Loading...
Всичките тези понятия в посткомунистическа България са обременени със заразително-упоителния привкус на полазване от призрачна и неизтребима гад. Характерни отличителни черти и качества на тези върколаци са: студени сърца, кървави ръце, празни души и отвратителния мутренски облик, на които можем да се противопоставим единствено с вяра в Бог и с упорито постоянство – качества незабележими и почти несъживими сред отчуждените и загубили ориентация днешни наши съвременници.
В днешно българско историческо време, когато морални кастрати ни проповядват вяра и любов; рубладжии ни отварят на патриотизъм; поръчители на улични убийства ни диктуват лайфстайла на човечността, а гейове ни поучават как се правят деца
– явно вече нищо човешко не си е на мястото, както Господ дал – освен кастата на всепозволената безнаказаност и причинителите на всеобщото затъване в бездуховна нищета на нещастните и жалки българчета.
С дружни усилия и неудържим устрем превръщаме живота си в бреме, което все повече заприличва на неосъзнато масово самоубийство, но за това сме си виновни всички ние в единосъщната си битност на публични овце и общонародни говеда.
Едва ли световни трагедии или континентални идиотии вече могат да ни навредят по-успешно, отколкото ние го правим.
