Изгубеният български младеж

Откриването на призванието е в баланса между вътрешните желания и изискванията на реалността

Наскоро в медиите излезе една тъжна статистика, публикувана през декември 2011 г. от Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд. Оказва се, че България е на първо място по неработещи и неучещи младежи на възраст между 15 и 24 години, а това са 21,8% от младите хора в България. В доклада на фондацията се споменават и част от характеристиките на тези младежи. Това е твърде вероятно да са младежи с увреждания, с ниско образование, живеещи в отдалечени райони или пък с нисък доход в семейството, с безработни или/и разведени родители, с родители с ниско образование. При всички случаи митът за България, пълна с високо образовани и желани в Европа млади специалисти, е развенчан.

     Грижата за младите хора е предимно в ръцете на техните семейства и на държавата с образователните и трудови програми, които тя предлага. Какво обаче биха могли младите хора да направят сами, за да избегнат безпътицата и липсата на перспективи? Факт е, че дори младежите с университетско образование, имат трудности да намерят работа и да се конкурират за по-малкото свободни позиции на пазара. Как младите хора могат все пак да се реализират и да станат част от активното трудово общество?

     Публикацията в Блога на Harvard Business Review на Оливър Сеговия, автор на книга за бизнес лидери, и предприемач във Филипините и Сингапур, разказва историята на една своя приятелка, която се посвещава на голямата си страст – хуманитарните науки и академичната среда. Преди да го направи тя има редица ценни качества за започване на успешна работа – талантлив графичен дизайнер, пише страхотно и е президент на студентски клуб. Работата от 9 до 5 не я блазни и тя решава да последва мечтите си, както американската образователна система учи своите възпитаници. Прекарва 7 години в завършването на докторска степен и написването на книга, която печели награда. През това време тя е наистина един много щастлив човек. Когато обаче кризата започва, тя остава без работа. Академичните постижения губят стойността си, парите за учени и изследвания намаляват драстично. Тя се връща да живее при родителите си, не може да изплаща студентския си заем и чака 2 години докато се освободи малка учителска позиция в изследователски център. През това време се изолира, отдръпва и започва да се чувства предадена.

     Тази история може да се различава от нашата действителност заради различните образователни системи и пазар на труда, но някои моменти от нея са доста познати. Да вземем един отлично завършил студент по право, който няма никакви контакти в адвокатската гилдия или пък добър икономист или финансист. Българските университети множаха тези специалности, които се търсеха като топъл хляб през последните 15-20 години. Сега обаче се оказа, че такива специалисти има твърде много, повече от колкото са възможностите за работа. Според някои кандидатстващи за една позиция на юрист има средно 150 добри кандидата. Тук не става въпрос само за хора, които са следвали на всяка цена мечтите си, а за младежи, надъхани от своите родители или желанието си за престиж и високо заплащане. Крайният ефект обаче е съвсем друг – специалността девалвира, а с нея може би и придобитите облаги.

   Българите на средна възраст не успяха да научат урока си от комунизма, когато се произвеждаха огромно количество инженери за тежката и лека промишленост в България и които през 90-те години се оказаха на дъното на социалната стълбица, безработни и социално слаби. Те посъветваха децата си да последват новата мода на демократичното общество (икономисти, прависти и др.), без да си дават сметка, че това е същият авторитарен тоталитаризъм, който е бил наложен на самите тях, но под друга форма. И така децата продължават да плащат за греховете на родителите си.
     Очевидно американската визия за индивидуалиста мечтател, който трябва да преследва мечтите си на всяка цена или пък българската стратегия да се насочваш натам, накъдето е модерно, и накъдето всички, които искат да бъдат успешни тръгват, не са винаги най-добрият избор. Кой е правилният е избор може да прецени всеки сам за себе си.

     Какви са съветите на Сеговия към младите хора, които тепърва трябва да се ориентират в света и да намерят своето място? Разбира се, той се обръща към американските младежи, научени да следват мечтите си. Съветва ги: „Забравете за това да намерите най-голямата си страст. Вместо това се концентрирайте върху това да намерите големите проблеми за решаване.” Сеговия обяснява, че поставянето на проблемите за решаване в центъра, когато взимаме важни решения, променя всичко. Това измества фокуса от нашия Аз и го насочва към това, с какво можем да допринесем за обществото. Според него хората, които работят върху разрешаването на най-големите проблеми на човечеството, са най-добре възнаградени и не става толкова въпрос за финансово възнаграждение, а за усещането им за значимост и удовлетвореност. Те са по-успешни, защото вече не са обсебени от мисълта да мислят за себе си и за това, как да постигнат щастието, а са насочени към големия свят навън. И това в крайна сметка ги прави истински щастливи.

     Добрата новина е, че светът е пълен с проблеми и някои са доста големи: промените в климата, устойчивото развитие на човечеството, образованието, здравеопазването, технологиите … Трябва само да откриете, заемането с кой от тези проблеми ви пасва най-добре. Сеговия дава и някои практични съвети.

     Първият е отварянето към света и неговите проблеми. Ако учите, не се ограничавайте до теорията, търсете места, където може да доброволствате и да се запознавате с проблемите на хората с по-малко възможности от вас. Ако работите, можете да направите същото. Друг съвет е да помислите върху големите проблеми, които ви засягат по личен начин. Личният проблем може да се окаже проблем на голяма група от хора, които биха могли да се свържат помежду си. От там идва и следващият съвет: „Свържете се с хора, които работят върху големи проблеми.” Когато говорите с такива хора, се оказва, че те се борят с проблеми, които засягат много области на науката и обществото. Един проблем поражда много други. Сеговия дава за пример инженер от Филипините, който трябва да построи наново водопровода в Манила и се натъква на въпроси от областта на климатичните промени, технологиите и развитието на общността. Не на последно място е и съветът към младите хора да отделят време за пътуване, но не става дума за традиционния туризъм, а за отсядане при познати в други култури и общности, свързване с хора в други държави и докосване до тяхното ежедневие и възгледи за света. Това, което младежите в Западна Европа наричат „backpacking” – или пътешестване с една раница на гърба и малко пари.

     Все съвети, които звучат много напредничаво за нашето фрагментирано общество, където мисленето за по-слабите и по-бедните, не е на мода, а опознаването на света се свежда до телевизора, интернет и това, което ни казват родителите. Въпреки това се оказва, че търсенето на щастие не е само личен въпрос, защото вече всички сме много свързани.