Една забравена дата -14.01.2009! Държавата гние проблемът сте вие!

Докога Българи ще забравяме датите?
Месецът е януари, денят – 14-ти, годината… 2009-та. Дата, която никога няма да бъде забравена от тези, които наистина се борят и искат промяна, искат БЪДЕЩЕ за младото поколение, искат образование, искат чисти улици, искат да има здравеопазване, искат РАЗВИТИЕ В ТАЯ СТРАНА. A не само измислени реформи и още по-измислени антикризисни мерки. Не ви ли писна да ви лъжат, не ви ли писна да виждате какво се случва и да си мълчите страхливо като мишки? Не ви ли писна на тези, които събират смелост и кураж да говорят, да им се затварят устите с бой? Не ви ли писна да работите и да не виждате смисъл като цяло от това? Не ви ли писна да търпите това поведение на хората , които НИЕ избираме на власт?
Спомнете си, ако удобно сте „забравили”, как преди точно две години – на 14 януари 2009-та, българската полиция действаше срещу онези, които решиха да си нарушат апатичния кеф и наистина поискаха промяна.

Нормално ли е според вас да „забравим” всичко това? Нормална ли беше тогава точно такъв тип намеса от страна на полицията?
Нормално ли е някой си там цървул да казва: „Бийте ги докато не спрат”! ?

Цитирам г-н Михаил Миков, оглавявал по време на събитията МВР, днешен червен депутат:
”Протестът хвърля отпечатък върху демокрацията в България.
Полицията днес действа правилно“
Да, правилно е да биеш хората с палки и щитове, да биеш млади момчета, които имат кауза,
правилно е да биеш пенсионери, както и жени, които протестират.

„Когато се нарушава закона, се използва сила.“ – цитат от МВР.
Каква е тази сила ?! Другият път може направо да стреляте по хората, че да вземат да млъкнат.

А ето и „забавното” обяснение, оправдало силовата акция, дадено от тогавашния софийски кмет и сегашен министър-председател на България г-н Борис-офф: „Сигнал за някаква заплаха от администратор на уеб-сайт и това е причината за спиране на протеста.“
Така и никой не я намери тая бомба, може би е била нейде в някой e-mail и все още е там и чака да бъде използвана от някой безмилостен хакер.

Всъщност няма значение какво е казало правителството тогава и какво е направило, важното е, че преди две години – на тази дата, в този ден и в този час, ние като един народ излязохме на протест: футболни фенове, еколози, медици, земеделци, студенти, пенсионери. Излязохме и протестирахме и показахме на властта, че ние имаме ГЛАС, че не ни е страх от това да казваме и показваме това, което мислим, да изразяваме собственото си мнение. На тази дата ние изплашихме господата, които имат власт и злоупотребяваха с нея и те направиха всичко възможно да си я защитят. Спряха ГЛАСА НИ, като пуснаха ЖАНДАРМЕРИЯТА да бие народа, да удря беззащитните граждани, които явно нямат право на глас. И какво направихме след това ние? Затворихме се в домовете си, пред телевизорите си, седнахме на масата с пиенето и продължихме мизерния си живот на роби. Роби на хората, които ние сами избираме. Това ли е БЪЛГАРСКИЯТ ГРАЖДАНИН в момента – един страхливец без глас, без право на избор и без бъдеще. Това ли сме ние??! Докога ще забравяме „случките”, в които ни мачкат и ни прекършват мнението? Докога ще ни затварят устите, докога докога ще живеем така? Не ви ли писна да забравяте кои сте и от къде произхождате и, че в тази наша славна история просто няма място за такава гавра с нас?!?! Не мислите ли, че е време за някаква промяна?

Две години след срамния „екшън” около паметника на „Цар Освободител” в столицата и през сградата, на която пише, че „Съединението прави силата”, нищо не се е променило. И защо?
Защото ние след това, което ни причиниха, след гаврата, която си направи правителството и МВР с нас, ние млъкнахме, всичко отшумя. И ето отново виждаме как се гаврят с нас и как няма никакво развитие, по който и да е въпрос и тази държава затъва, и затъва и това няма спиране. Защото всеки гледа себе си, а не трябва да е така. Ние сме малка държава с голяма история, с големи битки и големи трагедии, но аз никъде в миналото не мога да открия по-голяма глупост от тази, която се случва през последните вече 21 години (!?) в България. Това е самата истина и такава ще е докато не се изправим и един път завинаги не направим наистина каквото трябва за БЪДЕЩЕТО на тая държава, за развитието й.
Защото ние си стоим на едно място – нито растем, нито се развиваме. Ние падаме, и падаме и си отнасяме последствията – все по-малко, и по-малко пари ни дрънкат в семейните джобове.
Управляващите само дрънкат на кухо за кризата и за затъващата страна. Ама ние сме потърпевшите от цялата тази помия. Ние и децата на България. Какво бъдеще има в нея за всички млади? Защо хората бягат в чужбина? Защото искат развитие, искат живот, искат кариера, искат да успеят, а това „тая” България явно никога няма да им го предостави. Затова сме в това положение да изнемогваме в собствената ни държавица и циганите да са по-добре от нас и да ги носим на гръб. Не ви казвам да се вдигаме на протест или нещо такова, просто ми е болно от всичко това, което виждаме и не правим нищо по въпроса. Ще цитирам една песен – без значение дали обичате, или мразите изпълнителя й, за мен е по-важен въпросът, който поставя: „Колко пъти се повтаря старата история, изхвърляме единия, прегръщаме втория…?“
И сега вие ще кажете и какво да направим – като няма други, като „верно” са едни и същи? А пък аз ще ви кажа, че във всичката тази корупция, която ни управлява, има – някъде там – между помията и лайната, някой който го е грижа и просто чака да му се даде шанс. И вие сега ще кажете и как да го намерим този някой ?
Аз мисля, че не е нужно всеки път да търсим добрите и спасителите, да търсим някой, който ще ни оправи, ами да погледнем нас самите и да видим дали ние сме направили нещо за тази промяна. Дали ние я искаме толкова много, колкото пишем и казваме. И ако наистина е така, тогава няма да има нужда от организация на протести, няма да има страх в очите на хората и тогава и МВР няма да може да спре народа. Защото един път завинаги ще сме единни, с една кауза и с едни искания. Не знам колко полицаи и колко армия има в тая държава смахната, но знам едно – че 5 милиона Българи, които мислят за промяна и за по-хубав живот, няма какво да ги спре. Дори и полицията да бие, и да мачка, си мисля, че щом те посягат на нас и ние можем да им посегнем и да им покажем един път завинаги, че имаме глас. че сме Българи и искаме промяна – точно както направихме на 14.01.2009 г.

Всяка промяна идва тогава, когато най-много я желаеш и когато правиш нещо за нея!!