Loading...
Предколедните „намаления” са в ход! По цял свят пред големи празници търговците са верни на търговската си политика – намаляват цени, за да печелят от оборот!
А у нас?
Гледам по магазините свинското бие 10 лева килото! Сякаш не са заклали свиня, а Златния телец! А пък за телешкото да не говорим! Бе тия телета не станаха ли отдавна „луди“ крави?
Вчера на млеко-месо-текстилния щанд една засукана продавачка отговаря на въпрос на още по-засукана клиентка да не би в луканката да има конско месо: „Не, ма, госпожо, не! Ние в луканката изобщо не слагаме месо!“ – наивен до искреност отговор!
За сиренето – да не говорим! И то вече бие 12-толевката килото. Е, с разни модификации – със или без „растителни мазнини“. Те, последните, били мноооооогоооо опасни! Като че ли ние цял живот не сме яли олио и като че ли олиото не е най-обикновената растителна мазнина. Вярно, научиха са да втвърдяват олиото и да го правят на маргарин! Ама според рекламите на определени търговци – и маргарина е вреден? Защо? Защото би могъл да се прави и от каменни въглища?! Може, ама не се прави! Прави се от ненаситени мазнини чрез хидриране – и те стават наситени, сиреч – твърди! И маргарина се обогатява с полезни добавки! Ама и тук борба за търговска територия! Да са животинските мазнини (те не били вредни??!?!?), а не растителните! Както беше с „птичия грип“, „лудата крава“, „свинската тения“ …. а може би – и магарешката лестигарка!
Но думата беше за сиренето! А да ми каже някой в кой магазин си е купил истинско сирене – онова, узрялото, с шупли в обема?! Та дори и да е по 12 лв/кг ? Няма! Всичко е пресована извара – пресечено мляко, „обогатено“ с цвик за прасетата (последните пък ги хранят с рибено брашно, та месото им мирише на риба!). А често пъти в тая суроватка разтварят сухо мляко – останало още от някогашните „европейски помощи“. И бутат на воля и разни субпродукти от рода на стеарати, палмово масло (де в България палми – не знам) и най-вече – обикновена свинска лой!
И така стигаме до темата за сериозната икономическа политика! Световното противоборство „лява (социалистическа)“ – „дясна (консервативна)“ икономика у нас добива гротескно изражение (както повечето неща у нас!). Кой знае защо някои афишират „социалистическата икономическа политика“ като „социална“. Огромна заблуда! Няма по-социално нещо от дясната (консервативната) икономическа политика. Защото тя залага на индивидуалната човешка личност и на отделния стопански субект – и на колкото се може по-малко „държава“ (последната само трябва да осигури условията за свободна конкуренция и развитие, да протекционира вътрешните стопански субекти спрямо външните и да дава поле за излаз на международните пазари при осигурено качество на нашата продукция, сертифицирана според Европейските норми.). Социалистите – обратното! Те залагат на колективистичното текезесарско начало! Вземат от многото бедни по малко и от малкото богати по много и после преразпределят през Държавния бюджет! А тези преразпределения у нас, при уж „дясното“ ББ-правителство тангират 40-те % ?!?. Обратно, дясната (консервативната) икономическа политика изисква в стопанските субекти да остават повече свободни пари (неотнети от държавата). А те си знаят какво да правят с тези пари: да заделят за квалификация, иновация, разширение на бизнеса, задоволяване на работещите във все по-пълни размери съобразно количеството и качеството на техния труд – и да има и за печалба и за отчисления от нея за държавната хазна. Ха сега кажете – кой модел е по-социален?!
Но това е на теория (и на практика по цивилизования свят, но не и у нас!). У нас – на примерите по-горе с месото и продуктите му, млякото и продуктите му и другите стоки за непрекъсната и масова консумация – става ясно, че българският капиталист е варварин и българският капитализъм е дивашки! Защото капиталистът ни решава да трупа печалби от реализация на некачествената си продукция възможно най-бързо и възможно на най-високи цени! Казано с други думи – той иска да печели не от оборот, а от цена – и на всяка цена колкото е възможно по-бързо. Ето защо сиренето не отлежава, не узрява – това е дълъг технологичен и микробиологичен процес, а капиталистът няма време да го чака! Затова пресова изварата и ни я пробутва за сирене! И простичък въпрос: „Бе, аланколу, като си толкова ербаб – що не си изнесеш сиренето за продан например в съседна Гърция? Или цигарите си – пак там (доколкото е останало цигарено производство?!)“ Ами ясно: Никой в чужбина няма да купи скъпите и некачествени стоки, да не е луд, въпреки либерализираните световни пазари! Същото е и с фармацевтичната ни промишленост (говори се, че тоя бизнес е по-печеливш и от наркобизнеса!): Нашите лекарства в чужбина са по-евтини, отколкото в България!
И тук да припомним думите на Иван Костов: Кой производител продава на вътрешния пазар по световни цени? Никой! Перси, араби и други нефтопроизводители по света нима продават бензин и дизел на вътрешния си пазар толкова скъпи, колкото на външния? Не! А ние сме зърнопроизводители! Не големи, но достатъчно за задоволяване на вътрешния пазар, че и за износ! Но продаваме – според статистиката – зърното си на нашия си пазар на световни цени! А когато се налага – внасяме нашето си зърно отвън на още по-високи цени?! Абсурд, достоен само за страната Абсурдистан!
Спомням си един случай, показващ, че каверните ни не са плод на демокрацията, а се родеят още в далечния соц! Беше време, когато кафето на зърна струваше 1.80 кг. От един път го вдигнаха на 6, а после – на 8 лв. Защо? Ами в Бразилия била компрометирана реколтата, там поскъпнало кафето, та и у нас – на принципа на скачените съдове! Да, но не! По това време мой приятел беше в Бразилия в служебна командировка в завода на Фолксваген (само там все още правеха „костенурката“). И като се върна, разправяше, че кафеената реколта пращи от свръхпроизводство, та бразилците изхвърлят кафе в океана, да му държат цената! А океанът връщал кафето по плажовете и моят приятел газил вместо пясък – кафе!!!! А аз казах тогава: „То явно някой предприемчив нашенец събира изхвърленото от океана кафе по плажовете, тъпче го в чували и ни го праща тук, в България!“
То и сега у нас нахлуват чужди боклуци откъде ли не, само дето ние не сме способни да им отвръщаме с нашенските!
Така беше и тая година! Как ще бъде догодина, до амина – не се знае, ще каже някой!
Ами знае се! Преди амина – прениламина! А после – Вечните ловни полета!
