Loading...
-1-
Unkown-ko
Детето-чудо Unkown-ko, повлияно от размислите на Декарт за механичната същност на човека, реши да създаде по свой образ и подобие машина. Машината за разлика от всички други машини не трябваше да изпълнява задачи, а просто да докаже геният на детето-чудо. Така Unkown-ko непреднамерено беше формулирал съществуването на това уникално творение.
Unkown-ko цяла седмица преследва своята цел със отвертка в ръка и решително разглоби всеки кран, шевна машина, печка, брава, домашна мебел или случайно попаднала пред погледа му вещ с вид на бъдещ съперник на неговото подобие. Като начало резултатът беше апокалипсис в домашни условия. Наводнение плюс пожар от преплетените жици, загубена база данни на Оракъл с информация за бъдещите велики планове и куп разпилени части.
Кипеше безплоден труд от рано сутрин до късна нощ и беше събудил любопитство дори в бездомните котки, някои от които попаднаха в неговото творение, като източник на механична енергия. Unkown-ko дори беше заделил най-новите си дънки с ниска талия и цепки на коленете за да бъде неговото подобие достатъчно фешън. Храната привършваше, но вода имаше в изобилие от неспирно течащите кранове и канализация. Подметките на гумените му ботуши се бяха износили, но желанието за краен успех на своето дело крепеше Unkown-ko.
-2-
Жажда за живот
С наближаването на завършека на своята машина Unkown-ko все по-често си задаваше въпроса какво ще я одухотвори. Какво ще стане двигателна сила на нейната воля. Неизвестността пропълзяваше в съзнанието му и понякога го караше да потреперва. После впрягаше всичките си усилия към завършека на тялото. Помисли, че може би няма нужда от мозък неговата машина. Щом имаше всичко друго, то можеше и без мозък. Взе пример от медийния свят, където хора без грам мозък се движеха и говореха, а други хора им доверяваха своето време за отдих, развлечение и дори управлението на бъдещето си. Тази мисъл за миг успокои Unkown-ko. Започна да почиства от излишната смазка своята машина, да никелира някои дребни детайли, грижливо да поставя дрехи и да я подготвя за международно признание.
Вечерта Unkown-ko покани своя възрастен съсед от горния етаж за одобрение и съвет как да я одухотвори. Когато съседът влезна, почуквайки с бастунчето си, Unkown-ko включи машината. Мирис на изгорял бакелит, дразнещи звуци и нажежени до червено нишки изпълниха пространството. Съседът погледна уплашено.
-Не, категорично заяви той – няма да я бъде тая! Формата на тялото прилична на кегла, а щом няма мозък аз не знам къде да намериш и не искам безмозъчен съсед!
Сръчка с бастуна машината, за да се убеди в нейното безсилие и напусна.
Unkown-ko реши да повика съседката от долу, която обичаше нощем да пее на балкона, а денем да чука по тръбите на парното. Уговори я да дойде и да каже мнението си. Още щом влезна съседката се обърна и изчезна. Unkown-ko понечи да я настигне, когато забеля, че я няма рефлекторната крушка, поставена за ляво ухо и машината беше неугледно останала само с дясна.
Unkown-ko се втурна на долу по стълбите.
-3-
42.
Скоростта на Unkown-ko беше почти светлинна и по тази причина самият той не разбра колко бързо се озова на входната врата. Огледа се и зърна силуета на своята съседка как се скрива зад ъгъла. Мигом се насочи в същата посока. Стигна ъгъла и спря. За негова изненада обектът на неговото преследване вече беше взел преднина и се беше отдалечил чак на светофарното кръстовище. Unkown-ko направо вдигна двеста от место, стигна кръстовището и по подразбиране зави на дясно, ускори, мина още километър, вече знаеше, че на следващото кръстовище трябва да продължи напред, а после в пряката на ляво, изкачване на стълби, слизане с асансьор (за да вземе малко преднина), една спирка с трамвай, усещаше че малко се е отклонил…реши да направи засада, мина през една гора, стигна непознато място, върна се…седна, написа нещо на лист хартия, уточни пресечната точка, пак се стрелна, тича, тича, не спираше да тича…тича колкото можа, а после докато стигна целта.
Unkown-ko чак с изчерпването на своите сили усети свечеряването и захладняването. Изправи глава… И осъзна, че се намира в подножието на сянка! Осъзна също, че през цялото време е преследвал сенки! Отпусна се и отпадна духом.
– Сенки, каза си объркан. – Сенки, повтори още по-объркан. Вгледа се с празен поглед напред и видя същия силует, който беше преследвал. Съсредоточи се и спря погледа си на изправения пред него паметник на космонавт. Потръпна. Пристъпи крачка напред. После внимателно се приближи до самия паметник. Там, в основата на паметника видя поставена книга. Любимата му книга \“Наръчник на галактическият стопаджия\“. Unkown-ko я взе и разгърна. Прехвърли няколко страници, зачете се…После прехвърли още няколко, отново се зачете. Погледна небрежно настрани, въздъхна…Пак вторачи поглед в книгата. Прехвърли страница-две и в самата книга видя интегрална схема, чудесно отговаряща на вложените в неговата машина интегрални гнезда. И на самата схема имаше малък надпис: 42.
-4-
Нежелан дразнител
Машината-образ и подобие на Unkown-ko остана за дълго сама. И не просто сама, а и с включено захранване. Това й позволи веднага да почне да прави каквото си иска, но заради ограничения си интелект или по-скоро липсващ такъв, можеше единствено да издава шумове, вибрации и да излъчва топлина и светлинни сигнали. Постара се да наблегне на всичко едновременно. И не след дълго си спечели първите врагове. Това бяха съвсем обикновени хора, желаещи да си отпочинат след работа или да се позанимават с децата, да се поразходят спокойно по улицата или просто да си хапнат. Но дразнещите звуци, все по-силни и натрапчиви провалиха плановете на всички тях. И те малко по-малко започнаха да се ориентират от къде идват неприятните дразнения и да се стичат натам.
Първите, които пристигнаха на точното място отстъпиха сащисани от формата и вида на машината. Дразнещите звуци предполагаха недобър вид, но не чак толкова. Вторите, след тях обаче прибутаха първите все по-близо и по-близо. А, третите желаещи също да стана свидетели на събитието, създадоха още по-голяма суматоха.
Не след дълго здравомислещите хора започнаха да стават мнозинство и да издигат искането шумът и вибрациите да бъдат прекратени. Дългът към закона обаче ги призоваваше към сдържаност. По тази причина всички предложения проблемът да бъде решен с брадви, чукове, експлозиви и тупаници, както и други средства, включващи насилие, бяха отхвърлени. Най-накрая се прие решението да бъде повикана полицията и тълпата недоволни граждани в дълго шествие се отправи към полицейското управление, за да може всеки един да изкаже своето виждане за нещата.
И така съдбата на машината бе да бъде задържана и хвърлена в полицейския участък наред със закононарушители от всякакъв друг вид.
-5-
Да докоснеш мечтите
Unkown-ko пресичаше, направо прелиташе цели преки, опиянен от вълнение. Смисълът на неговия живот сега се състоеше в това да слее тялото на машината с мозъка, духът олицетворен от интеграла, дарен нему от съдбата. В момента на единението Unkown-ko щеше да стане творец на създание, познаващо смисъла на Вселената, разум, който щеше да преоткрие за човечеството загубените ценности и да върне на хората радостта от живота. Никой вече нямаше да изучава старите науки, с откъсната от действителността фразеология, или пък да преследва онзи материалистичен интерес, разрушил толкова човешки съдби.
Пред погледа на Unkown-ko улиците, хората, движението се сливаше в едно цяло, водещо към мястото, където беше оставил бездушната си машина. Той просто виждаше онова, което предстоеше, по начина който искаше то да се случи и напълно необезпокоявано пресичаше улици и булеварди, предизвикваше смут и си навличаше ругатни от недоволните шофьори. Това нямаше никакво значение точно сега. Дребни битови неща, характерни за хората без мечти.
Unkown-ko бързаше и знаеше защо се е разбързал. Знаеше неща, които никой друг не знаеше. И бързаше все повече и колкото повече приближаваше, все повече се забързваше. И в цялото бързане и в цяло познание, което бе събрал, и през ум не му минаваше как е въвлечен в шегата, наречена Живот!
-6-
Фитипалдия
Старши-полицаят така се задави, че последната хапка от дюнера изхвърча през носа му. После рукнаха сополи и сълзи от очите му. Сълзите бяха не толкова от задавянето, а от безсилието и ревността, обзели неговото съзнание. Гледаше как Фитипалдия се измъкваше от храстите, храчейки настрани. Фитипалдия беше слабостта на старши-полицаят. По лична карта тя беше мъж, 171 см висок, кафяви очи, с рождено име Данаил. Старши-полицаят му беше писал няколко акта, преди да станат по-близки. Фитипалдия се славеше като най-бързия свиркаджия на околовръстното и името му беше дадено във връзка със световния шампион от Формула 1- Емерсон Фитипалди.
Не издържа мъжкото сърце на старшия и той се развика с полупълна уста на своя колега – Манекена:
-Прибери го!
Манекена взе да се тюфка към Фитипалдия. Не му беше леко. Наскоро беше изравнил ръста си от 166 см. с теглото си. И то беше 166, но в килограми. Полицейщината му си личеше от далече.
Фитипалдия седеше на задната седалка и показно оцветяваше устните си в наситено червен цвят. Старшият крадешком хвърляше поглед назад и й се наслаждаваше. Още не му беше преминало сътресението. Мислеше, че съществото, така нахлуло в неговите мисли ще прояви разум и ще се задоми с него. Но уви…
С груб тон старшият подвикна на Манекена:
-Води го след мен! – и се упъти към входа на участъка. Фитипалдия се разкиска, както никога до сега. Струваше й се голям майтап тая драма на старшия. Такъв, един – много по полицейски се преструваше. Старшият се засегна. Настъпи Фитипалдия с кубинката, хвана я за врата и с все сила я помъкна напред.
Така се наредиха нещата, че място имаше единствено в килията, където колегите му бяха набутали машината на Unkown-ko. Заради ужасните звуци и вибрации всичките арестанти пожелаха да бъдат преместени по-далеч и така се освободи място. Старши-полицаят реши, че това се пада на Фитипалдия и го бутна вътре. Изпроводи го с глух удар по главата. От тия удари, които крият изненади.
-7-
Тропотът на сърцето
Unkown-ko забързан и развълнуван нахлу през входната врата, разбута двамата възрастни на стълбите пред него, на няколко скока стигна до своето жилище, без да обръща внимание на неразборията навсякъде, стигна да стаята и…
– Къде ЕЕЕЕЕЕЕ? – нададе оглушителен вик той. Вгледа се в мястото, където беше оставил своята машина, опули си и вече дъх за нищо друго не му остана, освен да се строполи на земята.
-В полицията! В полицията го търси! – сръчка го с бастуна си съседът от горния етаж. -Там му е мястото на пущината, дето не спря да скърца!
Unkown-ko едва се изправи на крака. Слезна пред блока си, преждоби панталоните си, извади единствената си пара; останалото от новогодишната баница късметче, и със бавно, мъчително движение спря минаващото такси.
-Към полицията!
-К’во има там? -заинтересува се бакшиша. -А? Нещо има, нали?
Пред очите на Unkown-ko цветни петна се появяваха, сливаха, образуваха нови цветове, после избледняваха и изчезваха, за да се върнат отново. Представяше си как поставя безценния интеграл на мястото му, после как изнася реч, а след него на мястото му застава сътворената от него машина, как…
-Да ти е*а майката! – кресна бакшиша.
Unkown-ko не се смути от този крясък, дори за миг се посъвзе.
-Да ти е*а майката! -продължаваше бакшиша -И това ми било шофьор!?
Unkown-ko почна да разбира положението, в което бе изпаднал: возеше се с бакшиш-нервак, а в джоба си имаше само новогодишно късметче. В миг взе решение: скочи от колата на светофара и със все сила се затича към полицията.
-Чакааай! Изедник! – чу след себе си младият чудотворец.
Изобщо нищо не можеше да накара Unkown-ko да чака. Даже, напротив, още по-голяма скорост му придадоха крясъците на шофьора. Не след дълго разви такава скорост, че в ушите си чуваше единствено ударите на сърцето си.
Близо съм! -мислеше си Unkown-ko и вече протягаше ръка към входната врата на полицейския участък. Близо, наистина беше Unkown-ko. Струваше му се, че е по-близо от всякога, до нещо до което през целият си живот е желал да бъде близо.
В миг вратата сама се отвори и чукна с тежестта си Unkown-ko по челото така, че в настъпилия мрак, той различи единствено краткия проблясък от електрическа крушка.
-8-
Кегларион
Ударът по главата на Фитипалдия, нанесен от Старшия изби едно излишно парче мозък, фръкнало и озовало се на пода. Резултатът се оказа светкавична промяна в поведението на Фитипалдия. Сега тя/той седеше в пълен смут в ареста, чувстваше се неловко в женските си дрехи и се опитваше да изтрие червилото и грима от лицето си. Правеше го с бавни, изпълнение с отчаяние и безнадеждност движения и не смееше да гледа никого в очите.
Полицаите, дори Старшия започнаха да чувстват неудобство от създалата се ситуация. От начало се правеха, че нищо не е станало, но вината проличаваше в поведението им. Не намираха оправдание за безсмислено приложеното насилие и дори тюфкането на Манекена и неговото непрестанно търсене на храна и дъвчене започна да им се струва непоносимо.
Старшият влезна при Фитипалдия и направи неловък опит да извини действията си. Никак не му се получи. Фитипалдия не пожела дори да го погледне. Старшият усети безсилие и започна да нервничи. Не трябваше да показва слабост. Започна да крачи.
Армия мравки полази гърба му в мига, когато видя парчето мозък на пода. Искаше му се д кресне или да каже нещо съвсем човешко, но думите не му идваха на уста. Престорено спокойно викна дежурния полицай и приглушено му каза да изведе Фитипалдия по най-бързия и незабележим начин, да я закара някъде, само да е по-далеч от участъка.
Парчето мозък на земята предизвикваше нервни трепети в Старшия. Искаше да прикрие случая и да заличи следите. До ушите му стигна странен звук, издаден от машината на Unkown-ko. Хиляда ватова идея светна в полицейската му глава! Хвана парчето мозък и дървено, с грубо движение отвори главата на машина и го забоде в свободното за интеграл място.
-И без т’ва приличаш на кегла, по-зле не може да стане… ХаХа – Изсмя се Старшият – Кегла!
-Кег-ла-ри-он! -с накъсан, роботен глас го поправи машината, придружен със светлинни ефекти и скърцане.
Кегларион се раздвижи, стана, тръгна пред смаяния поглед на Старшия, отвори с машинален замах вратата на полицейския участък и присветна на сразения гражданин пред себе си със своята неудачно завита на мястото на дясно ухо крушка.
