Бум, Бум, Бум

1 Star2 Stars3 Stars4 Stars5 Stars
Loading...
0

Бум, Бум, Бум   Сърцето й се беше качило в гърлото и напираше да изскочи през ушите. Бум, бум, бум!
Бум! Бумкаше като откачено… Егати сърцето, а си мислеше, че отдавна му е надянала усмирителната ризница. Бум, Бум, Бум!
   И мислите й, и те – луда работа – гонеха се една през друга, бутаха се, ръчкаха я, човъркаха я.
   – Ами ако е грозен?
   – Ами ако е дебел?
   – Ами ако е космат?
   – Ами ако му липсват предните два зъба?
   – Ами ако е с десет сантиметра по-нисък от теб?
   – Ами ако е сериен убиец?
   – Ами ако хърка като спи?
   – Ами ако дъхът му мирише?
   – Ами ако….

   – А бе, ей, я млък, бе! – кресна им тя, готова да им бие два шамара – Аз го познавам, той е най-прекрасният мъж на света – мил, чаровен, внимателен. Хич не ми пука дали е космат, дебел, слаб, нисък, висок, зъбат, беззъб. Ако ще да е Квазимодо, все ми е тая, аз го обичам. Плюс това, драги ми смехурковци, аз го познавам. 
   – Да беее, да бе да бе да, познавала го. Камерата на скайп не е познаване. – изхили се една нагла мисъл.
   – Я си представи, сега, след малко, като кацне самолетът, ей там през оная врата излиза твоят Франческо… – поде друга, по-меко
– Да, моят Франческо – въздъхна тя и се усмихна при спомена за маслинените му очи и трапчинките, които се образуваха на бузите му, когато се засмееше с онзи дълбок заразителен смях, който неминуемо караше и нея да се засмее.
   – Излиза – продължи по-внимателната мисъл – приближава те, прегръща те, целува те…
   – Да, да, да! – беше чакала този момент толкова дълго време. Копнееше да почувства ръцете му, обвили раменете й, да се сгуши в силното му тяло и да усети как дъхът му гали страните й. Думите отдавна вече не стигаха. Бяха превърнали сладкия копнеж в сладка болка и после в задушаваща липса. Той изпитваше същото. Очите му , трепетът на гласа му, когато й казваше – Целувам те, кара миа, ти си моят ангел. И се целуваха… през екраните, през мрежата, през хилядите километри, които ги деляха, през планини и морета, през емотиконките, през и въпреки всеки разум, а телата им боляха и душите им боляха. И скайпът не беше достатъчен вече…
   – …целува те и ти не усещаш нищо. Нищо, ама нищичко. Ниенте…
   – Ннневъзможно!
   – Ръката му се плъзга по гърба ти точно така, както многото думи са се плъзгали и са го карали да настръхва. Но този път само се стяга напрегнато.
   – Спри!
   – …хваща те свойски за дупето, ти мразиш нали? 
   – Мразя!
   – И какво се оказва тогава – че е пролетял сумати километри, за да те вледени.
   – …за да ме разтопи
   – Неее… да те вледени. Той е някакъв непознат, който просто умее да говори. Ами ако ръцете му са влажни от пот, а не топли и меки, каквито си ги представяш? Ами ако не намира думите… Ами ако не намери онова място, което кара същността ти да вибрира екзалтирано?
   – Стига, спрете, спретее! – бореше се с желанието си да хукне навън. Усещаше, че там, в лъскавата чакалня на „пристигащи“, сред множеството хора с букети, без букети, с усмихнати лица, с напрегнати лица, сред приятното вълнение на очакването, не й достигаше въздух. Не можеше… не можеше да диша.
   Таблото показваше, че самолетът е кацнал преди десет минути. Преди петнадесет минути, преди двадесет… Вратите се отварят.
  – Бум…бум.
Жена на средна възраст, отрупана с пликове и пликченца.
Вратите се отварят.
   – Бум, бум, бум.
Семейство с количка и нахилен, гукащ, бебок.
Вратите се отварят
   – Бум,бум, бум, бум…
Младо момиче, с вълниста червеникава коса и търсещ поглед.
Вратите се отварят.
Вратите се отварят.
Вратите…
   – БУМ!
Експлозия от чувства, които карат всичките й мисли да се сврат в ъгъла, внезапно онемели. И ръцете му… толкова топли, и очите му -толкова черни, и косата му – толкова мека, че пръстите й пожелават да останат завинаги, заровени в нея. А устните му, устните му , те просто прошепват:
  – Кара миа, толкова си красива, като ангел – и онези, двете, трапчинки огряват на нейното лице. Защото вече знае.

   И после? После е приказка. Снежна или слънчева, коледна или лятна. Каквато ви харесва и каквато кара сърцето ви да прави – бум, бум, бум, опитвайки се да изскочи през ушите.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.