Една забравена дата -14.01.2009! Държавата гние проблемът сте вие!

1 Star2 Stars3 Stars4 Stars5 Stars
Loading...
0

Докога Българи ще забравяме датите?

Докога Българи ще забравяме датите?
Месецът е януари, денят – 14-ти, годината… 2009-та. Дата, която никога няма да бъде забравена от тези, които наистина се борят и искат промяна, искат БЪДЕЩЕ за младото поколение, искат образование, искат чисти улици, искат да има здравеопазване, искат РАЗВИТИЕ В ТАЯ СТРАНА. A не само измислени реформи и още по-измислени антикризисни мерки. Не ви ли писна да ви лъжат, не ви ли писна да виждате какво се случва и да си мълчите страхливо като мишки? Не ви ли писна на тези, които събират смелост и кураж да говорят, да им се затварят устите с бой? Не ви ли писна да работите и да не виждате смисъл като цяло от това? Не ви ли писна да търпите това поведение на хората , които НИЕ избираме на власт?
Спомнете си, ако удобно сте „забравили”, как преди точно две години – на 14 януари 2009-та, българската полиция действаше срещу онези, които решиха да си нарушат апатичния кеф и наистина поискаха промяна.

Нормално ли е според вас да „забравим” всичко това? Нормална ли беше тогава точно такъв тип намеса от страна на полицията?
Нормално ли е някой си там цървул да казва: „Бийте ги докато не спрат”! ?

Цитирам г-н Михаил Миков, оглавявал по време на събитията МВР, днешен червен депутат:
Протестът хвърля отпечатък върху демокрацията в България.
Полицията днес действа правилно“
Да, правилно е да биеш хората с палки и щитове, да биеш млади момчета, които имат кауза,
правилно е да биеш пенсионери, както и жени, които протестират.

Да, правилно е да биеш хората с палки и щитове, да биеш млади момчета, които имат кауза,

„Когато се нарушава закона, се използва сила.“ цитат от МВР.
Каква е тази сила ?! Другият път може направо да стреляте по хората, че да вземат да млъкнат.

 

 

 

А ето и „забавното” обяснение, оправдало силовата акция, дадено от тогавашния софийски кмет и сегашен министър-председател на България г-н Борис-офф: „Сигнал за някаква заплаха от администратор на уеб-сайт и това е причината за спиране на протеста.“
Така и никой не я намери тая бомба, може би е била нейде в някой e-mail и все още е там и чака да бъде използвана от някой безмилостен хакер.

 

 

Всъщност няма значение какво е казало правителството тогава и какво е направило, важното е, че преди две години – на тази дата, в този ден и в този час, ние като един народ излязохме на протест: футболни фенове, еколози, медици, земеделци, студенти, пенсионери. Излязохме и протестирахме и показахме на властта, че ние имаме ГЛАС, че не ни е страх от това да казваме и показваме това, което мислим, да изразяваме собственото си мнение. На тази дата ние изплашихме господата, които имат власт и злоупотребяваха с нея и те направиха всичко възможно да си я защитят. Спряха ГЛАСА НИ, като пуснаха ЖАНДАРМЕРИЯТА да бие народа, да удря беззащитните граждани, които явно нямат право на глас. И какво направихме след това ние? Затворихме се в домовете си, пред телевизорите си, седнахме на масата с пиенето и продължихме мизерния си живот на роби. Роби на хората, които ние сами избираме. Това ли е БЪЛГАРСКИЯТ ГРАЖДАНИН в момента – един страхливец без глас, без право на избор и без бъдеще. Това ли сме ние??! Докога ще забравяме „случките”, в които ни мачкат и ни прекършват мнението? Докога ще ни затварят устите, докога докога ще живеем така? Не ви ли писна да забравяте кои сте и от къде произхождате и, че в тази наша славна история просто няма място за такава гавра с нас?!?! Не мислите ли, че е време за някаква промяна?

 

"Когато се нарушава закона, се използва сила." - цитат от МВР.

Две години след срамния „екшън” около паметника на „Цар Освободител” в столицата и през сградата, на която пише, че „Съединението прави силата”, нищо не се е променило. И защо?
Защото ние след това, което ни причиниха, след гаврата, която си направи правителството и МВР с нас, ние млъкнахме, всичко отшумя. И ето отново виждаме как се гаврят с нас и как няма никакво развитие, по който и да е въпрос и тази държава затъва, и затъва и това няма спиране. Защото всеки гледа себе си, а не трябва да е така. Ние сме малка държава с голяма история, с големи битки и големи трагедии, но аз никъде в миналото не мога да открия по-голяма глупост от тази, която се случва през последните вече 21 години (!?) в България. Това е самата истина и такава ще е докато не се изправим и един път завинаги не направим наистина каквото трябва за БЪДЕЩЕТО на тая държава, за развитието й.
Защото ние си стоим на едно място – нито растем, нито се развиваме. Ние падаме, и падаме и си отнасяме последствията – все по-малко, и по-малко пари ни дрънкат в семейните джобове.
Управляващите само дрънкат на кухо за кризата и за затъващата страна. Ама ние сме потърпевшите от цялата тази помия. Ние и децата на България. Какво бъдеще има в нея за всички млади? Защо хората бягат в чужбина? Защото искат развитие, искат живот, искат кариера, искат да успеят, а това „тая” България явно никога няма да им го предостави. Затова сме в това положение да изнемогваме в собствената ни държавица и циганите да са по-добре от нас и да ги носим на гръб. Не ви казвам да се вдигаме на протест или нещо такова, просто ми е болно от всичко това, което виждаме и не правим нищо по въпроса. Ще цитирам една песен – без значение дали обичате, или мразите изпълнителя й, за мен е по-важен въпросът, който поставя: „Колко пъти се повтаря старата история, изхвърляме единия, прегръщаме втория…?“
И сега вие ще кажете и какво да направим – като няма други, като „верно” са едни и същи? А пък аз ще ви кажа, че във всичката тази корупция, която ни управлява, има – някъде там – между помията и лайната, някой който го е грижа и просто чака да му се даде шанс. И вие сега ще кажете и как да го намерим този някой ?
Аз мисля, че не е нужно всеки път да търсим добрите и спасителите, да търсим някой, който ще ни оправи, ами да погледнем нас самите и да видим дали ние сме направили нещо за тази промяна. Дали ние я искаме толкова много, колкото пишем и казваме. И ако наистина е така, тогава няма да има нужда от организация на протести, няма да има страх в очите на хората и тогава и МВР няма да може да спре народа. Защото един път завинаги ще сме единни, с една кауза и с едни искания. Не знам колко полицаи и колко армия има в тая държава смахната, но знам едно – че 5 милиона Българи, които мислят за промяна и за по-хубав живот, няма какво да ги спре. Дори и полицията да бие, и да мачка, си мисля, че щом те посягат на нас и ние можем да им посегнем и да им покажем един път завинаги, че имаме глас. че сме Българи и искаме промяна – точно както направихме на 14.01.2009 г.

Всяка промяна идва тогава, когато най-много я желаеш и когато правиш нещо за нея!!

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.