Още след освобождението от турско робство, на българската политическа сцена се заформя постановка, в която предизборното лъжене и мазане, големите обещания за благоденствие на народа след изборите, са основни средства и стръв, за привличане хората да гласуват. Още тогава Гочоолу и Дочоолу успяват да привлекат лумпенгласоподаватели, с помощта на кебапчета, вино и кръчмарски веселби. Простият и неосъзнат български народ лесно бива манипулиран, разделян към различни партии и вкаран в една политическа игра, от която винаги излиза потърпевш накрая. Няколко месеца след изборите хората разбират, че са излъгани и употребени, за да може поредната шайка организирани в партия бандити, да ги краде законно и безнаказано. Това продължава вече повече от век, а нравите и преди избори, и след тях, в България не са се променили.
Вече и децата знаят, че да си политик у нас е вид бизнес за изключително бързо забогатяване. Факта, че в западните демокрации за политически лидери кандидатстват доказани, богати и успели бизнесмени и личности, за нас няма значение като пример на подражание. У нас Сульо и Пульо се главят за депутати и министри, единствено и само за да крадат в особено големи размери, от държавата и различните европейски фондове и програми. Те знаят, че след като им изтече мандата повече няма да са на власт и грабят като за последно, сякаш след тях държава а няма да съществува вече. Ясно им е, че ще останат безнаказани, защото и тия преди тях са крали по същия начин, и тия след тях ще са същите. Гарван гарвану око не вади, затова и електората започна да се организира самостоятелно. Тъй като в политическата мафия влизат малцина, а мераклиите са в пъти повече, аналогично се създадоха мафиотски кланове по браншове – на съдиите, на полицаите, на митничарите, на докторите, на журналистите, на таксиджиите, на различните майстори и пр. Подобно на политиците, те смъкват по три кожи от останалия неорганизиран народ и гледат да не си пречат взаимно, в подялбата на пари, стоки и пазари.
Истината е, че държава НЯМА! Съществува инерция на установена и обиграна от времето и опита система, за ограбване на „целокупния български народ“. И макар народа да знае, че го лъжат и крадат, продължава да се хваща на въдицата и гласува за тия или ония хайдуци, при всички следващи избори. Оправданието е, че няма читави кандидати нито за президент на държавата, нито за депутати. Всички са маскари и щом е тъй, нека поне да грабят маскарите от нашата партия. Политическия пладнешки грабеж у нас отдавна се е превърнал в доходен занаят.
И когато се намери такъв вития, който убедително се изявява в медиите и по форумите в нета, който е изключително просветен и разполага с недостъпна за обикновените хора информация, изобличаваща най-вече последния управляващ режим, хората за пореден път биват манипулирани и лъгани. Защото този човек работи с подкрепата и съдействието на една от всичките партии, готови да управляват на следващите избори. Той може да е дисидент при сегашната власт, но ако неговите хора успеят, задължително ще е на висок пост след изборната победа. И ще краде не по-малко от тия, които е хулил преди това. Такава е практиката, доказана в България, при това без изключения досега.
Ако се намираме в порочен политически кръг, той се дължи единствено и само на установената досега система. Ако с конституция, революция или преврат се промени политическата система за избор и управление на държавата, едва тогава можем да се надяваме за реална промяна на политическото статукво у нас.
Дотогава керванът ще си върви, кучетата ще лаят и всичко ще е по старому. Разни псевдодемократи „ще ни отварят очите“, ще изкарват на светло част от мръсните ризи и гащи на сегашни и бивши управляващи, и ще чакат да лапнем въдицата за пореден път. Дори при гласуването да задраскаме всички кандидати и така да направим бюлетината невалидна, политиците знаят как да фалшифицират крайния резултат в тяхна полза. Те може да не са кадърни да управляват успешно, но тия номера ги владеят и сега ще се покажат на ниво в това отношение.
Затова все повече българи напускат родината окончателно, не само поради лошите икономически условия за реализация и живот в страната. Затова никой не заслужава доверието на хората, нито за президент, нито за управляваща формация. Изглежда трябва да си внесем японци за политици, за да потръгнат нещата в държавата. Струва ми се обаче, че и народът трябва да се смени с японци, за да се осмисли една евентуална промяна по нашите земи. Защото не разберем ли, че всичко започва от самите нас и в изискванията, и в отговорностите, все другите ще са ни виновни, все ще сме лъгани и крадени, докато един ден изчезнем от картата като държава.