А сега кой ни е виновен?

1 Star2 Stars3 Stars4 Stars5 Stars
Loading...
0

Бой на Шипка, худ. Димитър Гюдженов На страницата си във Фейсбук споделих  текст на Иван Костов:

      „Най-после настойчивите ни опити да накараме българският парламент да осъди Възродителния процес успяха. Днес Народното събрание прие декларацията внесена от СК , с която осъди категорично насилствената асимилация на българските мюсюлмани. Документът обявява прогонването на 400 000 български граждани от турски произход през 1989г. за форма на етническо прочистване, извършено от тоталитарния режим и призовава българското правосъдие и Главния прокурор да възобновят делото срещу виновниците.


      Опитът процесът да се покрие с давност, прехвърля вината от конкретните извършители, върху целия български народ.“

      Получих следния коментар:

     „а сега требе да приемат декларация с която да поискат обезщетение и извинение от турция за 500 г геноцид на Българите „

       Питам се какво  подтиква хората  към това желание да търсят причини за историческите ни неблагополучия и катастрофи като народ извън българската общност и все  да искаме от някого извинения, прошки и обезщетения за тях?
     Преди да го направим – не е ли по-редно да се замислим защо българчетата  стояха 500 годни под турско робство и не е ли причината за този поучителен за всички ни факт най-вече в  самите нас – в начина ни на мислене и реагиране на случващото се около и в нас.
      Никой не ни е виновен за собствената ни нищета, щом сме го допуснали и търпяли, и поради тази причина не ни дължи нищо.
      Нищетата, която ни е обладала днес  като народ не е по-различна от средновековната.
      За нея от кого да искаме обезщетение и извинение?

 

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.