ЗА ВУВУЗЕЛИТЕ НА ЯРОСТНАТА ПОЛИТИЧЕСКА РЕАКЦИЯ.

от

Любомир Вучков

16.01.2011

РЕНЕГАТИ ОТ ВСИЧКИ СТРАНИ – ОБЕДИНЯВАЙТЕ СЕ!

Понеже някой можеше да си помисли, че ще става дума за рупорите на явния ни политически противник – червената бабичка-столетница, добавих и подзаглавието. За да стане ясно, че за пореден път – сигурно не и за последен – ще пиша за ренегатите. За ония, които някога уж бяха прегърнали Синята идея, после се опитаха да я задушат в прегръдката си, а сега откровено обслужват – кой както може и срещу каквото и да е – гореспоменатата бабичка. И те самите – сбабичосани като нея, зли като вълци-единаци, доброволно приобщили се в глутницата. Всеки един от тях поотделно и всичките заедно надуват вувузелите си в невероятния шум на собствената си човешка и интонационна дисхармония.

И, нека да си признаем – тия звучат по-страшно, по-кошмарно дори от рупорите на явния ни политически противник. Последните поне са прогнозируеми, достатъчно ясни са, както е ясно и за самите тях, че са политически обречени на историческа несъстоятелност. А ренегатите – те са като кучето, описано от Радой Ралин – отдавна побесняло и оглушало, но продължаващо да лае, за да поддържа реномето си на куче. И за тях самите е ясно, че нямат бъдеще, най-малкото – политическо, но с обезумяло настървение лаят ли, лаят в ония медии, които все още им принадлежат или които ги приемат с охота – най-вече електронните, и на първо място – в интернет. Мнозина биха махнали с ръка – остави ги, те нямат никаква аудитория, това са безвредни тролове. О, не! Истинските тролове действително са безобидни и най-много да предизвикват насмешка. Ренегатите, обаче, са добре обучени да водят „кибер-войни”, да манипулират, да провокират, да инсинуират, да злепоставят, да компрометират, да демонизират – и още много други атрибути от арсеналите на „кибервойните”. И тъй като много съм писал за тях – предимно в социалната мрежа FaceBook, като благодатно и обширно поле за водене на споменатите „кибер-войни”, а и на други места – смятам, че не е излишно да се направи едно обобщение на написаното. Та, колкото е възможно, да се събере на едно място „глутницата” с някои от най-върлите й представители. А ония, които съм пропуснал – те сами се причисляват с действията си към „шпицкомандата” на яростната политическа реакция. И за да не звучи това като уникално нашенско явление, ще дам линк към оригинална публикация на руски автори, които точно така охарактеризират „братовчедите” на нашенци – като професионални нет-ботове.

http://www.vestnik.com/issues/2003/0430/win/polyanskaya_krivov_lomko.htm

Повод да се заема с това обобщение ми даде една конкретна публикация във FaceBook и дискусията по нея, и с мое участие. Примерът е показателен за манипулативна и провокационна „журналистика” – ровене надълбоко с цел да се изсмуче някакъв компромат. Да се извади той, да се раздуха, да се привлекат съмишленици-коментатори и да се оплюят несъгласните със сценарния замисъл – все пак да се „реализират” някакви политически дивиденти.

Става дума за писания от сорта: „Лелята на Иван Костов – ако беше дедо му Димитър сега жив, пред телевизора, щеше да го застреля”. Това е едно старо интервю на Христо КАЛЧЕВ в “МАРИЦА днес” – 57 (4093) от 2004-02-27 г. (за справкаhttp://www.eunet.bg/media/show_story.html?issue=316797621&media=3669536&class=5282812&story=316800653 ), изровено сега от Антон Тодоров и качено на 25 ноември 2010 г. на адрес

http://www.facebook.com/notifications.php#!/notes/anton-todorov/lelata-na-ivan-kostov-ako-bese-dedo-mu-dimitr-sega-ziv-pred-televizora-sese-da-g/177790628903789

Според собствения му FB-профил, авторът Антон Тодоров е роден през 1966 г., Адрес Sofia, Bulgaria 1000, Хобита и интереси- журналистика

Бедно, много бедно инфо за визитка на „журналист”!

Но за визията му добре говори любимя му цитат – девиза на някой си генерал Тай Лян: „Винаги се отнасяй с врага като с враг, защото той неизбежно ще се отнася с теб по този начин„. Няма лошо! Стига Антон Тодоров така да приема и действията на противниците му спрямо него самия!

Бедното инфо за Антон Тодоров ме накара да използвам помощ за просветляване на портрета му. Ето какво се получи: Антон Тодоров, неженен, неосъждан (засега) е роден на 19 август 1966 г. в Раднево, Старозагорска област. Завършва политология в СУ „Св. Климент Охридски“ през 1994 г. с дипломна работа на тема „Генезис и природа на патримониалната държава“. Специализирал е „Изследвания на руската военна доктрина“ във ВА „Г.С. Раковски“. Занимава с бизнес в областта на рекламата и PR, разбирай – антиреклама и черен PR, хоби му е журналистиката – сее в медийното пространство интервюта и публикации, къде кога как го приемат. Любимо занимание му е ровенето в биографии. Типично по клошарски той събира от кол и въже материали, изхвърля непотребните му и от остатъците храносмила субпродукта на лансираната от него теза. Прави впечатление, че съвсем по ренегатски променя позициите си (едва ли може да се твърди за убеждения). В началото е „син” активист, списващ във вестник „Демокрация”. Известни са публикациите му през 2001-2003 г. там и на други места. От това време е и най-известният му субпродукт: „Кой стои зад Сакскобургготски”, в. „Демокрация”, 30 април 2002 г. Това е типичен пример за сбрани оттук-оттам биографични данни – някои верни, други – частично верни, трети – недоказано неверни, но всичките – повече или по-малко известни от писания на други автори, така че информационната им стойност е нищожна. Това, обаче, не пречи субпродуктът да бъде храносмлян и по други медии – в цялост, или в отделни части. Напористият дописник стремглаво се насочва и към политическа кариера. И успява! Както ни съобщава на 25 април 2004 г. вестник „Дневник”: „37-годишният политолог Антон Тодоров е новият председател на СДС в Стара Загора” (за справка http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2004/04/25/156238_politologut_anton_todorov_oglavi_sds_-_stara_zagora/). Браво, ще каже някой! Ненавършилият още 40 години младеж го чака блестящо политическо бъдеще. Сигурно така си е мислил и самият Тодоров, ама удря на камък! Меракът му да бъде кандидат на СДС за член на Комисията по досиетата е пренебрегнат заради кандидатурата на анархокомуниста Константинов, който така и не получава необходимия допуск. Сега пък други ще кажат: Жалко! А как е могло да се уреди желанието на Тодоров да се рови по папки, досиета, документи – да търси ли, да търси биографичен боклук!?” Е, не са нужни съжаления! Явно обиденият от СДС бивш функционер бързо обръща лопатата и става върл „антисин”. И е със сбъднати желания – да рови, да рови – но вече на прицел е всичко синьо: Синята коалиция, СДС, ДСБ – като цяло, конкретни отделни представители, най-вече – ръководителите и на първо място – Иван Костов. Със завидна упоритост политклошарят рови, сортира, предъвква, преглъща, фекализира всякаква смрад – пресна или отлежала, в буквалния смисъл. Прясна рожба се очаква да бъде дисертация на тема: „Елитите на прехода”. Боже, Боже! Какво ли ще се роди? За някои по-паметливи и любознателни темата напомня за едни „Перипетии на надеждата” (София : Албо, 1992. 110 с., 20 см, 5 000 тир, ISBN 954-8141-02.7). По-негнусливите биха могли да се поинтересуват кои ще бъдат научният ръководител и рецензентът на „дисертацията”?! От хигиенни съображения ние няма да се занимаваме с тоя въпрос, но като че ли кръгът на горните две лица се затваря около един „доктор на филологическите науки”, известен на интернет-обществото като

„Генерал Кобалт”

и около един инженер с длъжностна характеристика „професионален антикостовист”! Пък да видим! Предположението е основателно, защото тия тримата си приличат – по народному би трябвало да се каже „като три капки вода”! Макар че очевидно течността трябва да бъде друга – малко по-гъста, лепкава и миризлива, която в определени случаи може да се сгъстява като напалм и чието изстрелване е възможно единствено с фекаломет.

А ето и някои от родените вече „творби” на Антон Тодоров (няма как да се сбърка авторският му почерк): „Не само новото лице на СДС пъпчаса от мутри. Грозното Пате – и то!”, 27 Ноември 2010 г.http://www.facebook.com/note.php?note_id=178227885526730

1. „Строителството на Белене беше възстановено от правителството на Костов през 2001 г.”, 01 Декември 2010 г.,

http://www.facebook.com/note.php?note_id=179223142093871

2. „Кремълският бос на мафията в Русия”, 08 Декември 2010 г

http://www.facebook.com/note.php?note_id=181058915243627

Сега е редно да се хвърли поглед върху резултата от ровенето из стари публикации (освен за лелята на Костов). Това са все „отлежали творби”, на които Антон Тодоров, според собствените му думи, „вдъхва нов живот” – всъщност есхумира и притопля медийни трупове, отдавна забравени дори и от „опечалените”:

1. „Новото лице на СДС пъпчаса от мутри”, в. „Капитал”, 29 септември 1996 г. от Ива Рудникова, пренесено на 26 Ноември 2010 г. от Антон Тодоров на адрес

http://www.facebook.com/note.php?note_id=177988318884020 ;

„Костов или Бисеров, изберете сами”, в. „Сега”, 27 февруари 2001 г. от Петьо Цеков (това не ви ли напомня за „Искате Борисов, получавате Костов” – лайтмотива на предизборната борба на вестник „Нова Зора”, орган на едноименната партия – коалиционен партньор на БСП?)
„АЕЦ “Белене” настърви енергийните лобита”, в. „Капитал”, януари 2001 г. от Галина Александрова, публиковано и в „Гласове”, 14.12.2010 г. 12:44 ч., http://www.glasove.com/article-11169.php ;
„Неделчо Прошков си оправи тотото …”, в. „Стандарт”, Петък, 1 Март 2002 от Нейка Кръстева;

http://paper.standartnews.com/archive/2002/03/01/faces/s3291_6.htm ,

пренесено от Антон Тодоров на адрес

http://www.facebook.com/profile.php?id=1184776203&sk=wall#!/permalink.php?story_fbid=170407139657175&id=1184776203&notif_t=share_reply с последващи коменвтарии

5. „Съпруги и съпрузи и техният бизнес”, в. „Капитал”, 29 септември 2000 г.
6. „Кирчев – подставеното лице на Иван Костов”, в. „Стандарт”, от Димитър Илиев http://new.standartnews.com/bg/article.php?d=2006-09-21&article=161214
7. „80% от богаташите свързани с Държавна сигурност”, в. „Труд”, 02.11.10 г. от Димитър Луджев http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=661296.
8. „Пари и политика”, в списание ”Тема”, от Павлина Живкова – http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=384&aid=9270

И понеже по-горе стана дума за коментарии, ще се ограничим само с тези около упоменатото фейс-буково есхумирано и притоплено интервю на лелята на Костов от някогашния брой на в. „Марица”. При това изобщо няма да цитирам критичните коментарии там, в това число – и моите. Ще отбележа само от „застъпниците” на Антон Тодоров одиозната, да не кажа – козметично-комичната, фигура на т.нар. „Дилмана”, която несъмнено държи първо място по обем и брой на написаните коментари.

Ето я Дилмана – както сама се е представила:

Даниела Горчева – Дилмана

За разлика от FB-визитката на Антон Тодоров, тази на Дилмана там е по-сочна. Ето част от инфото:

Собствен сайт http://dilmana.web-log.nl/ – списание „Диалог”, Холандия;

Два профила във FaceBook

– http://www.facebook.com/profile.php?id=662466428#!/profile.php?id=662466428#!/media/set/?t.662466428 ;

– издателство „Дилмана“ http://www.facebook.com/pages/izdatelstvo-Dilmana/106197636084256

А ето и нещо любопитно: 0 (нула) души харесват профила на издателството. (!!!???)

Само за пълнота ще отбележа, че на Димна припява Руслан Семерджиев. Кой е, какъв е бил, какъв е станал – няма да обяснявам, който се интересува – да си се информира.

Нейната си, на Дилмана, работа е – кой я харесва и кой не – нея самата и издателството й. Но не може да не отбележим, че тя си има история и настояще (дали има бъдеще – един Бог знае!).

Някои хора познават Дилмана като някогашна медиапулка, други са чели творчеството й, трети си спомнят различни епизоди от биографията й! Нищо от това на мен не ми е било известно, и не съжалявам. Стига ми само провокативната теза, която Дилмана се опитва да прокарва: „Костов не е антикомунист”. По законите на математиката това означава „Костов е комунист” – и ми се струва, че това не е политическа математика, а политически далтонизъм, при това – не само у Дилмана!

И тук е мястото отново да се върнем на Антон Тодоров. Не защото той е „политически далтонист” – неговото политически сенситивно цветоусещане вече беше доста добре илюстрирано, а защото той е един от тия, които най-безсрамно, провокативно, манипулативно и инсинуитивно развиват тезата за

„Комунистическото минало на Костов”

Даже не става дума за преписаното тиражиране на Костовото „партийно членство, икономическо съветничество и публикация в „Работническо дело“. Направо се тиражират „информации” за съпричастност на Костов към руските специални служби, и по-конкретно – към руското военно разузнаване ГРУ. Висок връх в тази низост бележи едно скорошно интервю на Антон Тодоров в Дачковите „Гласове” от 17.12.2010 г. 15:04 ч. http://www.glasove.com/article-11217.php

Любопитните могат да прочетат това интервю от горния линк и да се убедят в два неоспорими факта: Самият Дачков задава въпросите си, сякаш е добронамерен, мъчи се уж да притисне интервюирания с неудобни за него въпроси. Например: „Дотук ние описваме Иван Костов само в негативен план. Мнозина смятат обаче, включително и аз доскоро, че той е един от най-успешните политици на България, че за разлика от другите той има чувство за държавност и за политическа мисия, че действа решително и компетентно.” Второ – Тодоров е достатъчно хлъзгав, врътлив и добре подготвен (явно и обучен по известния „интернетшпицкомандаджийски” маниер). Сигурно е, че интервюто предварително е добре режисирано и репетирано, за да изиграе ролята на политически компромат. А самият Тодоров се е постарал да му даде формата на „научна” разработка. Е, „научна” в кавички спокойно може да се замени с друго определение – без кавички. В случая нямам пред вид – дисертационна. Макар че според думите на Тодоров той си има „методология на добиване на информацията”. Няма как Тодоров да не признае, че единственият автентичен информационен източник – архивите на ГРУ – е недостъпен за него (иначе би било много интересно да се пита в качеството си на какъв той е ровил и там?!). Затова „информационната методология” на Тодоров представлява предъвкване на сурогати – отдавна тиражирани изявления на Кирил Косев, Кольо Парамов, Богомил Бонев, Иван Ценов, д-р Михайлов, хора, които са с отрицателна фиксация върху Костов – винаги или в последствие, като самият Дачков по собственото му признание по-горе. Поради което субпродуктът на „информационната методология” на Тодоров няма никаква информационна стойност! Да не говорим за каквато и да било друга – например за претендираната от Тодоров заплаха – апел към Запада, комуто били „нужни доста по-малко факти, за да бъдат направени съответните изводи”. Какви „факти”, какви пет лева? Е, може и да има някакви 5 лева – размерът на заслужения хонорар за „фактите”!

Да добавя само, че „гласовитото интервю” на Тодоров предизвика възмущението на все още срещащите се читатели на „Гласове”, а специално беше почетено с коментар от г-н Валентин Иванов , 28.12.2010 г. 09:49 ч. http://www.glasove.com/article-11326.php. Естествено, засегнатият интервюиран Тодоров реагира незабавно с „право на отговор” – http://www.glasove.com/article-11337.php. Кой крив, кой прав – преценете сами!

Ето че стигнахме и до Явор Дачков, който, нека пак да го процитирам, доскоро е смятал Костов: „че е един от най-успешните политици на България, че за разлика от другите той има чувство за държавност и за политическа мисия, че действа решително и компетентно”.

Доскоро, ама не съвсем!

Доста отдавна Дачков е обърнал лопатата

(да не използвам друга известна дума) и се е превърнал във върл антикостовист. При това, без всякаква погнуса дори и от себе си, пълни със собствени творения медиите и предоставя с охота тези от тях, на които е ментор (зам.-главен редактор на „Галерия“ и директор на „ГЛАСОВЕ”), на други себеподобни.

Ето един опит за самообяснението Дачково защо е „обърнал лопатата” спрямо горния цитат, което той е публикувал в „Отново подкрепа на честността”, 26.06.2009 г. 09:54 ч. http://www.glasove.com/article.php?aid=1444&page=1 (има още една по-раншна „подкрепа на честността”, пусната едновременно във в. „ГЛАСОВЕ” и в. “Труд”, която също си заслужава да се прочете http://www.glasove.com/article-1315.php, 19.06.2009 г. 09:51 ч.):

„Фиксирал съм се върху Иван Костов не защото го мразя лично, а защото усещам и разбирам, че той е проблемът, заради който не може да се роди алтернатива.”

Първо – важно е да се подчертае, че „фиксация” е термин от диагностиката на психопатиите. Има си хора, които могат да обяснят дали „Явлението Дачков” спада към тяхната научно-приложна област. Второ – и тук прозира усещане и чувство за политически далтонизъм (ако не и нещо по-сериозно!) на тема „проблем и алтернатива”. Толкоз за тоя цитат – да си му мисли авторът му!

Едно обяснение на „Явлението Дачков” даде Иво Беров в своята знаменита публикация „Фалшификатът срещу Костов и нещото подобно”.

http://www.sedembg.com/nov/index.php?option=com_content&task=view&id=392&Itemid=124

Цитирам:: „…врътките на бившия костов почитател и сегашен негов хулител показват, че ако той не е ченге или нещо подобно, то е не заради някакви убеждения, а защото досега никой не му е предлагал да стане ченге или нещо подобно …”

Ето само незначителна част от бозите, собствено „производство” на Дачков (останалите могат да бъдат намерени в архивите на „ГЛАСОВЕ” – електронното и печатното издание и в „Галерия”)

„Борисов, върви си при Путин! Вземете си и Костов!”, 17.07.2010 г. 13:47 ч. http://www.glasove.com/article-9089.php
2. „Ако Костов наистина е десен политик, трябва да се извини за подкрепата си към Борисов и да се оттегли” 15.11.2010 г. 16:25 ч. http://www.glasove.com/article-10724.php
3. „СДС спешно трябва да скъса с Костов”21.10.2009 г. 17:01 ч. http://www.glasove.com/article.php?aid=4640&page=1
„Костов клекна пред Борисов” 17.09.2009 г. 18:22 ч. http://www.glasove.com/article-3602.php
5. „За делото „Галерия“ и скуката на българските ченгета”, 15.08.2009 г. 10:15 ч. http://www.glasove.com/article-2607.php

И още много, много порции от бози, козунак и пепел ….

Чуждите писания (да причислим Тома-Биковите към Дачковите, най-малко защото е част от редакционния „гласовит” екип), охотно се публикуват като авторски материали или интервюта – стига да отговарят на линията на директора, като например:

1. „Синьото обезличаване” от Милена Бояджиева , 12.10.2009 г. 10:40 ч. http://www.glasove.com/article-4352.php
„Наблюдения в огледалото на отчаяните”, 15.01.2010 г. 10:19 ч. http://www.glasove.com/article-6614.php, набързо препечатано от в. Култура – Брой 1 (2573), 14 януари 2010 – едно фундаментално интервю на огледално огледалия се в отчаянието си д-р Николай Михайлов

Не си заслужава даването на повече примери за доказателство, че медиите на Дачков са трибуна на върл антикостовизъм на основата на лична омраза, неудовлетворени амбиции, политическо и човешко безпаметие и обикновена човешка злоба. Последната се проявява и в „дискусиите” с опонентите, като за пример ще приведа само тази с Едвин Сугарев: „Явор Дачков в страната на чудесата”, 17 Октомври 2010 http://www.svobodata.com/page.php?pid=4184&rid=, и съответно http://www.glasove.com/article-10417.php и http://www.glasove.com/article-10338.php

Една от най-добрите характеристики на Дачков му е направил Найо Тицин в знаменитото си Отворено писмо , от което ще цитирам само пасаж, а желаещите да го прочетат в цялост могат да ползват линка http://www.ivoyonkov.com/blog/?p=60:

„Яворе, за кого работиш? То е ясно и за децата. Умопомрачението ти от провала на твоя политически проект води чалгата и пошлостта отново на власт. Политиката не е свято място. Тук няма място за светци и пречистване. Тук няма място за икони. Ти и твоят гуру д-р Михайлов се опитахте да се изобразите като икони на чистото дясно от двете страни на Иван Костов. Той обаче с оказа по-здрав от вас и си остана човек с всичките си грешки…. Съжалявам те, Яворе, приятелю! Опита се да станеш ангел, но падна…„

Така вече стигнахме и до д-р Михайлов

Не ми се иска да пиша за него много тук – правил съм го на други места, например „За поредната ТV-изцепка на

политически уродливия нашенски КЛАВДИЙ

и „От един “шаман“ на разгневената кауза”. И двете – по повод на написано или казано от доктора-теолог, като:

„Шири се субкултура на интернетната псувня, на анонимната словесна уродливост ….”;

„Страстното ядро на ДСБ няма да поиска друг лидер, защото е моногамно и щастливо задомено”;

„ДСБ в този вид е артефакт на прехода”.

“В ДСБ властва уникална нетолерантност към чуждото мнение, това, което видях на последната национална конференция … Конференцията беше срам, преживян като триумф … и колективен крясък срещу няколко млади лица с различно убеждение”

Има и много други докторови „мъдри” послания. Не ми прилича на мен да го диагностицирам – все пак докторът е той, а не аз, но и за него е в сила това, което написах в заключение в своето „ОТВОРЕНО ПИСМО” до Нено Димов (и той, напомням, вътрепартиен опозиционер) от Сряда, 14 Ноември 2007 „„Вие като диагноза и като явление приличате на цирей. Явление срамно, грозно, но полезно – прочиства кръвта!”

Несъмнено орязването на циреите на вътрешнопартийната опозиция – да не ги изброявам тук всичките – беше един велик очистителен процес за ДСБ, от който излязохме по-силни, по-единни от всякога, по-боеспособни и убедени в правотата на нашата кауза.

Нека за пълнота да изброя някои от медийни изяви на д-р Михайлов само по заглавия, пък който иска – да си се справя с текстовете в оригиналите:

„Костов е и демон, и ангел”, 23-07-2007, в. “Стандарт”, интервю на Юлиана Ончева
2. „План “ОБЕЗКОСТЯВАНЕ” руши ДСБ”, 9 – 15 Ноември 2007 г., „ПОЛИТИКА”, Брой: 186, , където според журналистката Ива Николова: „Д-р Николай Михайлов събира около себе си ядро от обидени на Костов депутати от собствената му парламентарна група”
„ДСБ загуби моралното си основание”, интервю за в. “Седем”, 21-11-2007 г.

А сега да изброя някои от публикациите, които дават достоен отговор на д-р Михайлов и го характеризират повече или по-малко пълно:

Асен Агов: „Михайлов издигаше Костов на пиедестал, сега го разпъва”, в. “Седем”, интервю на Рени Нешкова http://www.dsb.bg/print.php?open_news=3318
Д-р Димитър Игнатов: „Костов е манипулиран тежко от д-р Михайлов”, от 26.08.2008 г.

http://www.afera.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=2440&Itemid=9

Димитър Бъчваров: „Безкрайно чисти хора има само в сектите”, интервю на Миглена Славова във „Всеки ден”, http://www.dsb.bg/display.php?sub=news_2&open_news=3570

Така д-р Михайлов гротестно стигна до дъното на паданието – от трибуната на Националното събрание на ДСБ, като член на Националното ръководство и от парламентарната банка на депутат до припяващ глас на Явор Дачков! И колко много общо има между тях – от неискрени поклонници на Костов до искрени негови обругатели и демонизатори!

Ето още един от същата гротеска – известният на някои като „Демократъ”.

Вярно, за разлика от д-р Михайлов тоя не стигна до Националното ръководство на ДСБ и до Парламента. А имаше мерак момчето. Беше в кандидат-депутатската листа на Ловешкия МИР за Парламентарните избори’2005, (виж http://www.old.dsb.bg/display.php?offset=0&open_news=1171&sub=news_3), ама не би! Беше озаптен само до зам.-председател на общинска организация! А колко му се искаше да напредва, да напредва – да гради кариера като политик!

Естествено –

Ласкателствата към Костов бяха негова неудържима стихия

в началото. За да се стигне – типично по ренегатски – до тотално отрицание

Само цитати!

Някога – клетви за лична преданност към лидера на ДСБ, Ноември, 2004 г.: “Аз, лумпена, колкото и абсурдно да звучи, ако Костов влезе в затвора сигурно ще го последвам. Защото той няма да е първия демократ, който е бил вкаран в затвора от опонентите си /Каравелов например/. И честно казано може би ще се чувствам може би по-добре в затвора, а не в общество в което престъпниците са на свобода и на почит!!!”

Неотдавна – порция хули и нелепи обяснения, Март 2009 г.: „За мен Костов за няколко години в ДСБ категорично доказа, че не е реформатор, а е един добре сложен говорител… нищо не направи да реформира собствената си партия, нещо повече превърна партията в своя култова секта, която сега е обединена от страха, че гуруто няма да влезе в парламента. Не очаквам едно зомби да приеме, че е зомби, че не мисли автономно и че изцяло зависимо от гуруто си … вече не съм в ДСБ, основната причина затова е, че поисках повече демокрация в ДСБ …. аз съм от боклуците, които по-трудно се разлагат… и затова ме извадиха от кофата, защото не споделям достатъчно вонята в кофата, а и не отделям достатъчно вещества, които да спомогнат за по-бързото разлагане на общия боклук”.

Наскоро – Юни 03, 2010 10:19 pm: „ИК определено не е демократ. Доказа го многократно, най-вече с разправата си с вътрешната опозиция, както и с безпринципните коалиции, целящи единствено политическо оцеляване.”

С едно мога да се съглася с тоя – че и преди е бил и сега е лумпен и боклук. Толкоз!

Като стигнахме до вътре-партийната опозиция, не мога да не спомена мимоходом, че и моя милост не бе пощаден в компроматната война. Без да си придавам каквато и да е важност и без да правя аналогия по преследвани цели и задачи с мащабите и дълбочината на провокационното ровене – патент на Антон Тодоров и сие, ще отбележа моя достоен отговор, даден в FB- бележката ми

„КЪДЕ МИШКУВАТ МИШКИТЕ И КЪДЕ ЩЕ ЗИМУВАТ РАЦИТЕ!”

от 24 февруари 2010 г.

http://www.facebook.com/note.php?note_id=322541514086

Тук само ще маркирам фактите:

Някой поразрови стари вестници и снабди услужливо когото трябва с публикацията във в. „168 ЧАСА”, бр. 48, от 1-7 декември 2006 г.

Заглавие: 13 нови апостоли в ДСБ Подзаглавие: Тайни срещи си правят противниците на Костов.

Само цитат: „Макар да твърдят, че проектът им “Демокрация в действие” е създаден легално в рамките на ДСБ, в предварителните разговори помежду си участниците в проекта са допуснали, че ще бъдат обявени за фракционери, ако бъдат разкрити. Вътрешната опозиция в партията на Командира се появила няколко седмици преди президентските избори.”

Ясно е на всички, които ме познават, че аз не съм бил, нито пък бих могъл да бъда сред „13-те апостола”, просто защото водя дългогодишна борба именно срещу такива „птеродактили”, окопали се в „Блатото на птеродактилите” и сродните му вонящи пространства на градската канализация.

Така че замисълът на компроматаджиите аз да бъда обявен за фракционер, част от вътрешната партийна опозиция просто не мина! Но със сигурност няма да се размине на авторите и изпълнителите на това толкова много приличащо на кадесарска разработка мероприятие!! Да им припомня написаното от Kurt Vonnegut в автобиографичния му предговор на сборника „Welcome to the Monkey House”: „… И ето ме сега, чистя лайна буквално от всичко ….” И смятам да доведа до успешен край Операция „РАК”. За несведущите ще се самоцитирам от FaceBook:

„Не мислете за РАК като за онова водообитаемо, дето върви назад! Ако поставите точки след всяка една от трите главни букви, ще си спомните някои имена”

Със сигурност, обаче, ровенето в моята биография скоро няма да престане. Защото си има професионалисти – ето като тоя тъмен субект!

Тоя ме нарече „ученият със зелените чорапи”! Явно визира отличителният белег на комунистическото офицерство, към което никога не съм принадлежал. Но по негови собствени признания той самият е бил присъдружен към определени дисидентски групи и особено е наострял очи и уши, когато някой се е провиквал „Долу Държавна сигурност!”. Пък дали е само гледал и слушал или е и записвал – бъдещето ще покаже. От тоя и такива като него се родиха и компромати около Столичния общински съвет, и около Плевенската общинска администрация – и на прицел бяха все само хора, имащи някакво положително отношение към десницата! Който твърди, че е случайно и на някаква личностна основа – дълбоко се лъже! Просто компроматите са част от арсенала на политическата борба срещу нас – неудобните противници на злостната реакция! А пък за мене си е направо чест да им бъда твърде неудобен, меко казано!

Но понеже нивото падна твърде ниско – до някакви

дребни гризачи сега е ред на един едър екземпляр

Тоя гръмогласно се провиква:

„Аз съм правил тая партия и не мога да бъда безразличен към нея!”, 17.10.2009 г. 20:19 ч http://www.glasove.com/article.php?aid=4521&page=2

И още по-категоричното от 22.10.2009 г. 13:13 ч.: „Казвам горното със сарказъм и съжаление – аз съм създавал СДС и не ми е безразлична съдбата на тази партия.”

Сигурно внимателно сте се вгледали в линка – изцепките са в „Гласове”-те на Дачков! И пак там ще намерите порой от помии от същия тоя „криейтор” върху сините от СДС – „седесариата”, от ДСБ – „костозомбитата”, върху „драгалевския” и т.н. и т.н. Както, между впрочем, същите гнусотии са тиражирани многократно и многообемно къде как все още на автора му дават трибуна!

Ето сега един не съвсем типичен пример за ренегат. Защото той все пак никога не е принадлежал на Синята идея (макар винаги да се е обявявал за демократ). Но в огромната част от писанията си (с изключение на тия, посветени на едно определено вероизповедание и етническа принадлежност) тоя – с хрушчовски-глуповата усмивка, с образ, трудно различим от шоу-героя „Станислав Христов Христосков”, злобно напада Костов и неговото управление.

Само малка част от авторовите „прозрения”:

„КЪДЕ БЯХТЕ ВИЕ, ДРУГАРЮ КОСТОВ?”, с подзаглавие: „Мавърът Гаргамел подари България на Съветска Русия и на нейните агенти от червената номенклатура”

„По следите на криминалната революция СТО ДНИ СРАМОТА, А СЛЕД ТОВА Част ІІ”, където пише: „Колкото и да не ви се вярва, криминалната революция е готвена отдавна. По сведения на тайни ченгета с пагони – планът бил спуснат от КГБ и се наричал Ерата след Брежнев. Датира от 1974 г. Активни участници в неговата икономическа част били Иван Йорданов Костов …”

Ясно, нали? Маниакално обладан от теорията (и практиката) на оперативната конспирология, авторът бълва ли, бълва безсмислици, които не само че не почиват на никакви доказателства, но и едва ли има разумен човек, който да им повярва. Пък който иска – да намери книгите му – ако не са иззети за претопяване като залежала стока, сигурно има някой екземпляр на площад „Славейков” – и да чете с погнуса! За разлика от горния, следващият е принадлежал на Синята идея (или я е експлоатирал) – Слатински.

Желаещите могат да видят СV-то му и други някои подробности в

http://www.facebook.com/profile.php?id=100000921219775&v=wall&story_fbid=132802053424677 и сайта http://nslatinski.org/. Тук – съвсем накратко:

Наш депутат от Перник във Великото и следващото го Обикновено НС, председател на Парламентарната комисия по отбрана и сигурност.

Сега – малко от „откровенията“ му:

„СДС постепенно се изпразни от съдържание и пътищата ми с върхушката, която го превзе отдавна се разминаха.

Защо по време на своя мандат Иван Костов остави крупни дружества като “Нефтохим”, “Кремиковци”, фармацевтичната индустрия, БГА “Балкан” и други да отидат в ръцете на хора, свързани с БСП и службите? По-хуманният отговор (защото всеки друг би съдържал или презрение, или риск от съдебни разправии) е – Костов е реформатор с булдожа захапка на управляващ…”

По повод неговия анонс на горецитираната изцепка на споменатия вече д-р Никола Михайлов в Дачковия „Гласове„, му драснах няколко реда. С малко изречения исках да покажа колко са еднакви, по какво си приличат тия тримата.

Ето отговорът на бившия президентски съветник:

„Нима това обаче остана от радетелите на автентичната синя идея – само хора, които са се свлекли до участта да са агенти под прикритие на (в) своята собствена версия на събитията, за която разумните личности в обществото вече пет пари не дават!”

Нямам думи! За тоя явно важи народната мъдрост: „В какъвто храм служиш, такива псалми трябва да пееш!”

Тъкмо за такива като Слатински написах бележката си във FB

„ЗА НЯКОГАШНИЯ ПЪЛНОВОДЕН ПОТОК НА ДЕМОКРАЦИЯТА И РУЧЕЙЧЕТАТА, ОСТАНАЛИ ОТ НЕГО ДНЕС”, 11 ноември 2010 г http://www.facebook.com/note.php?note_id=312045704086#!/notes.php?id=1607181855&s=0

Ако дотук не бях си направил труда да оформя едно „ревю на гласовития хор на вувузелите”, щях наивно да си мисля, че съм успял в тая бележка да обясня защо днес са останали ручейчета от някогашния пълноводен поток на демокрацията – два сини и няколко мътни, та до черни. Но тоя, който следва, не може да бъде причислен към никакво ручейче! Защото направо си е като свлачище – тръгнал веднъж надолу, спиране няма!

Иван ЦЕНОВ

Гледайки мишата му физиономия и френетичния му поглед, си мисля колко низък е тоя роб на човешката дегенерация – торен червей в гюбрето на българската политика. Роден е на 6 октомври 1943 г. в гр. Враца. Завършил е ВМЕИ „В.И.Ленин”. Някъде се представя за „доцент”. Може и да е, но в официалния сайт на Техническия университет-София, актуализиран на 2010-12-16, е представен като главен асистент във Факултет Автоматика, Катедра СУ http://fa.tu-sofia.bg/index.php?category=36&lang=bg

гл.ас. Иван Ценов

Тел 9653419, каб. 2517

itsen@tu-sofia.bg

Хвърляйки поглед на научно-преподавателските му занимания, се вижда, че е специалист по учебната дисциплина „Приложна оптимизация” – избираема за студенти-бакалаври от “Автоматика, информационна и управляваща техника” (за справка – http://fa.tu-sofia.bg/UserFiles/File/UD/KURS_4_BG.doc ).

Горките студенти! Не знам дали са „платено обучение”, но ако са си дали парите за тоя, със сигурност някой ден ще се усетят и ще го нападнат да им ги върне обратно с лихвите! Особено пък ако знаят политическата му биография! А тя е един низ от неравно ускорителни падения. Който го познава по-добре, може да си направи сметката какво е било ускорението, тласкало го в клоаката на живота! Е, ако перифразираме собствените му думи, би трябвало да се намира в някоя

Кочина на „Фермата” на Оруел

– той се счита за специалист по тоя автор.

Отначало е в стихията на демократичните промени. Проявява се като левосектант в БСДП на Петър Дертлиев, издига се до шеф на СДС в район „Червена звезда” до изборите през 1990 г. Известен с прозвището си „лудия” (за справка – Самуел Леви в „Стардарт Нюз”:

http://new.standartnews.com/archive/2001/11/26/investigate/index.htm).

След откъсването на членска маса от БСДП – Петър Дертлиев е говорител на Нова СДП на д-р Васил Михайлов-Нубиеца. Член е на Националния координационен съвет на СДС от квотата на Нова СДП (да припомним, че по това време СДС е коалиция от партии и организации, като едновременно с това е и движение). Естествено е да продължава с фракционната си дейност (статията му в „Диалог“, изявленията му, че в НКС на СДС „има комунисти”). Провокирал е сам изгонването му от Националния координационен съвет на СДС и изключването му от Коалицията.

За да не звучи всичко това като кошмарен шарж, нека се позовем на собствените му думи:

„Трябваше да набия един шамар на Филип Димитров, за да им помогна да ме изключат от СДС” – признава той в интервю на Александрина Роканова от 24.07.2008 г. в „Блиц” http://www.blitz.bg/article/6140,

(препечатано в http://erigkan.ucoz.ru/news/intervju_na_ivan_cenov/2010-03-10-600 на 10.03.2010 г., още на следващия ден, препечатано и в http://www.plevenonline.com/index.php?option=com_content&task=view&id=889&Itemid=92 и Бог знае още къде тиражирано!)

Какво повече е нужно от това самопризнание за собствената си провокативност, за да може тоя да се титулова „професионален провокатор”. Дали със самоизгонването си от СДС е стартирала кариерата му на професионален провокатор или впоследствие се е усъвършенствал (и обучен) в тази „трудова” дейност – да кажат тия, които го познават отблизо (ако има такива негнусливи от близостта му). Със сигурност, обаче, след „развода” му със „синята любов” (в такъв случай народът казва „любов по сметка”) започва „бракът” му с „черната политическа реакция” (вероятно – и той по сметка), за да се изяви не даже като „черен вувузел”, а направо като йерихонска тръба. На други, които биха са заели с неблагодарната роля на изследователи на „творчеството” му, ще оставя да анализират (от философска, политическа, психиатрическа и каквато си искат позиция) писанията му в собствения му сайт http://tsenov.bul.net/ . Аз от там ще отбележа с погнуса само пасквилът му срещу Иван Костов от серията „ПРОФЕСИОНАЛНИ ЛЪЖЦИ”, 14 март 1998 г. (издаден и като книжно тяло, наред и с някои други писания). Така че авторът спокойно може да бъде наречен освен „професионален провокатор” също и „професионален антикостовист”. И – няма нищо по-естествено – той да си предложи услугите на „Нова Зора – Независим национален седмичник”. За седмичника и за едноименната партия вече съм писал, включително и тук в началото – като коалиционен партньор на БСП, автор на предизборния клип „Гласувате за Борисов, получавате Костов”. Както се казва – търкулил се похлупакът и си намерил гърнето …!

Ето в цялост едно оригинално писмо (http://www.novazora.net/2007/issue09/story_08.html):

До Г-н Минчо Минчев главен редактор на в. “Нова Зора”

Г-н Минчев, нашето сътрудничество датира от много години, ако ми позволите да се пошегувам – още от “зората на демокрацията”. По-точно от януари 1990 г., когато публикувахте анализа ми “Кои сте вие, господа?”, излязъл във в. “Зора”, правоприемник на който е в. “Нова Зора”, под заглавие “СДС – поглед отвътре”.

Тази публикация , както разбрах по-късно лично от Вас, е изиграла особена роля за бъдещето Ви не само като политик, но и като вестникар. Позволявам си да се надявам, че някой ден и верните читатели на “Нова Зора” ще научат една поучителна история, която има и за мен особена важност.

Г-н Минчев, с това писмо – бих искал то да бъде публикувано, си позволявам да Ви направя едно предложение.

Ако се вгледаме, макар и повърхностно в медиите – вестници, телевизии, радиа, не е трудно да отбележим някакво особено оживление. Не бих си позволил да изреждам всички теми и лица, които са ангажирани в “мероприятието”, но не е безполезно да спомена, че “на вниманието на обществеността” са предложени теми като: състояние на пенсионната система, здравеопазване, парното, тока, водата, престъпността на всички нива, комунистическата номенклатура, “уседналост” и прочие. Сред лицата, които обгрижват тези теми се виждат най-висши представители на трите власти – законодателна, изпълнителна, съдебна, както и най-ярки представители на “официални” и на “маргинални” медии – някои от тях извадени набързо “от нафталина”.

Признавам си, че тази неповторима смес от стари и млади политически и медийни проститутки ме забавлява, но за съжаление последствията от поредното групово проституиране отново ще резонират във все по-безнадежното състояние както на милиони българи, така и на държавата като цяло.

Каква е целта на тази поредна оргия? Не е много трудно да се отгатне. Наближават избори както за “евродепутати”, така и за “органи на местната власт”. Не е трудно да се досетим каква ще бъде “избирателната активност”. Особено за евродепутатите.

Не е трудно да се досетим и как социолози, политолози, ментори ще “обяснят” ниската избирателна активност – ще имат отново повод да обявят “българина” за гений на завистта, като ни припомнят какви ще са заплатите на избраните. Но всичко това е само част от грима.

Какво се крие зад грима?

Свидетели сме на поредното мероприятие по размиване на истината за “българския преход”. Ако се вслушаме в “дебатите” по отделните теми, като направим връзки между “дебатите” по отделните теми, отново ще си припомним култовите думи на Оруел за ролята на медиите при демокрацията: “Често може да се породи основателно съмнение относно най-значимите събития. /…/ Човек няма как да се увери във фактите, дори не е напълно сигурен, че те са се случвали, и винаги получава напълно различни интерпретации от различните източници. /…/ Вероятно може да се установи истината, но фактите са изложени толкова недостоверно в почти всички вестници, че на обикновения читател трябва да бъде простено както приемането на лъжите, така и липсата на определено становище. Общата несигурност относно това какво всъщност става улеснява упоритото придържане към налудничави убеждения. След като нищо не е изцяло доказано или опровергано, дори най-неоспоримият факт може да бъде нагло отричан.”

И така, уважаеми г-н Минчев, преминавам към моето предложение. Готов съм да Ви предоставя мои анализи от “зората на демокрацията” до времето, когато почти спрях да пиша, а Вие да ги публикувате отново. Ще Ви изпратя и нови неща – в момента следя внимателно “дебата” за състоянието на пенсионната система и в скоро време (нека да се събере повече информация) ще актуализирам анализите си от 1997-2001 г.

Като начало изпращам първата ми политическа публикация (декември 1990 г.) “Кой е българският Тано Кариди” и публикация от 1993 г. – “Посткомунизмът – рожба на революции “отгоре”. Смятам, че по този начин ще допринеса немалко за изясняване на истината за събитията в края на миналия век и в началото на настоящия, и най-вече – че така ще защитя тезата, че почти всичко е написано, но трябва да се повтаря, защото, отново ще цитирам Оруел: “Който управлява миналото, управлява бъдещето.” “Който управлява настоящето, управлява миналото.”

С уважение:

Иван ЦЕНОВ, автор на “Нова Зора” от “зората на демокрацията”

02.03.2007

Ясно, нали – още чак „от зората на демокрацията”. Няма какво да се добави, освен че предложението явно е прието! За това говори и търсачката на седмичника в електронен формат, според която от 2007 година до наши дни името „Иван Ценов” гастролира 51 пъти! Ето списъкът:

Завидна „творческа плодовитост”!

И почти навсякъде в текстовете Иван Костов е обругаван по най-отвратителен начин! Но какво може да се очаква друго от тоя автор, освен върл антикостовизъм от най-долна проба? И какво може да очаква тоя автор? Навярно от някои – ръкопляскания (вероятно гарнирани и с материални стимули), от други – псувни! От всекиго според това, както се е поставил сам! И вероятно си е получил заслуженото!

Иван Костов също е получил и получава заслуженото – уваженето на хората, които му вярват, подкрепата на съратниците си – истинските, безкористните, отдадените на Синята кауза. Самият Иван Костов – от чисто човешко благородство и с християнска смиреност – е простил на враговете си.

А сякаш – и за Костов и за враговете ни – преподобният Jonathan Swift (английско-ирландският писател и журналист, „Пътешествията на Гъливър” и др., роден през 1667 г.), като че ли пророчески е познал и написал:

„Когато на света се появи истински гений, той може да бъде разпознат по това, че всички празноглавци се обединяват на борба срещу него.“

Аз, обаче, за разлика от Костов, не съм нито толкова благороден, нито чак толкова добър християнин – затова на враговете не им прощавам! Иначе нямаше да си направя тоя труд да събера материалите за това „ревю на птеродактили”. Защото и в гл. 7 от Матея е казано: „Пазете се от лъжливите пророци, които дохождат при вас в овча кожа, а отвътре са вълци грабители: по плодовете им ще ги познаете”. Е, от дословните цитати, които приведох от началото до тук, нека от „плодовете” на тия всеки да си направи извода дали те са „вълци-грабители в овчи кожи”, дали са „птеродактили” или са като оная воняща птица, наречена „папуняк”, която замеря с фекалиите си и изпуска смрат, за да държи на разстояние който дръзне да я приближи.

Птеродактили и папуняци

Upupa epops (по народному – папуняк), смадлива твар – символ на спам-ботовете, на „кибервойните” от „интернетшпицкомандите” на черната политическа реакция.

Да, и нека всеки, потърсил в горните снимки своето определение, да си даде сметка, че нито „птеродактилите”, нито „папуняците”, нито „празноглавците”, нито „вълците-грабители в овчи кожи” са музейни експонати и литературни хиперболи. Не! Те все още са сред нас, наобикалят ни тъдява, шават, припълзяват, усмърдяват и тровят! Затова не бива само да се пазим от тях! Трябва да не им прощаваме!

И отдавна и многократно съм цитирал една перифраза като молитва:

„Господи, не им прощавай! Те знаят какво вършат!

Някога един комунист от локален мащаб, написа:

„По-добре мъртъв, но жив за своята класа, отколкото жив, но вонящ политически труп”

Тия, които събрах тук (и ония, които съм пропуснал да им отделя време и място), са си живи вонящи политически трупове! Те необратимо плуват по течението на река Лета и неминуемо ще бъдат изхвърлени на отсрещния бряг. А там ще бъдат вградени в пантеона на човешкото безпаметие, в най-тъмната ниша на една „Галерия на незапомнените”. И за в бъдеще ще си останат действително само „експонати” в саркофага на политическите мъртъвци. За да служат на поколенията единствено за поука каква е съдбата на всички ренегати!