Loading...През март нова партия излиза на политическия тепих
Може да се окаже, че социалната министърка Емилия Масларова горко ще съжалява за промоцираната от нея програма, насочена към завръщането у дома на работещите в чужбина наши сънародници. Става въпрос за около 1.5 млн. българи, пръснати по света, които според данни на Световната банка ежегодно наливат в родината си почти по 2 млрд. щ. долара. Което ще рече, че един емигрант праща средно към 3000 лв. на година (към 250 лв. месечно) на своите близки в България, за да оцеляват в нея – да си плащат парното, тока, сметки по потребителски кредити и какво ли още не.
Сега обаче емигрантите явно вече не искат да са само донори, внасящи солидната си инвеститорска лепта в българската икономика.
Те дават една тревожна за днешните управляващи заявка – връщаме се, но вие си тръгнете. Доказва го идеята за нова партия, носеща името „Другата България“ (http://www.drugatabulgaria.bg), чието учредяване предстои през март.
Сред инициаторите за нейната поява са Лучия Остерлунд от Хелзинкската Лига за защита на човешките права и член на „Amnesty International”; Николай Яръмов, бизнесмен, живеещ в Австрия; Георги Енчев, политолог, живеещ във Великобритания; Иван Илиев, бизнесмен, живеещ в Германия; Николина Кадийска, журналист и собственик на вестник “България”, издаван в Гърция; Божидар Гаджев, специалист по ядрена енергетика, работещ в Испания и икономист; Петко Иванов, музикант, работещ в Норвегия; Константин Стайков, медиен магнат, развиващ дейност в Полша; Светослав Михайлов, журналист, работещ в Русия; Кояна Тренчева, епидемиолог, живееща в САЩ; Евгени Веселинов, главен редактор на издавания в САЩ вестник „Обзор”; отец Александър Чакърък, свещеник в църквата „Св. Вмчк. Георги” в Одрин; Антония Нюмарк, икономист, живееща в ЮАР; отец Валери Шумаров, свещеник в православния храм „Св.св. Кирил и Методий“ в Торонто.
В инициативния комитет за създаването на политическата формация, чийто координатор е Божидар Томалевски, фигурират организациите Фондация „Help the needy“ за подпомагане на хора в неравностойно положение, Сдружение „Център за екуменически диалог „Свети апостол Ерм” и Асоциация на българите в Испания „България” – Сеговия. Към тях трябва да прибавим и живеещите и работещи в България двама наши сънародници – Венелин Цачевски, професор по международни отношения и доктор на икономическите науки, и Здравко Георгиев, икономист, държавен експерт и бивш зам.-кмет на Банкя.
В бъдещата партия могат да членуват както българите, живеещи и работещи в чужбина, така и всеки българин, останал да се бори за ежедневното си оцеляване в родината. Основната цел на политическата структура е да осигури пряко представителство на родните емигранти във властта у нас. Затова инициаторите настояват да се изпълнят европейските изисквания за въвеждане на електронното гласуване, а държавното управление у нас да бъде поето от личности и партии, които имат силна национална подкрепа. В приоритетите на подготвяната в момента предизборна програма на партия „Другата България“ влизат – въвеждането на пропорционално-мажоритарната избирателна система, провеждането на местни и национални референдуми, нова стратегия за развитието на България, операция „Чисти ръце” на всички нива на управление, по-ниски данъци, нова здравна и пенсионна система, амнистия на изнесените зад граница национални капитали, 6% от брутния вътрешен продукт на страната за наука и образование, дългосрочна държавна политика за подпомагане на българите в чужбина, средногодишен стопански растеж от 8 – 10 %, преки чуждестранни инвестиции в размер на 80 – 100 млрд. евро, средното равнище на трудовите доходи на българите още през 2010 г. от 1000 до 1200 лева, а на пенсиите -от 520 от до 550 лева.
Емигрантската заявка за участие в политиката и властта разбуни духовете. В интернет пространството се появиха и постинги, насочени срещу начинанието, като примерно този:
„Да ме извинят тези иностранци, но тук ние живеем и искаме да ни представляват гражданите на нашата си България, които да са наши съграждани, нашите синове и дъщери,които останаха тук, които вървят по нашите пътища, ядат само хляб и сирене, и пазарят от нашите магазини. А не да поверим управлението в ръцете на хора, които са се откъснали от нашата действителност. Нашата действителност трябва да се подобрява в съответствие с нашите си интереси и потребности. Аз не искам нашата действителност да се прекроява по някакви чужди модели. Всеки да участва в управлението на страната, в която е избрал да живее. Ако някой от българите в чужбина желае да се върне – моля,нека да се върне. Но да мисли за влизане в управлението на държавата след един гратисен период, след един 5 годишен период на адаптация и запознаване с проблемите на хората,на региона,на държавата.“
Това е положението – както винаги има „за“ и „против“. Преброяването им ще стане на предстоящите парламентарни избори. А времето след тях ще покаже дали отново в злощастна България политическите партии – и стари, и нови, ще доказват колко актуална е старата максима, че „Пътят към ада е покрит с добри намерения“.
