Имам един въпрос: – „Къде в държавата НЯМА организирана по политическа или шуробаджанашка линия мафия?“ Ако някой отговори, ще ми бъде твърде интересно да разбера.
Смятам, че народът ни е болен. Убеден съм, че от социализма, през дивия капитализъм, за последните двадесет години до днес, стари и млади, умни и глупави, партийни и безпартийни са така осакатени духовно, та измъкване няма! Ние сме един погубен народ, оцеляващ в едно измислено подобие на държава. Поглеждайки шестдесет години назад се оказва, че нямаме достойна история, настоящето ни е заблатено, а бъдеще просто липсва. Всичко се движи от някаква необяснима инерция, която накрая ще ни запрати в небитието. В България няма авторитети, няма морал, няма ценности, освен материални! Навсякъде витае бездуховност и анархия. Никой никого не уважава, интересите са приоритетни, а лъжата и кражбата /далаверата/, са издигнати в култ.
Всичко е фалшиво и затова нямаме нормално правосъдие, образование, спорт, здравеопазване, полиция, икономика и пр. Затова няма на какво да научим децата си и най-добрия съвет който можем да им дадем, е да бягат по-далеч от родината. Духовната проказа е унищожила човещината ни и ако запитаме всеки срещнат на улицата за какво живее, едва ли ще може да ни даде смислен отговор.
Дори читавите, добри хора са се капсуловали и гледат да стоят встрани от мръсотията на деня. Опитват се да живеят в някакъв независим свой свят, но не е реален тоя живот, който е встрани от обществото и неговите проблеми.
Наредени така, нещата изглеждат много песимистични. Става въпрос обаче не за черногледство, а за реална оценка на живота в страната ни. Възможно е определени хора да живеят много по-задоволено от преди. Двете десетилетия бяха достатъчни, много мерзавци да се превърнат в явни или скрити милионери. И какво от това? От тях нито обществото, нито държавата като институция имат някаква полза. Какво да сторят свестните люде на България? Не можем всички да емигрираме все пак! А конституцията е написана така, че да обслужва интересите на определена прослойка политически бандити. Ние се въртим в един затворен, порочен кръг, от който не се вижда изход. За да се промени тотално всичко, са нужни няколко духовно извисени водачи, които да не лъжат останалите, а да се принесат в жертва. За големите идеи са нужни големи жертви.
Само, че откъде да ги намерим тия апостоли, сред приучени да оцеляват при всякакви условия поданици, в една псевдодържава?
Другата възможност е да се съберат няколко супермафиоти, които работят за идеята, а не за пари и власт. Да съберат една група за мокри поръчки и да очистят държавата от всичкия политически, полицейски и всякакъв друг боклук. В страна където ченгетата подслушват и се опитват да манипулират дори премиера, е нужен преврат! Колкото по-скоро, толкова по-добре! Важен е принципът – с мръсни пари могат да се направят много добри дела, а с големи явни престъпници могат да се изместят досегашните скрити сатрапи.
Изобщо не бях учуден преди две седмици, когато възрастен и болен пенсионер бе върнат от аптеката, заради нужен му още един печат в рецептурната му книжка. Човекът се преви върху бастуна и въздъхна:
„- Ние от край време сме държава на хайдуци! Че как не се намери един най-голям хайдук, който да очисти останалите и да въведе ред най-после?! Ако ще Красьо – Маргина да управлява, но да я няма тая анархия, този пладнешки грабеж и това беззаконие! Пфу, да и плюя на държавата!“
Заплювайки държавата ние заплюваме себе си, защото това сме заслужили до сега.
Photo: Vigo