ОТ СИРОМАХОМИЛСТВОТО ДО ПРОПАГАНДАТА НА ТЕРОРА

През 1891г. в Русе за първи път на български език е отпечатан “Манифест на комунистическата партия” от Карл Маркс и Фридрих Енгелс. Издател е Спиро Гулабчев (1856-1918), а автор на предговора и преводач (преводът е направен по второто руско издание от 1882г.) е Иван Кутев.

Малко познатият днес Спиро Гулабчев има изключителен принос за популяризирането на революционните идеи в България в края на ХІХ и началото на ХХв. От неговата скоропечатница в Русе, открита през 1891г., за тринадесет години излизат над 140 заглавия, повечето от които са революционна литература – съчиненията на М.Бакунин, П. Кропоткин, Е. Реклю, Ж. Грав и пр.

През 1891г., освен Комунистическия манифест, Гулабчев печата и сборника “Ново време”, станал причина за разцепление в социалдемократическата партия. Преводачът на ”Манифест на комунистическата партия” Иван Кутев се озовава сред широките социалисти и е от яростните противници на крилото на Димитър Благоев.

Комунистите и днешните им наследници социалистите снизходително се присмиват на Гулабчев като на създател на сиромахомилството, незрял и ограничен мислител в сравнение с “титаничния” Димитър Благоев, но премълчават огромната му роля за популяризирането на марксизма. Излиза, че според тях, такава слава заслужават само следващите преводачи на “комунистическото евангелие” до 1944г. – Георги Бакалов (1900, 1919), Васил Коларов (1915), Антон Иванов (1938-1939г).

От своя страна, анархистите възхваляват Спиро Гулабчев почти като българския Бакунин, защото е основател и пропагандатор на тяхното движение.

Що се отнася до левите земеделци, те изрично подчертават връзките си с него: като ключов момент в биографията на създателя на първите земеделски дружби Върбан Ст. Килифарски (1879- 1923) се посочва, че е бил сътрудник в скоропечатницата на Спиро Гулабчев в Русе и негов съидейник. Самият Върбан Ст. Килифарски, освен ляв земеделец, е и анархист, кукушки воевода, терорист, направил неуспешен опит за покушение срещу цар Фердинанд в Евксиноград, после емигрирал в Италия и т.н.

За днешните македонисти Спиро Гулабчев е гордост. Те, разбира се, също са си избрали аспект от дейността му, прередактирали са отделни моменти и са игнорирали всичко останало.

Претендиращите за десни политици отвреме – навреме също се присещат за Спиро Гулабчев и го заклеймяват като популист, макар той да не се е ангажирал лично с щедри социални обещания за народа.

За връзките на Спиро Гулабчев с украинския федералист проф. Михайло П. Драгоманов (1841-1895), тъст на проф. Иван Шишманов и поканен лично от него за пръв ректор на СУ, обикновено не се споменава нищо. Влиянието на проф. Драгоманов обаче е повече от явно в проекта за балканска федерация, чийто автор е Спиро Гулабчев.

С уважение за Гулабчев не престават да пишат униатите, които помнят заслугите му покрай дебатите за унията през 1913г.

А в социалдемократическия сайт на Габрово Спиро Гулабчев е представен почти идилично чрез спомените на Константин Бозвелиев, който именно от “Даскал Спиро” за пръв път чул думата “социализъм”: “Дошъл беше в Казанлък известния тогава социалист-македонец Спира Гулабчев… Гулабчев се завърна наскоро от Русия, дето се учил, и бе пострадал от руското правителство за своите социалистически убеждения. Това бе спечелило симпатиите на цялата напредничава българска младеж, която гледаше на него като на страдалец за идея. Той сега отиваше в Габрово, назначен за учител в Априловската гимназия… Гулабчев се оказа интересен и крайно любезен събеседник. Правеше впечатление със своята малоруска риза с шевици и със своята бяла коса, макар че бе още млад 28-30-годишен човек…”.

Всички изброени по-горе политически субекти странят от истината за общия корен на уж различните си идеи и с мълчаливо съгласие са направили подялбата на биографични и идейни компоненти от живота на Спиро Гулабчев. Така, от политическа целесъобразност, те продължават нечестивата стара традиция по фалшифициране на историята.

Гулабчев и Димитър Благоев са връстници, съученици, руски възпитаници, за кратко време съидейници, после Спиро Гулабчев си спечелва пожизнената омраза на Благоев.

Син на свещеник, от 16-годишна възраст роденият в Лерин (днес Флорина, Гърция) Спиро Гулабчев работи като учител, сетне с помощта на Българската екзархия заминава за Русия. От 1877г. до 1886г. учи последователно в Московската духовна семинария, право в Московския университет, а от 1881г. в Киевския университет. Там основава студентско дружество “Приятелска дружина за унапредване на българщината в Македония”, но най-много време посвещава на участието си в тайни народнически групи. Накрая е арестуван в Одеса и екстрадиран за внасянето в Русия през България на забранени издания.

Започва работа като учител в Априловската гимназия в Габрово (1887-1888) и създава активно действащата социалистическа организация на Сиромахомилите. Тя, разбира се, е конспиративна. Отделните “приятелски дружини” не се познават, сбирките са среднощни, с пароли, забранени са всякакви лични връзки и симпатии между членовете на отделните дружини. Само лидерът знае кои са членовете на организацията и държи архива. Накрая, полицията го иззема и много от конспираторите се преориентират политически.

Защо Благоев толкова ненавижда Гулабчев? Само защото е бил изпреварен от него като първопроходник на социализма в България? Димитър Благоев единствен проследява живота му, рисува го като човек с “потайна и изпитлива природа”, възмущава се от външния му вид – ходел разгърден, без вратовръзка, със запретнати крачоли и проповядвал омраза към богатството, отказ от образованието и културата, които за него били измяна на “простия народ”. Нарича организацията на Сиромахомилите “йезуитска система”.

Колкото и “Дядото” да представя Гулабчев като епигон на Степан Верховенски (герой от романа „Бесове” на Ф.М.Достоевски), фактите говорят друго: като учител в Априловската гимназия в Габрово (1887-1888), във Варненската (1888), а после в Търновската гимназия (1889), от които последователно е изгонен за конспиративна дейност, Спиро Гулабчев, напротив, пледира за нуждата от образование за всички.

Силното влияние на Гулабчев върху първия маркс-енгелсов преводач Иван Кутев (по-късно доктор по право и адвокат, издател на вестници, широк социалист, който е истинският радетел за създаването на Сиромашка партия) също е важна причина за неприязненото отношение на Благоев.

Но, ако при Димитър Благоев, освен всичко друго, има много силен личен момент, при специалиста по ранния социализъм със солидна левичарска практика д-р Георги Първанов има откровена спекулация при „употребата” на Гулабчев.

Преди време Първанов порица “сиромахомилските” очаквания на избирателите, че политиците не трябвало да са богати. В печата (в. “Сега”) друг доктор пък порица Първанов за “грешката”. Ако “грешка” е евфемизъм за безочлива тенденциозност, значи окачествяването, направено от президентския критик, е вярно.

Най-любопитното е, че Георги Първанов се изрази буквално в стила на една зловеща комунистическа фигура, присвоила си фамилията на Раковски – Кръстьо Георгиев Станчов (1873-1941г.(?), който също толкова пренебрежително се е надсмивал над “провинциално-сантименталното сиромахомилство” на Спиро Гулабчев. Само ще вметна, че легендираният като потомък на Раковски Кръстьо Станчов, най-вероятно има съвсем други имена по рождение.

Обаче Гулабчев никога не е проповядвал любов към бедността, той се е занимавал с нещо далече по-страшно – духовна подготовка за терор. Именно това всички днешни приемници на партии, натрупали значителна практика в екстремизма и тероризма, отказват да заявят и осъдят открито.

Няма достъпни данни, че самият Гулабчев се е занимавал с терор, макар да има огромно идейно влияние върху някои основатели на първите леви земеделски дружби и да е основател на първите анархистки групи в Русе, Варна, Силистра и Разград, създадени през 1896-1897г.

След като скоропечатницата му в Русе фалирала (1904), по думите на Благоев: “Анархизмът му най-сетне трябваше да привърши с вземането на добра служба при днешното правителство, както обикновено свършват анархистите.” Заетата длъжност била на чиновник във Върховната сметна палата. И тук, исторически Димитър Благоев е прав – точно в държавните структури завършва пътят на редица революционери.

Приживе Спиро Гулабчев е обичал да си служи със сентенции, да вдига много шум около себе си и новите „модерни вънкашни идеи”, бил е признат първомайстор на най-добрата конспиративна схема, използвана и през следващите десетилетия от всички нелегални терористични групи и тайните служби.

Тази само привидно несъвместима двоичност у Спиро Гулабчев прекрасно е доловена от Пенчо Славейков в “Острова на блажените” – митичният Платонов остров на атлантите, от който произхождало всяко езотерично знание и следващата го тайна практика на малкото посветени. Там Славейков е “заселил” философа Спиро Година – “известният учител и поет от края на миналото столетие”. В случая “Година” е алюзия за помъдряване с времето и намирането на пристан в държавната администрация. Но писмовното наследство на Спиро Година се превръща в легендарно дело. Книгата му имала седем издания, от които най-добро било шестото “…издание (1906г.)…,понеже има двайсет пъти повече бележки от самия текст. Наистина, изданието, прошарено по такъв начин, прилича на обълшивена риза, но научността му пък е несъмнена.”

Образно казано, днес “обълшивената риза” продължава да се населва.