Трите Българии

Има такава държава, по точно територия с население, която се води европейска, но всъщност е от третия свят. Казва се България и който я възприеме като нещо единно, цяло, ще сбърка. Защото зад понятието стоят три различни Българии, толкова различни, че е трудно да ги свържеш, ако не си вътре в проблемите.

Първата България с право може да бъде определена като „Прекрасна”. Това е страната на управляващите политици, независимо кои са те, на бизнесмените, назначени и изпрали парите си в годините на прехода, на услужливите и добре платени журналисти, държавни чиновници, чалга певци и самозвани шоумени, мутри и приближените им, депутати и техните сътрудници. Тази България е член на Европейския съюз, тя е едва третата държава в Европа с толкова малък бюджетен дефицит, тя построи 52 км. магистрали за последните 2 години и в нея тече „мед и масло”.

Тя има най-ниските данъци в ЕС, инфлацията клони към нула според статистиката, нейните жители се чудят дали на Бахамите или на Малдивите да прекарат лятната си почивка. Бизнесът е доволен, получава обществени поръчки, изгражда евтини спортни зали и пътища, забавлява се. Нейните представители се женят или в Италия или във Франция, защото там имат имоти, къщи, вили. Въобще чудесно е да се живее в тази България, но малко имат привилегията да го правят.

Втората България е друга. Тя много прилича на една, описана от Никола Вапцаров :
”Тази страна

Не е моя страна,

Тази страна, простете

е чужда”

В нея живеят много хора, пенсионери с най-мизерните пенсии в Европа, безработни с най-голям процент увеличение през последните месеци след Гърция, хора, работещи за 100-150 евро, с които не могат да скърпят месеца, да си платят парното или тока.Тук са и отхвърлените от обществото просяци, бездомници, цигани, много голяма част от които се занимават с кражби. За да им противодейства донякъде, прекрасната България има най-многобройния в ЕС полицейски апарат и една много особена съдебна система, която за кражба на хляб вкарва човек в затвора, но за подкупи и корупция в особено големи размери издава индулгенции за невинност. В тази „Друга„ България образованието е под всякаква критика, учителите са по-близо до клошарите по доходи отколкото до среден държавен чиновник, масово децата й спират да ходят на училище и тръгват с родителите си да работят или да крадат. Пенсионерите, които са най-многобройни пък живеят с илюзиите на старото време и е лесно да бъдат излъгани, когато гласовете им станат нужни. За другите има тарифа – един глас струва пари, брашно, кецове, кебапчета и най-често щедри обещания. Например им се казва – след 8 години ще взимате двойно, макар че е ясно като бял ден, че след тези години нито обещаващия нито голяма част от надяващите се ще са в същото положение. В тази България се пие много и то безбандеролен алкохол, на почивка се ходи в дворчето на селска къща, ако такава има в семейството, или в барчето срещу входа на панелката. Единственото й развлечение е телевизията и затова програмите са изпълнени с простотии, цинизми, чалга, секс и още нещо. Така затъпяването става тотално. Най-голямата мечта на хората от тази България е да преминат в прекрасната България, но както в американската мечта, това рядко им се отдава. Шанс имат хубавите момичета, ако попаднат на някой, който да ги лансира и не му омръзнат бързо, силните момчета, които могат да служат като бодигарди и късметлиите, които спечелят от тотото.

Двете Българии се срещат рядко – веднъж на две години по време на избори. Тогава тези от прекрасната България с неохота слизат от лимузините и се срещат с електората. Или участват в различни празници, където се ръкуват с присъстващите, галят децата по главичките и обещават. Каквото им поискат, те го сдават като обещание. Метрото да стигне от София до Перник, язовирът да се зариби и да може да се лови риба без билет, данъците да паднат, заплатите да се увеличат, пътищата да станат магистрали, магистралите – летища, всеки да си купи самолет. След изборите обаче всичко се забравя за часове и се повтаря при следващите избори след 2 години. Интересното е, че нито едните, нито другите /обещаващи и лъгани/ не променят поведението си. Едните поизтупват от праха стари обещания, другите се правят, че не помнят как са ги излъгали преди две години. И всичко е наред. За да има някакъв ефект от това обаче лицата обикновено се сменят – рядко някой се задържа два мандата на своя пост. Но това не променя неговия статус – той е човек от прекрасната България.

Третата България е дъщеря на първите две. Това е „Емигрантската” България. Тя е около милион и половина в момента, но се увеличава с бързи темпове. В нея има представители и на двете Българии- дечицата на прекрасна България обикновено учат в колежи и университети на Запад и повечето остават там, за да харчат бащините си пари. В нея обаче има повече равноправие, защото немалко от другата България също намират място под слънцето на Запада –това е най-талантливата и непримирима с живота част на народа. Използвайки преимуществата на свободното общество, тя успява да направи кариера и да остане в чуждата страна като равноправен член на обществото. Тук заплащането е несравнимо с българското, данъците са съразмерни с доходите, а полицията пази всички, а не само мутрите. Тази България постепенно се размива, претопява и вероятно някога ще изчезне и вместо нея ще останат само островчета от българи, които не са скъсали изцяло с родината си.

Какво е бъдещето? Прекрасната България ще продължи да съществува още дълго – тя е необходима на европейците, за да имат примера колко е зле, когато те управляват зле. А и хората от Запада трябва да имат място, където да дойдат да си отпочинат, да направят някой друг милион и да се порадват на евтини проститутки и пиене. Другата България също няма да изчезне, по-скоро ще се циганизира или турцизира, но това не е толкова лошо. Та кой друг освен споменатите две етнически групи има мерак да живее в подобна тиня. Пенсионерите ще намалеят драстично – вдигането на възрастта и естествените природни закони ще свършат своето. Бедните ще станат още по-бедни, накрая панелните гета ще станат единственото място, където ще може да живеят тези с доходи около 2 евро на ден. Но покрай тях ще има прекрасни магистрали и огради, високи над 3 метра, ще скриват лошите гледки от седящите в лимузини представители на прекрасната България.

Но да забравим всичко това, все пак избори идват. Да се порадваме на цирка, на обещанията, на тълпите с червени знаменца в ръце и поне за две седмици да забравим за трите Българии. След това ще имаме две години, за да се радваме на положението си.