Loading...
Фактът, че може да се направи един филм със заглавието „Последният лов“, който да се излъчи точно на 10 ноември 2011 година, по една национална телевизия, показва, че нещата са отишли много далече. И на някой е необходим нов катализатор за емоциите- на незнаещите млади, и на тези от „знаещите“ възрастни хора,страдащи днес от с нищо неоправдана носталгия по отминалите „Татови“ години и нерадостен живот. Все пак надеждата, че ще дочакаш в този живот – след 20-25 години апартамент и след още толкова автомобил “Москвич“, е далеч по-оптимистично от днешното ти несигурното работно място.
От нуждата сам да мислиш за утрешния ден и да проявиш инициатива, която тогава – по времето на твоята младост беше особено нежелана. За съжаление и тогава, и сега, пресата, журналистите обслужват интересите на силните, на имащите правото да управляват съдбините на българския народ. Трябва да си призная, че просто очите ми се овлажниха като слушах сантименталните излияния на „съветника“ на бившия Първи – Костадин Чакъров, облечен в подходящо пуловерче, и на невръстната по ония преломни времена през 89-та, Живкова внучка – Евгения Живкова. Нея все пак мога да разбера. Просто ми се плачеше обаче като виждах как първият партиен и държавен ръководител е изоставен от всички, че е опрял до съветите на другарят Чакъров. Но да видим кой е той?
Човекът, изявяващ се като съветник – между впрочем това твърди само той и за това просто по наследство му се полага да бъде настоящият ген.секретар на поредната Комунистическа партия, е комсомолски работник от Пазарджик. С нещо като правно образование, но видимо забравен при раздаване на куфарчетата – също като медицинската сестра, дето кърпела чорапите??! на другаря Тодор Живков.
Най сетне, след 35 години, разбрах кой е написал речта на Тодор Живков, който при рязането на лентата, откривайки Завода за полупроводници в Ботевград, обеща на българските граждани до година да открие и Завод за цели проводници. Мисля, че коментарите са излишни. Нека да се върнеме към филма. Гледайки го, човек се замисля сериозно защо се оплакваме от дружбата ни с някогашния СССР, след като така успешно един селски хитрец е водил „съветите“ за носа? Защо трябва да отиваме в ръцете на хитрите западняци, да заменяме развития социализъм с „скапания“ капитализъм? Като слушах другаря Чакъров се питах защо прокуратурата не се е самоизвестила за допуснати сериозни изкривявания в икономиката на страната под влияние на съветника.
Изявите на доцент Искра Баева
в същия носталгичен филм пък поставиха за сетен път въпроса за историята като наука и желанието да бъде използвана за идеологическа пропаганда – ако беше преди 10 ноември 1989 г., щях да пиша „идеологическа диверсия“!
Питам се – до кога ще позволяваме подрастващото поколение да се учи от идеологически изкривени преподаватели? Нямам нищо против, ако БКП си открие ВУЗ, госпожата да води катедрата по идеологическа история. Може би там ще успее да обоснове и „Възродителният процес“, но намирам за вредно за бъдещето на страната да се подготвят съвременни граждани от такъв преподавател. Изчаках няколко дни, за да видя реакцията на все още живите – за щастие, участници в стопанския и политически живот на страната от 1968-ма до 1991 година. Учудващо – нямаше нищо. Нито един ред, който да покаже истината – такава каквато я има – в подписаните договори за доставеното оборудване, за усилията на хиляди и хиляди специалисти, каквито в ония времена все още имахме. Специалисти, създадени с усилията на целия народ, породени от естественото развитие на света и интелигентността на нашия народ, в която съм се убеждавал стотици пъти, в която вярвам и сега, независимо от нещастното състояние на нещата днес. Това ме накара да открехна завесата пред действителността, тъй като събитията тогава са в основата и на днешното ни състояние. А, за да няма грешни изяви ще предпазя авторите им с факта, че повече от 30 години съм работил в областта на електрониката, телекомуникациите и военното производство – от настройчик, технолог, до началник управление, зам.-министър, гл.секретар на Комитета за пощи и далекосъобщения, председател на директорския.борд на ТБ „Биохим“. През цялото време съм се сблъсквал с комунистическото „правоверие“, уважението на повече от колегите ми, прекрасни специалисти, независимо, че някои от тях са били членове и ръководители в БКП, и с неотменно присъстващите около мен режимни офицери от 4-то управление на ДС. Последният – другарят г-н Валери Недев, работещ ръка за ръка със секретаря на Партийното бюро на Института по съобщителна промишленост при СО „Инкомс“ – другарката Елена Илиева. Спирам се на тези подробности, защото сега ще се спра на онези реалности за периода 1968г.-1991г., които демонстрират действителната картина, а не измъчените опити за показване на нереална картина в отношенията България – СССР и ролята на др.Живков. Неговата сентенция, че понякога трябва да „приклекнем, докато отмине бурята“ можеше да доведе и до нуждата да се наведем, само и само да сме на власт и това съвсем не беше желание да живеят българите, а просто властта да е моя и на моята клика. Та нали затова беше и братската целувка с др.Брежнев, открито, защото на скрито бяхме готови да целуваме някои други части на тялото. За съжаление това не беше негов патент, същия похват използваше и друг правоверен комунистически ръководител – Ерих Хонекер – Ген секретар и председател на Държавния съвет на ГДР. Не се измъчвайте да търсите сходство, героите са със сходна психика, затова гражданите на ГДР не се опитаха да избягат на запад през България, а през Унгария и Чехословакия. На този фон е и по-разбираема фабулата на филма, съвсем ясен е отговорът на въпроса защо избрахме Щраус. Най-напред кой е той? Щраус е представител на изгрелите 10 години след войната ястреби /крайно десни/, който след сравнително успешния старт в политиката на ГФР, председател на новосъздадената партия ХСС в Бавария, военен министър, катастрофално загубен избор за канцлер срещу кандидата на ГСДП Хелмут Шмит, министър-председател на Бавария, след огромен корупционен скандал „Амиго“ ликвидирал напълно политическата си кариера. Този удар се отрази дълбоко на семейството му, има син и дъщеря, която предпочита да не я свързват с името на баща й. Лошият му политически имидж му пречи на Запад, но не му пречи на Изток, където също има ловджии – ,другарите Т.Живков и Е.Хонекер. Фактически
флиртът на двамата комунистически лидери с Щраус
е предназначен за гражданите на ГДР с посланието за един „социализъм с човешко лице“, водещ евентуално някога до сближаване на двете Германии, договорът между тях през 1974 година, облекчаващ пътуванията на западногермански граждани в ГДР, с мисъл за валутните приходи и възможност в пенсионна възраст гражданите на ГДР да пътуват в ГФР. А за Т. Живков политически покер със СССР, търсейки начин да повдигне цената си. Това до някаква степен е било успешно при Брежнев, частично и след това, но винаги е било на базата на нуждата от конвертируема валута. Тук е мястото да отхвърля брадатата лъжа на другаря Константин Чакъров, че видите ли СССР ни подаряваше всяка година по 5-600 млн.долара. От къде г-н Чакъров? Стига русофилски митове, приятелството си е приятелство, но сиренето е с пари, при това СССР имаше непреодолими ангажименти, не в тези размери, с непослушните Унгария и Чехословакия и с опита на Хонекер в съдружие със СССР да превърне ГДР във витрина на социализма. При това в тези страни, а по късно и в Полша, се поддържаха контингенти от съветски военни части. У нас това не беше необходимо, тъй като си имахме Тодор Живков и кликата му, а в Румъния господарстваше прокитайският Чаушеско. Тук е мястото да отбележа липсата на какъвто и да е намек от доцента по съвременна история г-жа Искра Баева за действителната положителна роля на Т. Живков за обединяване под знамето на партията, разбира се след смъртта на Сталин, на двете откровено стоящи едно срещу друго крила на партията – това на значително по-малобройното, но подкрепяно от КГБ емигрантско крило от Съветска Русия, и значително по-голямото /на 9.IХ.1944г. около 8000 члена/ национално, водено от ликвидирания със скалъпен процес за шпионаж Трайчо Костов /1947г./. Шефът на милицията Т. Живков е успял да се подкове с достатъчно доказателства които да „убедят“ двете крила да не се карат, така се родиха 250-те хиляди активни борци против фашизма и капитализма и цяла палитра от привилегии. Беше развенчан култът към Сталин и подготвени основите на нов едноличен режим. Да, тази заслуга Живков я има, а от момента със случая „Горуня“, не че той е цвете за мирисане, “случайното„ падане от последния етаж на пощата на сина на Червенков и не дългото бягство на ген.Анев, бяха сплотени членовете на партията и тръгнахме по пътя на строящият се социализъм, нали така г-жо Баева?
Естественото развитие на обществото даде стимул на новото поколение да се адаптира в условията на социализма и успешно да преодолява догмите, достигащи дори до рокендрол /официално забранен/, минижуп /с печатите по колената и бедрата на момичетата/, с многохилядните великденски бдения по улиците на София и подозрителните погледи от агентите на Политическата милиция /6-то ГУ ДС/. Българите сме способни и даровити хора, през тези години се създаде поколение от любознателни и способни специалисти, които дори и завършили съветски учебни заведения, някои от тях съвсем не бяха за подценяване, следейки най-новите постижения в света по един или друг начин, преодолявайки купищата препятствия на социализма, преодолявайки закостенелостта на неотменимите вездесъщи партийни секретари, създаваха и произвеждаха изделия и продукция, която далеч надхвърляше представите на съветската промишленост. А не малко значение имаше и ембаргото на западните страни за получаване на западни технологии. България от доставчик на храни и изделия на леката промишленост, трябваше да измени профила на производствата, тъй като Големият брат, сам той без особени стокови възможности, но богат на суровини, търсеше нови възможности, за да задоволи потребностите от промишлени стоки, без наличието на които конкуренцията наречена „Студена война“ беше немислима. Хитрият селянин от Правец, това не може да му се отрече, разбираше, че новите насоки могат да се направляват от нови, подготвени, запознати със съвременните тенденции наши хора, разбирай контролирани от мен. Така в Политбюро и ЦК на партията се появиха хора като Огнян Дойнов, Андрей Луканов, Стоян Марков, Иван Тенев, Атанас Попов, проф.Попов, академик Сендов и много други. През седемдесетте години на миналия век се появи и сериозната нужда от енергийни суровини – нефт, газ, въглища, ядрено гориво, но достъпът до тях изискваше производството на съобщителна техника, преносна и комутационна, транспортни средства, изчислителна техника, металорежещи машини и още много, много неща. Продукти на съвременните технологии, изискващи редица условия, кадри, производство на елементна база и възли и т.н. Тези факти са далеч от
представите на новия Ген.секретар Чакъров
затова изявленията му са чиста глупост. СССР никога не е страдал от мизантропия и това се знаеше от всички членове на СИВ, които се стараеха в конкуренция да вземат колкото се може повече суровини, самолети, оръжие, хеликоптери и ураново гориво, съпровождащо като монопол атомните централи. И това беше разбираемо, като се знае, че например въз основа на фалшив икономически анализ в България се добиваше с огромен труд, при неимоверни усилия , половината от ядреното гориво за Кузлодуй /6-те реактора/ със степен на концентрация 50, което отива в Москва /завод 8/ и се връща в България допълнено до необходимото количество от руски уран, цялото със степен на концентрация 200. Добивът в България е прекратен от август 1993 г.поради икономическа необходимост. Без да навлизам в подробности 1кг концентрат, произведен у нас струваше 66 долара, а на международния пазар /след Студената война/ 9-13 долара. В една или друга степен ситуацията беше идентична и в останалите страни от СИВ, научно-техническите разузнавания на социалистическите страни се надпреварваха да крадат ноу – хау и образци от Запада, но опитите да се организира производство в Чехословакия на дискове за ЕИМ се оказаха неудачни, неудачен беше и опитът на ГДР за създаването на 16 битов персонален компютър, липсваха приложен софтуер, програмно-управлявани металорежещи машини и още хиляди съвременни неща, които най–малко можеше да получиш от СССР, независимо от закостенялото мислене на голяма част от партийното ръководство у нас. Нуждата от енергийни суровини и липсата на желание, а и възможности да ни субсидира СССР, налагаше бързо усвояване на производства, но отчитайки и факта, че другите братски страни не спят. Така през 70-те години на миналия век бяха закупени и усвоени успешно лицензи за производство на АТЦ от фирмата „Сименс“- ГФР, за периода едно от най-високите нива, лиценз от НЕРА-Норвегия за преносни радиорелейни системи, единствени в СИВ, лиценз за уплътнителни системи от Франция, програмно управление за металорежещи машини ФАНУК от Япония, беше успешно откопиран 16-битов компютър, мощна ЕИМ – VAX със съответната операционна система и приложен софтуер. Ние разполагахме с много добри, даровити, специалисти по софтуер. България е безкрайно малък пазар за тези изделия, но СССР вземаше с удоволствие тези изделия, които иначе нямаше от къде да получи. Ще избързам да отговоря на някои, които знам, че веднага ще кажат – голяма работа, руснаците не са казали, не са го направили. Опитваха, но резултатите ги държаха наши клиенти. Така нефтопроводите са снабдени – съобщителните им мрежи, с наша преносна и уплътнителна техника. Руското министерство на транспорта, на нефт и газ, на радиопроизводството ползват и сега доставените и монтирани от наши специалисти АТЦ, радиорелейни и уплътнителни системи. Няма да издам никаква тайна като кажа, че редица от стратегическите системи в т.ч. и подводният флот използваха на широка основа българска изчислителна техника. Смешно е да слушаш изявленията на другаря съветник, за който реалностите от този период са далеч от представите му или някой му е казал, че така е удобно. Потребностите от българска електронна и изчислителна техника, от софтуер нарастваха в геометрична прогресия, исканията към нас ставаха все по настойчиви, но производството у нас беше свързано със закупуване на елементи от западните страни, т.е. колкото – повече нарастваха обемите за износ в СССР, толкова повече нарастваше необходимостта от западна валута. От СССР такава не беше възможно да се получи, дори и като частична компенсация, т.е. единствената възможност беше бартер с руски енергийни продукти – нефт, газ, които да се реализират на международния пазар, чрез което да се получи твърда валута, необходима за закупуване на комплектация и някой други задачи, като финансиране на удобни за нас режими. Капацитетът на нашите рафинерии, изключително построени от руснаците бяха 2,2 млн.тона лек нефт за „Плама“, това значи от Урал, Алжир или Либия и 10,5 млн.т нефт за „Нефтохим“ Бургас, който нефт не трябва да съдържа повече от 3.9% сяра. Тук ще дам пример за „практично“ мислене. Нефтът за „Плама“ се разтоварваше във Езерово, Варненско и с цистерни по ЖП се докарва до нефтокомбината в Плевен. По същият път обратно пътува готовата продукция, вместо по тръбопроводи до Сомовит. Но това беше социалистическа плановост, където значим партиен ръководител издигаше паметник в родното си място под формата на завод или друго крупно творение. Така беше построена автогара в село Кубадин, на която можеше да завиждат много градове.
Липсата на достатъчен капацитет за добив на нефт от СССР, налага доставките от Иран и Ирак на нефт за нас, като доставките се заплащаха с оръжие и за двете страни, като през 1988 г.беше предоставен на Ирак стоков кредит за 2,2 млрд.долара.
За последната петилетка преди 10 ноември
1989 г. бяха подписани дългосрочни договори за доставка на изчислителна и съобщителна техника на стойност над 9,4 млрд. преводни рубли, почти еквивалентно число в долари, като за производството й беше необходим внос от Запад за 3,6 млрд. долара, не разчетни, а действително налични. В периода до 1989г. България е предоставила заеми под различни форми в милиарди долари – 2,2 за Ирак, 1,32 за Либия, за Никарагуа, Сирия, Виетнам и др. Никой не говори за тези числа, не казва къде са отишли парите. За сведение на многознайковците дългът на СССР, респ.Русия, към България в края 1993г. пред Москау народни банк възлизаше на 2,2 млрд.долара. Вероятно е удобно да се показваме нещастници, водени от селски хитрец, защото съществуват въпроси за наличности, които липсват и нямат обяснение. С подписване на дългосрочната спогодба за доставка на газ по трасето Русия /Соколовка /- Румъния /Исакча/- България са изградени два газопровода за България и през България за Турция, чрез транзитен тръбопровод, осигуряващ 7 млрд. куб.метра за Турция, а тръбопроводът за нас продължава през Ихтиман за Гърция, Македония и Сърбия. Задължение на руската страна е на Соколовка да осигури газ с налягане по-високо от 44 атмосфери, което много рядко се спазва. Интересен е фактът с реалното състояние на договорите с Русия, тъй като съгласно спогодбата България следваше да получава 6,5 млрд.куб.метра газ годишно – половината почти безплатно /компенсация за доставеното оборудване/, останалото количество по преференциални цени. В 1995 година спогодбата трябваше да се актуализира и продължи, какво е станало може да се предполага. Та нали Андрей.Луканов “забрави“ да подпише спогодбата 1991-1995 година с Русия /СССР/ и по този начин предприятията останаха без производствени програми, без реализация, лесни за приватизация. Трябва ли да попитам къде са положителните салда от над 330 млн. преводни конвертируеми рубли. Това означава нефт, тютюн, газ и още много сладки стоки изчезнали безследно /според някои/ в икономическата, съзнателно създадена икономическа бъркотия на прехода. Непростимо е съветникът на др.Живков да не знае подробностите.
Седях, гледах и слушах душевните изплаквания на участниците във филма „Последният лов“ и си задавах въпроса „Защо?“. Кому са нужни тези откровени лъжи, какво значи всичко това?
Оказва се, че г-н Междуречки /посланикът ни в ГФР по това време/ знае по-малко и не участва във филма, но преводача знае, г-нЧакъров също и т.н. Добре, че не е жив г-н Роберт Максуел, ще вземе човекът да се обиди и то съвсем не без основание. Та нали той издаде спомените на първия ръководител, защото беше най-добрият приятел на България. Господинът-другар Костадин Чакъров забрави да уточни какви съвети е давал по време на Възродителния процес 1989г., изправил на крака Европа, годината, в която другарят Живков не обичаше да се среща със западните политици и да отговаря на неудобните им въпроси. Питам се защо са пропуснали изтъкнатият съветник за закуската на френския президент в посолството в София или след като е бил до дясното коляно на Първия, как е посрещнал Горбачов съобщението за провеждащият се в България Възродителен процес- преименуване и изселване на етнически турци – български граждани от България.
И все пак кому е необходим този нескопосан PR? Защо телевизия bTV реши да покаже на българския зрител, че 10-ти.ноември е дело на великия български кормчия, забравяйки удобно, че присъединяването на България към ЕС е практически невъзможно. Тъй като създателката на филма не е вече между живите, а от България отсъства дълго време означава, че някой дългосрочно си е подготвил изненадите и това не е случайност. Спомнете си колко хора се стекоха в Правец за рождения ден на Първия и дали е случаен опита за реабилитация и увековечаване делото на великия Първи. След като се знае, че г-н Красимир Гергов е собственикът на тази телевизия, резонно е да поясни смисъла на това начинание и не е ли крайно време да се спре комунистическата русофилска митология. Мисля, че не е необходимо да превръщаме някои фигури от близкото минало на СССР в оперетни герои, те никога няма да напишат, че кирилицата и православието са дошли в Русия от Балканския полуостров и сигурно е крайно време да се видим сами кои сме и какво искаме? Отговорът няма да дойде нито от американският посланик, нито от европейските емисари, които пък забравиха да отидат да дадат някой съвет в Гърция или поне заедно да си поплачат. Лошото е, че тежкият живот на българина го е научил на поговорки, а за случая двупосочно важи поговорката, че когато мечката играе в съседа ще дойде и при теб.
