведение.
Изследването ICCS е проведено в 38 държави. 21 от тях, включително и България, са участвали в сравнимо изследване и през 1999 г. Резултатите показват, че страната ни е с най-голям спад спрямо 1999 г. Със среден резултат от 466 точки България е на 30-о място (2 от държавите не са покрили изискването за извадка), следвана от страни като Колумбия, Кипър, Мексико, Тайланд, Гватемала и др.
Изследването показва, че половината от българските осмокласници се доверяват на правителството, но едва 32% от тях вярват на партиите. Доверието на 14-годишните към медиите е по-високо – 70%. 69% от учениците у нас са мотивирани да гласуват.
Макар да нямат особени познания, като цяло българските ученици имат нагласа за активно гражданско поведение – 84% от тях смятат, че хората винаги трябва да могат свободно и открито да критикуват правителството. Една значителна част от 14-годишните (90%) обаче твърди, че полицията трябва да има право да държи в затвора без съдебен процес всеки, който е заподозрян, че заплашва националната сигурност.”[16]
Анализирайте сами. Признавам, че и за моя изненада, столичните ученици се оказват по-неграмотни от връстниците си в страната. „Преди няколко дни беше промотирана кампанията „Бъди грамотен“, която имаше за цел да разбере грамотни ли са българските ученици. Резултатите са колкото интересни, толкова и стряскащи. В езиковите състезания по българска граматика през 2010 г., под формата на писмен тест, са се включили близо 4000 ученици от начален и горен курс, от 36 училища в столицата. За да е пълна картината, проверени са знанията и на децата от провинцията. Какви са резултатите?
Родните ученици се справяли много по-добре с английската граматика, отколкото с българската. Малките ученици пишели по-правилно, отколкото големите. Учениците от провинцията владеели българския език много по-добре, отколкото връстниците си в столицата. Защо по-малките са по-грамотни? Според Евелина Гечева, управител на образователния портал „Академика БГ“ причината за това е , че основните правописни правила се изучават до 7 клас и след това часовете по български език намаляват за сметка на литературата, чуждите езици, специалните предмети, цитира я БГНЕС.”[17]
Навремето централно столично школо бе гаранция за високи изисквания, сиреч за все пак донякъде качествено образование. Някога преместването от училище в центъра на София в някое от покрайнините бе достатъчно, за получаване на отлична или много добра диплома. В т. нар. провинция, особено в по-малките градове, нещата бяха далеч по-зле. Днес тенденцията явно е обърната. Но както ще се убедите, тя се отнася до „масовите ученици”, а не за децата на алчно червената фашистка номенклатура, обединена в понятието „политически, икономически и културен елит”.
Ала нека видим къде и как „специалистите” в сферата на образованието търсят и дори „намират” първоизточника за бедите на родното школо и университети. Авторката на цитираната статия задава въпросите: Кой е виновен? Къде е причината?” Ето коментарът й:
„Факт е, че колкото по технически грамотни ставаме, толкова по-малко четем. Колко са хората до 30 години, които поне веднъж месечно си купуват книга? А колко са децата, които прекарват по-малко време пред компютъра, отколкото пред учебника. Факт е, че много голяма част от информацията може да се намери само в интернет. Не може да отречем, че понякога самите учебници са прекалено объркани и неточни. А колкото до английският – в някои училища чуждоезиково обучение е много по-застъпено, отколкото часовете, в които се изучава българска граматика.”[18]
Както се казва, „експертка” бие самара, а не магарето. Истината е далеч по-трудна за забелязване и доста болезнена за признаване. Обаче за мен тя е над всичко. Затова неведнъж съм се шегувал със себе си: имам диплома за висше образование, но ми липсва самото образование. Ако съм постигнал нещо, то е благодарение на собствените ми усилия и на времето, което вместо за забавления, продължавам да отделям за самоусъвършенстване. Друг въпрос е доколко съм успял.
Диагнозата
У нас образованието умря окончателно около десетилетие след „славната” дата 9 септември 1944 г. Тогава и последните достолепни даскали (колко гордо звучеше тази титла) и университетски преподаватели, които градиха елита на нацията, бяха отстранени от образователната система. Някои от тях, като прочутия проф. д-р Александър Станишев, почетен доктор на Берлинския университет, бяха осъдени от (анти)Народния съд и разстреляни.[19]
През 1952 г. дядото на мой съученик, професор по морско право, бива уволнен от Софийския университет. От тогава, до преди петнадесетина години, тази дисциплина изобщо не се преподава в „Алма матер”, нито някъде другаде.
Когато завърших първо отделение, моята чудесна „буржоазна” начална учителка бе пенсионирана и заменена от полуграмотна простачка, съпруга на… офицер, докаран в София. Тя говореше на диалект и не познаваше правописа. Нататък бяхме лишени от правото и възможността да получим образование. Защото нямаше от кого.
Първите ми впечатления от висшия институт бяха от професори и доценти, явни рабфаковци,[20] които псуваха така, че хамалите на Сточна гара биха се изчервили. И престанах да посещавам „лекците” им. Днес срещаме техния стил и език в наскоро разкритите записи на телефонни разговори между действащ вицепремиер, негов заместник и началника на Агенция „Митници”. Господи, какъв „елит”! Просто сега прибираме реколтата на посятото при милиционер-социализЪма. За жалост ужасната сеитба на простащина продължава.
Как иначе? Спомнете си онзи правешки каскет, който като червен цар цели 34 лета ръководеше страната и ни доведе до настоящата икономическа, демографска, но преди всичко духовна и морална катастрофа. Понастоящем ни води архипростачка с вид на щангист или борец. Тя навсякъде се хвали с унаследената от този Тато ди тути тати приемственост. По всички медии като някакви герои дефилират кадрите на Живков и на неговия корумпиран и жесток тоталитарен режим. Чак до там, че едната от трите ефирни телевизии с национално покритие е мобилизирала готвача на бай Тодор Замфиркьов. Всяка неделя това лице от УБО при ДС „преподава” кулинарни уроци на домакините. Какъв срам!
„Конспиративни теории” или удари под кръста
Късно в събота, 8 януари 2011 г., новият председател на Конгреса, републиканецът Джон Боунър, заяви: „Нападение над човек, който е на служба е атака срещу всички, които служат. Заплахите и насилието нямат място в нашето общество.”[21] Някога, когато комунистите безмилостно се разправяха с патриотичния български елит, предшествениците на comrade[22] Боунър просто мълчаливо, което означава одобрително, наблюдавали.[23]
Тяхното поведение предизвикало гнева дори на земеделския лидер, сътрудничил си с комунистите, д-р Георги Михов Димитров: „Къде е моралът, къде е демократическата солидарност, къде е човешката и международна правда на великите демокрации и ОН? Защо мерят те с два аршина, когато предлагат помощта си към бившите колониални народи в Африка и Азия, а мълчат и пасуват пред поробените и окупирани от Съветския съюз народи на Източна Европа? Ние се радваме да видим да се дава помощ на всеки потиснат народ. Но защо не се даде на унгарския народ (през 1956 г.)? На българския народ, който пръв започна съпротивата срещу съветската окупация…? Защо не се помогна на полския народ през 1956 година? Защо не му се помогна сега, през 1970 година? Защо не се помогна на чехословашкия народ през 1968 година? Защо?”[24]
Защото съществува план, приет от специално създадена организация, наречена Римски клуб, който бива осъществяван под неин надзор. Това е програма – част от новия световен ред, която е насочена към редуциране на населението на планетата и преди всичко на християнските и африканските народи.
Готов съм за очакваните нападенията срещу истината. Самата тя е най-добрата броня, осигуряваща нейната собствена защита. Когато невярващите в съществуването на скрито световно управление прочетат изречената на 17 февруари 1950 г. от могъщия евреин Джеймс Пол Уорбърг реплика, няма как да не настръхнат от чувство за обреченост. Защото в качеството си на председател на Комисията за чуждестранни отношения[25] този интернационален банкер заявил: „Искаме или не, ще имаме световно правителство.[26] Въпросът е само как ще бъде постигнато това – посредством завладяване [на света] или чрез съгласие.”[27] По-късно, на страница 558 на априлския брой на списание Форин Афеърс[28] от 1974 г., Ричард Гардънър заявил, че новият световен ред „ще бъде изграден, но… едно последно усилие ще бъде насочено срещу националния суверенитет, като ще го подрива парче по парче, ала по този начин ще постигне много повече от старомодната фронтална атака”.[29]
Предлагам още факти относно съществуването на единно тайно, световно правителство. „През 1770 г. в реч пред британската Камара на лордовете сър Уилям Пит заявява: „Зад трона има нещо по-голямо, отколкото самия крал.” По този начин той роди фразата „власт зад трона”.
Пред 1844 г. прочутият английски държавник Бенджамин Дизраели издаде роман, озаглавен „Конингсби или новото поколение”… В него той писа: „Светът е управляван от съвсем различни личности от онези, които си представят хората, дето не са зад кулисите.”
Съдията от Върховния съд на САЩ [евреинът] Феликс Франкфъртър препотвърди това в американски контекст, като заяви: „Истинските управници във Вашингтон са невидими и упражняват властта иззад кулисите.”
Франкфъртър не е единственият, който изразява подобна оценка. Макар и рядко, през настоящия [ХХ] век някои известни американци признаваха съществуването на тайна управляваща клика в САЩ.
На 26 март 1922 г. в своя реч кметът на Ню Йорк Джон Ф. Хайлан каза: „Истинската заплаха за нашата република е невидимото правителство, което като гигантски октопод разпростира своите слизести пипала из нашия град, щат и нация. На върха стои една малка групировка от банки[30], най-общо наричани „интернационални банкери”. Този тесен кръг от могъщи интернационални банкери очевидно ръководи нашето правителство в полза на своите собствени егоистични интереси.”
В писмо до свой колега, носещо дата 21 ноември 1933 г., президентът Франклин Д. Рузвелт пише: „Голата истина за нещата, каквато вие и аз я знаем, е, че още от времето на [президента] Ендрю Джексън финансови кръгове в големите центрове притежават правителството…”
В реч, произнесена на 23 февруари 1954 г., сенаторът Уилям Дженър предупреди: „Днес в Съединените щати пътят към диктатурата може да бъде прокаран изключително със законови средства, невидими и нечувани от Конгреса, президента или народа… Външно имаме конституционно управление. Обаче вътре в правителството ни и в нашата политическа система действа друга форма на управление – бюрократичен елит, който е убеден, че нашата Конституция е старомодна, а самият той е печелившата страна… Цялото странно развитие на външнополитическите ни връзки и договорености могат да бъдат проследени до тази групировка, която ще ни принуди да задоволяваме нейните желания… Тази група за политически действия има свои собствени поддържащи структури, свои целеви подразделения, свои собствени неотменни интереси, своя опорна точка вътре в правителството ни и свой собствен пропаганден апарат.”[31]
Прилагам разсекретен документ от Библиотеката на американската Фондация „Карнеги”, носещ дата 12 декември 1940 г. Войната в Европа вече е в ход, докато на пръв поглед в САЩ всичко е спокойно. Обаче още от самото начало на този къс хартия разбираме за вече начертаните планове за нов световен ред! Под заглавието “New Orld Order” става дума за някакъв „избран” списък на „регионални и световна федерация заедно с някои специални планове за световен ред след войната”! Не е ли изненадващ и фактът, че документ на една неправителствена организация е бил засекретен? Поради каква причина?
Същата година британският писател, масон и член на тайното ляво глобалистко Фабианско общество Джордж Хърбърт Уелс издава книгата си „Новият световен ред”! Още тогава под нечия диктовка той ни обрича: „Задачата на един миротворец, който действително желае мир в един нов свят, включва не само политическа, но и дълбока социална революция. По-дълбока дори от революцията, предприета от комунистите в Русия. Руската революция се провали не заради своя екстремизъм, а поради нетърпеливостта, насилието и нетолерантността си още от самото начало, тъй като не й достигаше прозорливост и страдаше от интелектуална недостатъчност. Космополитната революция, водеща към световен колективизъм, е единствената алтернатива на хаоса и дегенерацията, пред които е изправен човешкият род. Тя трябва да отиде далеч отвъд постигнатото от руснаците. Следва да бъде по-радикална и по-добре подготвена. А за постигането на всичко това е необходим далеч повече героизъм и много повече непоколебими усилия.”[32]
Много народи от Източна, Централна Европа, Азия, Африка и Централна Америка вкусиха „меда” на тази „по-радикална” революция, която противно на пророчествата на Уелс доведе до най-голямата дегенерация на човешки същества в човешката история. А авторът на фантастични романи не само вече е възхвалявал СССР, но и ни уверява, че „новият световен ред ще бъде далеч по-добър от стария”.[33] Той се оказа толкова добър, че „синилата от бича” му останаха неизлечими по нашите гърбове. По-страшни са незарастващите рани в душите на хората и в духовността на народите, опитали неговите „благини”. И всичко това: „Зависи от успешното включване на преобладаващ брой умове, които да бъдат доведени до убеждението, че сега изборът пред нас не е между по-нататъшната революция и повече или по-малко реакционния консерватизъм, а е избор между това дали да продължим и да организираме процеса на промяна на нашите дела така, че да създадем нов световен ред или да изживеем един окончателен и може би невъзстановим обществен разпад.”[34]
Доста по-рано, през 1928 г., фабианецът Хърбърт Уелс вече проповядва „метод за ръководство на една световна общност”. И обяснява, че тази „световна общност” няма „да бъде остатък от съществуващите държави, а мегатерий[35] на същата форма и анатомия. Съществуващите държави са преди всичко войнствени, а световната държава не може да бъде такава. Почти няма да съществува необходимост от президент или крал, който да предвожда церемониала на човешките множества. Защото там, където няма войни, няма нужда от никакъв лидер, който да води масите накъдето и да е… Знамена, униформи, национални химни, усърдно култивиран от църквата и училището патриотизъм, пъченето и вилнеенето на нашите съревноваващи се независими държави помежду си – всичко това е част от фазата на развитие на Откритата конспирация, която ще ги замести.”[36]
Същото програмират „Протоколите на ционските мъдреци”, без значение дали са действителни или фалшификат. Не е ли странно? Доколко Уелс е бил прав, можете да прецените по броя на войните, водени в името на някакво „добро” и под егидата на т. нар. световни организации – ООН, НАТО, Варшавския договор. Както и по глобалната финансова криза, по-късно призната и за икономическа. Тя обхвана света още през 2005-2006 г., но бе укривана от обществеността чак до късното лято на 2008 г. Като всичко, свързано с Братството, тази световна финансово-икономическа криза преследваше едновременно няколко цели. Явлението бе замислено като спирачка пред все по-нарастващите мераци на хората на Запад и особено в САЩ да се сдобият със собствени жилища. Това би им осигурило известна степен на свобода от Системата. Което, както се досещате, не е допустимо за другарите от тайния световен елит. Затова кризата започна като ипотечна. Лихвите по жилищните кредити с гаранция самите жилища стремглаво тръгнаха нагоре. „Чудото” бе съпроводено с непредизвикано от нищо скокообразно повишение на цените на петрола и природния газ. Което, естествено, се отрази върху цените на всички останали стоки и услуги. Така още през 2006-2007 година мнозина от хората, теглили ипотечни заеми, вече не можеха да ги обслужват. През 2008 г. това доведе до срив на строителния отрасъл в Съединените щати, до недостиг на пари в много банки и до техния фалит.
Това бе втората цел на Братството. Нищо не пречеше на Банката на Федералния резерв в САЩ, която е негова институция, да отпечата повече пари и да посрещне забавената или ниската ликвидност. Правила го е ще го върши и занапред. Тъй като отдавна нито една банка по света не гарантира своите активи с истински пари – злато. Системата, въведена от семейство Ротшилд, е финансовите институции да предлагат несъществуващи пари. Те оперират с многократно повече средства, отколкото са активите им. Целта обаче бе банки от всякакъв размер и вид, но преди всичко инвестиционните, да бъдат доведени до фалит. Става дума за онези, които отпускат кредити за строителство или за някаква икономическа активност. Така бе преодоляна важна отсечка по пътя към една световна банка – елемент от новия световен ред. За целта бе пожертван дори един от най-големите финансови центрове на могъщата левитска мафия – банката „Лимън Брадърз”. Десетилетия по-рано в нея се бе скрила онази банка, която финансира болшевиките – „Кун, Лоуб и Ко”. След поредица от сливания нейните следи се стопиха някъде в „Лимън Брадърз”. С фалита на тази крупна финансова къща те бяха напълно заличени.
А същевременно множество от спестяванията на хората просто изчезнаха. Потънаха в банкрутите на маса елементи от финансовата система на уж най-развитите страни. Стигна се до там, че цяла държава – Исландия, на практика обяви фалит. Последваха банкрутите на пенсионни фондове и застрахователни компании. Гоите бяха върнати в онази стартова позиция, в която ги бе заварил икономическият бум от осемдесетте и деветдесетте години. Мераците за собствени жилища се изпариха.
Всичко това протичаше на фона на водещите се войни в Афганистан и Ирак. Дори толкова угоднически медии като лондонският „Таймс” не успяха да скрият раздразнението си. И декларираха, че президентът Джордж Буш-младши е излъгал за ползите и стойността на двата въоръжени конфликта. И в заглавие ги обявиха за Войната за три трилиона долара.[37] Кой поема този разход? Ами народите. Няма Братството да носи това свръхтежко финансово бреме на гърбя си я! За хуманитарните измерения въобще не става дума… Ето още едно основание за кризата – някой трябваше да плати масрафа.
Човечеството не реагира. За огорчение на оптимистите то се оказа пасивно и неподготвено да се обединява и да брани своите собствени интереси. Нито веднъж средствата за масово уж осведомяване не му припомниха максимата, че без неговото сътрудничество на тайният талмудски интернационал на илюминатите ТЕ не биха могъл да го контролират.
Това е техният нов световен ред, в който народите плащат цената на алчността на неговите господари. Може би творците на този опит за установяване на единна световна комунистическа държава са имали предвид тъкмо това. Което обяснява добре целите на тяхната идеология, най-общо наречена комунизъм и интернационален при това. В средата на ХІХ век един от главните идеолози и дейци на новия световен ред Мордехай Леви-Карл Маркс откраднал от германския политик Карл Шапер девиза „Пролетарии от всички страни, съединявайте се!” По същия начин безцеремонно си присвоил теорията на френския революционер Луи Огюст Бланки за някаква „диктатура на пролетариата”. След като двамата с Енгелс преработили издадената през 1841 г. брошура на еврейския илюминат Клинтън Рузвелт „Изкуството на управлението, основано на естествените закони”,[38] забъркали всички споменати тези в една обща каша. И с парите и медийната мощ на Ротшилд я провъзгласили за… научен комунизъм – теорията на новия световен ред, единната комунистическа държава на планетата. И докато се наслаждавали на буржоазния лукс и удобства, учели „пролетариата” да се бори против „експлоатацията”. А всъщност изграждали всемирен холдинг под ръководството на „царя от Давидовото коляно”, както завещал в „Протоколите” си един от тях – върховният жрец от Лондон Лайънъл Ротшилд.
Сигурен съм, че повечето хора не вярват в онова, което пиша. Защото съществува древна мъдрост, която гласи: „Перфектният роб е онзи, който не осъзнава робството си. И заявява: „Не съм роб!” Казват, че подобни люде приличат на алкохолиците, които никога не признават, че са пияни, но не могат да се избавят от порока си. Хората биват управлявани най-лесно, когато са разделени и ако бъдат убедени, че едва ли не държат мечове в ръцете си и това ги прави силни, готови за битки, непобедими.
Всичко е прекалено просто. Защото онези, които притежават световните финанси (банките), държат в ръцете си и медиите. А малцина са прозрелите, че тяхната мощ се крепи на несъществуващите (виртуалните) пари. Това са хартийки, зад които няма нищо – куха представа за нещо, което в действителност го няма, не можете да го докоснете, липсва. Едно връщане към златния стандарт би довело тайния световен елит до паника. Ала за да постигне това, човечеството трябва да се отърве от отлаганите с векове пластове от лъжи – религиозни, идеологически, икономически (например за разните изми и за „обективните икономически закони”, като неизбежността на кризите), политически, социални, културни… Вярата няма нищо общо с пропагандираното изкривено от фарисеите учение уж на Бог. Уверен съм, че ако днес Исус Христос отново слезе на Земята, няма да стане християнин. И ще започне отначало своята борба с фарисейството, което днес е Шауловото християнство, подплатено с антихуманните постулати на юдаизма, исляма, масонството и т.н.
Обръщам се към нетърпеливите: Не бързайте. На никога несъществувалия библейски цар Соломон приписват мъдростта: „Всичко си има време, време има за всяка работа под небето: време да се родиш, и време да умреш; време да садиш, и време да скубеш насаденото; време да убиваш, и време да лекуваш; време да събаряш, и време да съграждаш; време да плачеш, и време да се смееш; време да тъгуваш, и време да играеш; време да разхвърляш камъни, и време да събираш камъни; време да прегръщаш и време да избягваш прегръдки; време да търсиш, и време да губиш; време да къташ, и време да пилееш; време да раздираш, и време да съшиваш; време да мълчиш, и време да говориш; време да обичаш, и време да мразиш; време за война, и време за мир.”[39]
Изчакайте публикуването на цялата настояща поредица и тогава ще дойде времето да я обсъждате. На онези, които изобщо не се интересуват от причините за проблемите на човечеството, не приемат навлизането в тяхната дълбочина или просто са затворили съзнанието си за нов прочит на историята, препоръчвам: Просто не четете и не изливайте породената от собственото ви невежество злоба. Така все пак ще можете да съхраните душите си. На всички останали: търпение. За да видите истинската връзка с основната тема на всичко изложено и на предстоящите за обнародване факти. Сиреч, за да стигнете до причината за масовото опростачване на християните. Което води до залеза на тяхната – на нашата, цивилизация.
Следва.
* „От Иоана свето Евангелие”, гл. 8, ст. 32. Истинско море от факти и подробности по темата в: Георги Ифандиев – „Името на звяра”, ИК „Огледало”, София, 2010 г., достъпна от виртуалните книжарници и от издателите: ogledalo.atille@gmail.com; тел.: 0888-648-048.
[1] Вж. “Journal Showcases Dying Art of the Research Paper” by Sam Dillon, “The New York Times”, New York, NY, Friday, January 7, 2011 г., online: http://www.nytimes.com/2011/01/08/education/08research.html
[2] “China Rises, and Checkmates” by Nicholas D. Kristof, “The New York Times”, New York, NY, Saturday, January 8, 2011 г., online: http://www.nytimes.com/2011/01/09/opinion/09kristof.html?hp
[3] Произношението е сверено със CNN.
[4] Вж. “Rep. Giffords Wounded, Federal Judge Killed in Shooting Rampage at Arizona Event”, FoxNews.com, FOX News Network, LLC, New York, NY, Saturday, January 8, 2011 г., online: http://www.foxnews.com/politics/2011/01/08/arizona-congresswoman-reportedly-shot-public-event/
[5] “Arizona Suspect’s Online Trail Offers Hints of Alienation” by Eric Lipton, Charlie Savage and Scott Shane, “The New York Times”, New York, NY, Saturday, January 8, 2011 г., online: http://www.nytimes.com/2011/01/09/us/politics/09shooter.html?hp
[6] Вж. “US Has the Most Prisoners in the World” by James Vicini, CommonDreams.org, Portland, ME, Monday, September 13, 2010 г., online: http://www.commondreams.org/headlines06/1209-01.htm
[7] Вж. “The prison industry in the United States: big business or a new form of slavery?” by Vicky Pelaez, GlobalResearch.ca, Centre for Research on Globalization (CRG), Montreal, Qc, Canada, March 10, 2008 г., online: http://www.globalresearch.ca/index.php?context=va&aid=8289
[8] “Bitter politics of Arizona loom over shooting” by David Schwartz, Phoenix, Reuters, New York, NY, Saturday, January 8, 2011 г., online: http://www.reuters.com/article/idUSTRE7080AB20110109
[9] “YWCA loses Christianity from title: The Young Women’s Christian Association, which is one of Britain’s oldest charities, has dropped the word “Christian” from its name to better reflect its role in society”, “The Telegraph”, telegraph.co.uk, London, Friday, 7 January 2011 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/newstopics/religion/8245247/YWCA-loses-Christianity-from-title.html
[10] Превръзки на челото и ръцете с думи от закона. Бел. на Библ ред.
[11] „От Матея свето Евангелие”, гл. 23, ст. 2-10. Подч. мое.
[12] Вж. Волен Сидеров – „Бумерангът на злото”, Издателство „Жарава”, София, 2002 г., стр. 41. Също: Волен Сидеров – „Бумерангът на злото – II част: Властта на Мамона. Кой и как ни ограбва”, ИК „Бумеранг БГ”, 2004 г., Глава – Защо християнството не може да бъде производно на т. нар. Юдаизъм.
[13] Вж. Кубан Боян – „Чулман Толгау”, с предговор и коментари от Фаргат Габдул-Хамитович Нурутдинов, ИК „Огледало”, София, 2009 г., стр. 603.
[14] “Something Else for Jews on Christmas” by Laura Frankel, “The Jerusalem Post”, Jerusalem, Saturday, December 25, 2010 г., 18 Tevet, 5771, online: http://www.jpost.com/ArtsAndCulture/FoodAndWine/Article.aspx?id=200911
[15] „Българските ученици са неграмотни, растат без книги”, „Фрог Нюз”, frognews.bg, София, вторник, 7 Декември 2010 г., online: http://frognews.bg/news_29533/Balgarskite_uchenitsi_sa_negramotni_rastat_bez_knigi
[16] Ванина Стоянова – „Българските ученици са и политически неграмотни: Още едно международно проучване показва драматичен срив в знанията на гимназистите – този път по гражданско образование”, в. „Сега+, София, понеделник, 26 юли 2010 г., online: http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?issueid=6653§ionid=16&id=0000101
[17] Мария Атанасова – „Столичните ученици по-неграмотни от връстниците си в провинцията”, Мамита БГ, Mamita-BG.COM, място на издаване не е посочено, 23 декември 2010 г., online: http://mamita-bg.com/2010/12/23/%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%83%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8-%D0%BF%D0%BE-%D0%BD%D0%B5%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%BC%D0%BE%D1%82%D0%BD%D0%B8-%D0%BE%D1%82-%D0%B2/
[18] Пак там.
[19] Политическата дейност на Александар Станишев е свързана с борбата за освобождението на Македония, попаднала под сръбска и гръцка власт след 1912 г. От 1 юни 1944 г. до 2 септември 1944 година Станишев е министър на вътрешните работи и народното здраве в проангло-американското правителство на Иван Багрянов. Освен на смърт, т. нар. Народен съд го осъжда да плати глоба от пет милиона лева и на конфискация на имуществото. На 1 февруари 1945 г. е екзекутиран заедно с другите министри, депутати, индустриалци. През 1996 година с Решение на Върховния съд присъдата му е отменена.
[20] Другарите въведоха Работническите факултети. В тях техни полуграмотни кадри „обучаваха” напълно неграмотни комунисти. Резултатът е налице.
[21] “Bloodshed Puts New Focus on Vitriol in Politics” by Carl Hulse and Kate Zernike, “The New York Times”, New York, NY, Saturday, January 8, 2011 г., online: http://www.nytimes.com/2011/01/09/us/politics/09capital.html?hp
[22] Другар, англ. Първи в света древните фарисеи носели алено червени тоги, живеели в изолирани скъпи квартали и се обръщали един към друг с „другарю”. Същото обръщение било официално в болшевишка Русия, в нацистка Германия и в комунистическа България. (Иосиф Флавий – “Иудейские древности”, Том 2, Печатается по изданию: Флавiй Iосифъ – “Iудейскiя древности.”, переводъ съ греческаго Кандидата восточныхъ языковъ Г. Г. Генкеля, Томъ второй, Типо-Литографiя А. Е. Ландау, С.-Петербургъ, 1900 г., Издательство “КРОН-ПРЕСС”, преобразовано в совместное российско-американское акционерное общество “КРОН-ПРЕСС”, Москва, 1994 г., Книга восемнадцатая, Коментарии, към Глава первая, бележка 2, стр. 246. Повече подробности в: Георги Ифандиев – „Сянката на Цион”, Част V, том 2, Издателство „Юнион-21“, София, 2006 г., Глава ІІІ – Най-голямото беззаконие в историята.)
[23] Вж. напр. Проф. Чарлз Мозер – „Д-р Г. М. Димитров: Биография”, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец”, София, 1992 г., стр. 201, 221-223 и др.
[24] Пак там, стр. 229.
[25] Council on Foreign Relations (CFR) – американска надпартийна организация, основана през 1921 г. от левитския интернационал със задачата да бъде мисловен център по въпросите на външната политика на САЩ. Нейната централа е не във федералната столица Вашингтон, а в Ню Йорк – по-близо до „мъдреците” от „Уол Стрийт”. Това е едно от министерствата на тайното световно правителство. Комисията издава минаващото за „най-авторитетно” списание по въпросите на международните отношения, двумесечникът “Foreign Affairs” („Международни отношения”). Организацията е пряко свързана и финансово издържана от агентите на Ротшилд в САЩ и преди всичко от фамилията Рокфелер.
[26] Подч. мое. Дори в нашумелите книги и филми на левичаря Майкъл Моор никъде няма да срещнете изразите световно правителство и нов световен ред. Това до голяма степен обяснява защо никой не пречи на производството и разпространението на продукцията му.
[27] James Paul Warburg, Chairman of the Council on Foreign Relations, 1921 – 1932, before the U.S. Senate, February 17, 1950 в: Herbert G. Dorsey III – “The Search For Wisdom And Freedom”, World Newsstand, http://www.worldnewsstand.net/, 1997-2006 г., Chapter XIII: “They Told The Truth! …About The New World Order”, online: http://www.wealth4freedom.com/truth/chapter13.htm, цялата книга е достъпна от online: http://www.wealth4freedom.com/free.html; същото в: “Outing the Constitutional Criminals” by Stephen Neitzke, An Analysis and Review of Aaron Russo’s Film, “America: Freedom to Fascism”, The Populist Party of America, Los Angeles, CA, November 5, 2006 г., online: http://www.populistamerica.com/outing_the_constitutional_criminals; пак същото в: Gary H. Kah – “En Route to Global Occupation”, Huntington House Publishers, Lafayette, LA, CA, 1996 г., стр. 17 и в: “The Federal Reserve is Privattely Owned” by Thomas D. Schauf, World Newsstand, http://www.worldnewsstand.net/, 1999 г., online: http://www.worldnewsstand.net/today/articles/fedprivatelyowned.htm
[28] “Foreign Affairs”, издание на Съвета за чуждестранни отношения – едно от министерствата на тайното световно правителство.
[29] Вж. Gary H. Kah – “En Route to Global Occupation”, Huntington House Publishers, Lafayette, LA, CA, 1996 г., стр. 18.
[30] Така е в оригинала, а не банкери.
[31] James Perloff – “The Shadows of Power: The Council on Foreign Relations and The American Decline”, Western Islands, Appleton WI, 1988 г., стр. 3-4.
[32] H. G. Wells – “The New World Order: Whether it is attainable, how it can be attained, and what sort of world a world at peace will have to be”, First Published in January 1940 г., Hesperides Press, Bel Air, CA, 2006 г., pdf version on Internet, стр. 21, online: http://www.scribd.com/document_downloads/186721?extension=pdf&secret_password=
[33] Пак там, стр. 49.
[34] Пак там, стр. 72.
[35] Megatherium – огромен праисторически бозайник, подобен на ленивец, нещо като хибрид между слон и огромна мечка. Явно представата на Дж. Х. Уелс за добро е била твърде изкривена – виждал го като… чудовище.
[36] H.G. Wells – “The Open Conspiracy: Blueprint For World Revolution”, Revised edition, Published by Leonard and Virginia Woolf at The Hogarth Press, London, UK, 1930 г., стр. 51, 52.
[37] Вж. “The three trillion dollar war: The cost of the Iraq and Afghanistan conflicts have grown to staggering proportions” by Joseph Stiglitz and Linda Bilmes, “The Times”, London, February 23, 2008 г.
[38] Clinton Roosevelt – “The Science of Government, Founded on Natural Law”, Dean & Trevette, New York, 1841 г.
[39] Библия, „Книга на Еклесиаста или Проповедника”, гл. 3, ст. 1-8.