Loading...
Минаха изборите, на които българите избраха „Още от същото”, както бе ироничният коментар на авторитетно западно издание. И за награда заваляха кое от кое по-хубави неща от екипа на Борисов – обещание за увеличаване на пенсионната възраст, поскъпване на задължителната застраховка „Гражданска отговорност”, тотални съкращения в БДЖ и вероятно сериозно поскъпване на билетите за най-евтиния транспорт у нас. Доколкото познавам психиката на управляващите ни вече повече от 20 години, това далеч не е всичко. Можем да очакваме още – задължителното поскъпване на тока и парното, вероятно от пролетта на следващата година, увеличаване на осигурителната тежест, повишаване на вноските за самоосигуряващите се, по-високи данъци за смет, особено в големите градове. А също така и продължаване на замразяването на пенсиите – с някои малки отклонения, като например 5 лева за най-ниските доходи на възрастните хора, както и добавки за Коледа и Нова година в размер на 10-15 лева.
Поскъпването на основните храни в следващите месеци също ни е вързано в кърпа, макар че и сега има доста от тези стоки, които са по-евтини в богатите Англия и Германия например. Безработицата продължава да расте, въпреки опитите на официалната статистика да я спре около 10%.В същото време дори тя признава: „През третото тримесечие на 2011 г. 33.3% (1 652.4 хил.) от населението на възраст 15 – 64 навършени години е икономически неактивно (извън работната сила)”.
Не пропусна да се прояви и монополът в електроразпределението – според министър Трайков такса „електромер”, която веднъж предизборно бе забравена, отново е на дневен ред. Ще взимат от всички по още малко пари всеки месец, за да са доволни спечелилите правото да ни продават нашия ток чужди фирми. Министърът все пак успокои, че нямало да става наведнъж за всички.
И в културата нещата са все по-прекрасни. Тихомълком си отиде един от символите на промените в България – вестник „Пари”. Още от началото на деветдесетте години на миналия век, изданието стана символ на стремежа на българите към американската мечта – да направят нещо значимо с труда си. На ден повече от 500 обаждания имаше в редакцията с предложения за бизнес, търговия, износ и внос на стоки. След това започна трагедията – един от тримата собственици изигра останалите двама и присвои вестника. Оттогава започна спад, който естествено завърши с покупката на изданието от чуждестранен инвеститор, но без журналистите, разгонени от присвоилия си вестника, и… съдбата му бе решена. Последва няколкогодишна агония, за да се стигне до естествения край. Групата на Прокопиев, за когото се говори, че още е в играта, въпреки версията, че се е заселил в Сингапур, просто закри „Пари”. Всъщност, закри и своето издание „Дневник”, пускайки някакъв хибрид на хартията, на която се печаташе „Пари”.
Отива си и „Новинар”. Вестникът (на поредната, спечелила куп пари от софиянци и Софиянски пародия на политик) преминава в небитието, което се очакваше да стане отдавна. То в медиите, освен мутри и корумпирани политици вече не останаха други собственици, с няколко малки изключения. Факт, забелязан с голямо закъснение и от чужди правозащитни организации. Което обяснява и привързаността им към управляващите.
Такава е картинката в следизборна България на спечелилия отново тотално Борисов. Мор в икономиката и в остатъците от почтен частен бизнес, нови кешови постъпления за монополисти и корумпирани чиновници, липса на свободни медии и поне частично независими журналисти. И един фюрер, който знае всичко и се изказва по всички въпроси компетентно. Да ни е честито. И на следващите избори през 2013 година да повторим резултата – победа за Бойка Борисов и второ място за Станишев и неговата партия на милионерите /или обратното/. Така ще им дадем възможност да се прегърнат, целунат и в името на България да управляват заедно. Което си заслужаваме като народ и електорат. А и верният Доган няма да остане на сухо, той си заслужи спокойствието и защитата на бизнес-интересите с поведението си около тези избори. За всички останали май ще е само горещата постна супа. И гласуването през Терминал 1 или Терминал 2 – който може да си го позволи. Свободна европейска държава сме все пак и всеки ще си реши какво да избере.
