Loading...
Зрелищата често не само в древността заменят липсата на хляб . Мисля че и у нас в момента се случва точно това. Нали медиите трябва да пишат за нещо вълнуващо и неповторимо като случая в габровска чалготека, където подпийнали студенти гонили малко прасенце намазано с олио преди да го заколят. А на бедността и мизерията в която живеят обикновените хора никой не обръща внимание. Темата за бедността ще намери нищожен отзвук не само по медиите, но и из социалните мрежи, където възмущение би предизвикал повече един подобен случай като този в Габрово, отколкото жизненото равнище на хората. Тъжно е но е факт, че живеем в страна, която спокойно може да се преименува на Чалголандия или някаква въображаема африканска държава – по-бедна и от най-бедната в света.
Страна,в която ценностите са паднали до такова ниско ниво, а управляващите се опитват да ни убедят че при нас положението е рай в сравнение със нашите югоизточни съседи.. Там обаче обществото къде оправдано, къде не се вдига на протест срещу всяко едно непопулярно решение на правителството. В България стачките са като фойерверк, който избухва зрелищно, но след като не се постигнат исканията на протестиращите бавно угасват или губят смисъл. Така се случи при протестите на учените и земеделските производители, а сега и протеста на служителите на практически фалиралата железница.
Правителството се интересува не от това как живеят хората, а от това да им се представя една идеализирана картина в каква стабилна и уредена държава живеем. Но това нито е вярно, нито пък реалистично, защото макроикономическата стабилност която се намира страната ни, както тръбят от правителството не означава, че на микроикономическо ниво нещата изглеждат така. Макроикономическият балон на правителството е на път да се спука, след като от „Фич” обявиха преди два дни че свалят кредитния рейтинг на страната – превърнал се в гордостта на Борисов, Дянков и Ко. Трябваше да се появят новите данни за бедността на Евростат за да ни върнат обратно в реалността. Според тях над 1,5 милиона от българите живеят дори под прага на бедността, който е изчислен на 295 лева. Процентът на бедните у нас достига до 40,8% ако към доходите се включат пенсиите и социалните помощи.
– 63% от хората не могат да отидат на почивка
– около 5 милиона души не могат да покрият неочаквано възникнали разходи със собствени средства
– 1/3 изпитват затруднения при навременно плащане
Това са цифрите и фактите, които стряскат съня на обикновенитехора, но не и на тези, които ги управляват. Те трябва да се коментират във социалните мрежи и да се търсят отговори на въпросите: Защо нямаме работеща икономика? Защо липсват механизми за защита на социално най-рисковите групи? Защо няма инвестиции насочени към производството и създаването на печеливши икономически продукти? Защо не се насърчава малкия и среден бизнес, а с данъчни и всякакви облекчения се толерират единствено корпоративни играчи със съмнителни от гледна точка на приноса им за икономиката инвестиции? Нетърсенето и недаването на отговори на тези или подобни въпроси ме кара да мисля, че обществото ни е тотално обезверено, а управляващите тотално дезинтересирани да дадат своите отговори. Това ще доведе до там скоро България да бъде сравнявана не със Швейцария, що за кощунство са имали нашите предшественици, а с Ботсвана на Балканите? Страна в която няма ред и хората живеят нормално, а в която властват чалгата,бедността и ниските страсти. Никак не е случайно че от TIMES излязоха със специална снимка на корицата посветена на България с изобразено на нея лице на НЕПРОТЕСТИРАЩИЯ, докато ПРОТЕСТИРАЩИЯТ беше обявен за личност на годината- от Арабската пролет до Русия, само не и в България. Тя е единствената от 195 държави, за които от престижното списание са изработили специална корица. Дори и на местно ниво господства страх и лакейщина спрямо ГЕРБ и методите му на управление. Шуменският кмет Красимир Костов от БСП си позволи дори да обожестви премиера връщайки ни в спомените към мрачните времена на култа към Сталин.
Подобно преклонение пред личността на който и да е политик е неприемливо за времената в които живеем. Протестите в редица държави, управлявани от авторитарни режими като Египет, Тунис, Сирия, Либия и други доказаха точно това,че обществата не приемат подобен стил на управление в който се забелязват елементи на силова еднолична политика и заглушаване на мнението на другите. Те искат все повече директно участие на гражданското общество в управлението на страните си чрез указване на натиск върху политическата класа да се съобразява с мнението на мнозинството. Често обаче политиците забравят че са малцинство, че на тях са им предоставени механизми на управление от хората, и ако не следват политика, която да се съобразява с мнението им, те са тези които могат да променят нещата. А историята е дала достатъчно примери за подобни промени често с драматичен характер. И тъй като политиците добирайки се до властта често забравят уроците на историята, обществото е това което да им я припомня от време на време. Иначе рискуваме наистина да стигнем дъното и дори да задминем Ботсвана.
