Loading...
Малките действия на малкия човек могат и да имат голямо значение
Не знам за света, но т.нар. „сива” икономика определено спаси средностатистическия българин в годините на прехода. Кой не познава хора, които се групираха в малки или по-големи неформални групи и обменяха блага и услуги през последните 20 години? Ако неформалната икономика не съществуваше в България от началото на възникването на свободния пазар, в нашата родина щяха да съществуват само крайно бедни и престъпно богати хора, с една много минималистична средна класа.
Сега обаче нещата вървят в друга посока, вече сме в Европа и е време всички лека полека да излязат на светло. Такива поне са тенденциите в развитите икономики. Но какво ако се окаже, че икономическата реалност, към която сме се запътили има също нужда от сериозна ревизия и е под въпрос, до колко служи на хората?
Последното е една смела хипотеза, която е съставена от американския журналист и писател Робърт Нюърт (Robert Neuwirth). Тя се основава на изследователските му статии, написани по темата за неформалната икономика и промените, които настъпват в обществото под влияние на социалните, икономически и политически явления на улицата. Въпреки многобройните му статии в известни медии като „Бизнесуик”, „Форбс” и др., бих причислила неговия труд към т. нар. „маргинални дискурси” или онези, на които малко им се чува думата. Но именно те представляват най-голям интерес за настоящата рубрика.
Нюърт пише статия в “Harvard Business Review”, озаглавена „Как неформалната икономика може да помогне за спасяването на останалата част от нея” и разказва историята на един нюйоркчанин, който обикаля големия град и продава сладки изкушения на забързаните минувачи. Оказва се, че годишната му заплата е колкото на асистент-мениджър в голяма верига супермаркети. Повече от десетилетие този „ъндърграунд” търговец преживява добре, носейки радост и на своите клиенти. В случая потърпевши няма, …освен държавата. Може би затова тази вдъхновяваща история, която успява да се промъкне в канадска телевизия, интернет пространството и тайвански блог е посрещната с пълно мълчание от страна на американските медии.
Робърт Нюърт разказва тази история, за да изложи тезата си, че неформалната икономика играе огромна роля в икономиката въобще. Като неформални работници или предприемачи той има предвид хора, които произвеждат или продават легални стоки/услуги, по полулегален начин, поради което не декларират всичките си доходи. Тези „улични” търговци наброяват 1,8 милиарда души в целия свят и допринасят с около 10 трилиона долара икономическа активност. Примерите са многобройни: строителни работници, занаятчии, продавачи на вещи втора ръка, сред тях са и големи международни компании, които използват пропуските в системата, за да спестяват или укриват данъци.
Но какво означава това за нас българите? Означава ли, че трябва да останем завинаги в сянка и да се откажем от регулациите на съвременните държави? Не мисля, че Нюърт има това в предвид. Той по-скоро се опитва да привлече вниманието на правителствата като ясно заявява, че честният труд извън икономическата система не бива да бъде криминализиран, а поощряван да излезе на светло. И когато половината от човечеството успява да си осигури достойно съществуване по полулегален начин, не трябва да се питаме дали тези хора са престъпници, а да си задаваме въпроса дали системата, която ги осъжда е права. Не само, че тези сенчести предприемачи не нанасят вреди, но те често се превръщат и в бизнес инкубатори. Историята многократно показва това. Така например, шведският милиардер Инврад Кампрад, създателят на Икеа, е започнал своя бизнес, разнасяйки дамски чорапи и кибрит на колело в Швеция.
Вероятно не всеки ще успее от дребен търговец да стане мултимилиардер и това не е задължително, но в мрачните времена на кризата дребната работа, свършена на парче, може да се окаже спасителна за мнозина. По-добре ли щеше да бъде, ако този нюйоркски продавач живееше под някой мост и тънеше в нищета, само и само защото не може да си намери легална работа и е обречен. А може би правителствата са се научили да действат престъпно спрямо инициативата на хората.
Ваня Цветкова е бизнес журналист и обучаващ се психоаналитик. В биографията й на млад специалист присъства и практика в холандска компания. Там тя участва в няколко проекта свързани с човешките ресурси, което й помага да надникне в кухнята на западната философия за отношение към служителите.
Рубриката „Работна Виза“ е вдъхновена от публикациите в известния блог Harvard Business Review и възможността за паралел с българската действителност.
Всяка седмица тук ще прочетете оригиналния прочит на Ваня по актуални теми, свързани с намирането на работа по света и у нас, работното място и отношенията между работодатели и служители.
