Всички днес говорят за пенсии, като имат предвид всъщност парите от задължителното държавно обществено осигуряване, контролирани от бюджета на НОИ. Като в Германия по времето на Бисмарк (1889 г.) пенсиите са нещо като данък, който се плаща на държавата от работещите като главен разпределител, за да бъде даван на пенсионерите, защото днешните работещи са утрешни пенсионери. А къде остава уж реформираното законодателство, хармонизирано с ЕС, пък прието с такава шумотевица от политически партии, синдикати и кой ли не? Нали точно то, основано на нов кодекс, щеше да ни вкара чрез „три стълба“, и още по-точно чрез вече създадените пенсионни фондове (нямам предвид фонд „Пенсии“) в една модерна държава на благоденствието? И пенсиите щяха да се превърнат не в държавен данък, а в спестовни вноски за старини на хората?
Какво стана с фондовете с гръмки имена и съвършено непрозрачни действия, в които бяха натрупани според хвалбите милиардни суми? Кой контролира целия процес, в който се изискват толкова безумни хартишки, че просто няма как да не се вихрят чудовищна некомпетентност и измами?
За да се оправят нещата, трябва да започнем от законите и разпоредбите, от тяхното неспазване и неизбежната отговорност за това. В този парламент, доминиран от ГЕРБ, това е невъзможно. Затова логиката диктува не да се отказваме от правата си на избор, а да гласуваме за всеки, за който предпочитаме, но без ГЕРБ! Те вече показаха, че не могат да направят нищо. Избори докрай – докато намерим онези, които могат и ще решат проблема!
Точно това трябваше да стане преди 2 години, но ни подлъгаха и съставиха правителство, което не се крепи на волята на избирателите, а на едно изключително странно мнозинство в парламента. Но и сега не е късно.