В търсене на работа – мисията трудна, но възможна

1 Star2 Stars3 Stars4 Stars5 Stars
Loading...
0
49

Работна Виза

Всяка година научавайте по нещо ново, защото шансът обича подготвените хора

   Търсенето на работа в последните няколко години вече не е, това, което беше. Всеки, на който му се е наложило, се е убедил в това. Новата ситуация изисква и нов по-изобретателен подход. В Harvard Business Review има поредица от статии, които предлагат интересни идеи по темата. Разбира се, трябва да се помисли и за културните различия в тези предложения, някои, от които могат да бъдат и неприложими на българския пазар.

     Присила Кламан, управител на компания за консултиране на кариерното развитие, пише интересна статия за хора, които имат работа, но отчаяно се нуждаят от промяна. Страхът от слабото предлагане и кошмарът на търсенето, кандидатстването и интервютата, които могат да бъдат истинско изпитание за себеоценката на всеки, ги кара да не предприемат нищо. Тя дава пример с жена, която работи като представител в отдел „Клиенти“. В продължение на 2 години в работата й няма развитие, нито повишение на заплата или други стимули. Тя натрупва неудовлетвореност и оттегчение, знае, че трябва да промени нещо, но не смее заради предишното кошмарно преживяване, когато е трябвало да търси работа. Впоследствие фирмата се преструктурира и тя е съкратена.

     С този пример Кламан иска да каже, че нещо трябва да се предприеме, макар и то да не е толкова кардинално като напускането на работа, например. Затова тя нарича своите съвети „Пет деликатни начини да си намерите нова работа”.

 

Първият съвет е да бъдете подготвени. Актуализирайте своята автобиография и мислете върху нещата, които ви интересуват. Можете дори да започнете да обсъждате своите интереси с колеги и приятели, без да споменавате, че си търсите работа. Някой може да ви подхвърли интересни идеи или да ви каже, какво мисли. Ако настоящата ви работа наистина е непоносима, можете да се опитате да направите някоя по-бърза промяна, например в съдържанието й. Често в компаниите има предложения за доброволно участие в допълнителни проекти или дейности, да речем организатор на фирмените тържества. Включването в различни мероприятия може да донесе необходимата промяна или просто да добави знания към вашия професионален опит, което на свой ред ще помогне да си намерите по-лесно новото призвание.

 

Спомням си как една моя колежка в първата ми работа работеше по проект за енергийни компании извънредно и се оплакваше от натовареността и липсата на заплащане. Впоследствие този проект се оказа ключов за назначението й като личен асистент на управителя на енергийна компания и това буквално изстреля кариерата й на млад специалист. Това е пример, който най-добре показва, че не бива да подценяваме никое предизвикателство, колкото и трудно да изглежда то.

 

Другите три съвета на Кламан също не са за подценяване. Търсенето на работа е в пъти по-лесно, когато е в рамките на същата компания. Следете новите обяви, разучавайте и създавайте връзки с колеги и мениджъри, за да потърсите нещо, което повече ще ви допадне. Не бъдете мързеливи и що се отнася до това да подържате връзка с бивши колеги, състуденти и съученици, с които имате общи интереси. Пазете техните контакти. Ако не се оставяте на рутината и всяка година предприемате нещо ново, като курс, ново хоби или станете доброволец в област, в която имате интерес, възможностите могат да изникнат неочаквано.

     По друг начин обаче стоят нещата с тези, които търсят първа работа или поради една или друга причина са изгубили работата си и търсят нова. Ходенето по интервюта може да бъде много фрустриращо, често дори унизително. И най-увереният човек може да загуби надежда за себе си и кариерата си.

  

Бил Барнет, който консултира завършващи студенти в кариерното им развитие в Иейл и Райс, разказва за един по-нестандартен начин за търсене на работа. Това е търсене на работа чрез контакти. На пръв поглед това ни прилича на един стар български начин да се уреждат проблеми само в кръга на нашите познати и никога извън него, но всъщност не е. Тук липсва предоверяването на познатите, които ще уредят нещата, а ние пасивно ще чакаме, и става въпрос по-скоро за много мащабно изследване на възможностите в максимален кръг от хора.

       Този тип търсене на работа наистина прилича повече на сериозно пазарно проучване, което трябва да е систематично, добре организирано и да води до конкретни изводи и задълбочаване на търсенето. Барнет дава два примера.

Първият е на човек, който има дългоодишен опит в един сектор, създал е много професионални контакти и приятелства. Той прави контакт с поне 50 човека седмично. Повечето от контактите са чрез имейл, някои по телефона, по-малко на живо. Задава им въпроси относно изгледите за намиране на работа в тяхната компания, по-общи въпроси за тенденциите в сектора и също с кого другиго би могъл още да се свърже. Това води до реални възможности за започване на работа и след 4 месеца приема едно много добро предложение.

     Вторият пример е със жена, която не е напълно наясно, в каква индустрия иска да работи. Тя отбелязва три индустрии и създава списъци на хора, с които да се свърже. Те са предимно познати и колеги от университетската й среда. Тя също провежда множество разговори, но подходът й е да научи нещо от тези разговори и хората, с които ги води. Впоследствие решава, че един от секторите, който е избрала, не е за нея и задълбочава търсенето си в другите.

 

     Ами вие? Решили сте, че може би е време да работите в Кол център, но знаете ли какво представлява работата там? Такъв тип човек ли сте? Би ли ви харесало? Може би трябва да се срещнете с хора от различни компании, които правят точно това и да поговорите с тях. Със сигурност ще научите нещо ново или ще чуете още едно мнение по въпроса.

     Барнет дава съвети и за това как да се изгради тази мрежа от контакти. Според него дори един млад човек, който сега започва своето професионално развитие може да намери достатъчно хора, с които да говори или да се свърже по имейл. Бивши съученици, колеги от университета, хора, които харесвате. Срещите и разговорите не трябва да са само насочени конкретно към намирането на работа, но да включват по-широки теми за индустрията и нещо ново, което бихте могли да научите от тях. Хората ще бъдат поласкани, че се интересувате от тяхното мнение. Начинът, по който се свързвате с тези хора, трябва да е удобен и за двамата. В България няма практика да се изпращат имейли след среща с благодарности, но това би могло да бъде прието доста добре. Изпращането на имейли до хора, които са далеч, може да бъде последвано и от кратко телефонно обаждане. За съжаление, тук културата за отговаряне на имейли може да бъде ниска, но по този начин ще да отсеете сериозните и желаещите да ви сътрудничат. Така например, в други страни се отговаря на всички кандидатури за работа, които една компания получава, независимо дали са успешни или не, като в едно изречение се обяснява причината за отказа.

     Резултатите от вашето мащабно проучване трябва да бъдат записвани, както и новата информация и контакти. Това може да доведе и до промяна на вашата стратегия за това какво търсите и как да се представяте.

В крайна сметка търсенето на работа, като отстраним негативните емоции, е просто една работа, която също можете да вършите отговорно и с желание за успех.    

 

 

 


Ваня Цветкова е бизнес журналист и обучаващ се психоаналитик. В биографията й на млад специалист присъства и практика в холандска компания. Там тя участва в няколко проекта свързани с човешките ресурси, което й помага да надникне в кухнята на западната философия за отношение към служителите.

Рубриката „Работна Виза“ е вдъхновена от публикациите в известния блог Harvard Business Review и възможността за паралел с българската действителност.

Всяка седмица тук ще прочетете оригиналния прочит на Ваня по актуални теми, свързани с намирането на работа по света и у нас, работното място и отношенията между работодатели и служители.

 

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.