Loading...
И как става тоя фокус, та повечето хора наоколо да карат скъпи коли, а аз стара кочина, те да живеят в големи апартаменти, а аз в гарсониера, да се хранят в ресторанти, а аз си готвя у дома и едва връзвам двата края?! Всички ли крадат, бе дяволите да ги вземат?! Всички ли са комунисти или мутри? Аз ли съм най-големият дръвник в тази държава? Оглеждам се и виждам, че има още двама – трима като мен, без да броим клошара, до казана в края на улицата. Личим си отдалеч, по дрехите купени от „Секън хенд“. Значи не съм съвсем сам.
Имало и други глупчовци. Понеже познавам единият от тях, се приближавам и го питам:
– Бай Петре, откъде хората заработват тия пари, бе? Гледай на съседа „Волвото“! Струва поне колкото моята гарсониера!
– Крадат, тяхната мамица! Тоя пор е шофьор на бетоновоз. Знаеш ли колко си изкарва допълнително, като закара тук-там по малко готов бетон? Не „Волво“ ами самолет ще си купи утре!
– Че той не работи ли за частници? Така се крадеше едно време, като бе социализъм.
– Кви частници, бе комшу? Ми те са още по-големи крадци, босовете му! Те са откраднали и така станали бизнесмени. Това, че ги крадат по малко собствените им работници, за тях е нещо нормално. Нали и те семейства хранят. Има за всички! Виж ако не крадат работниците, тогава работата е подозрителна!
– Защо? – недоумявам аз.
– Защото тогава замирисва наистина на капитализъм! А това е лоша миризма за наште богаташи. Те са свикнали да им мирише на комунизъм! Другото ги побърква.
– Чакай, бе бай Петре! Какъв комунизъм, кви пет лева? Сега сме 2012 -та година, бе!
– Хасъл, де! Те нали тъй си го бяха проектирали техният комунизъм! Като натрупат едно-друго през социализЪма, после да я извъртят тъй, че да станат и законни богаташи. Какъв по-голям комунизъм от туй?
– И какво излиза? Че комунизмът вече е дошъл?
– За тях отдавна е дошъл, съседе! Лошото е, че ние сме още във феодализма.
– А кога ще се оправим ние?
– Когато цъфнат налъмите, момче! Нали им трябват будали на тия непрокопсаници, дето затриха цяла държава. Кой ще им слугува, кажи?
– Че аз ли? – почесвам се където не ме сърби.
– А какво правиш? Колко ти е заплатата комшу? Малко по-голяма от моята пенсия. Ти на това твоето, работа ли му викаш?
– А какво да правя тогава? В чужбина ли да ходя да работя? Вече не съм на 30 !
– Стани и ти член на БСП, бе момче! Само, че няма да те вземат. Той комунизмът не е за всички! Трябва талант, за да си комуняга.
– Какъв талант?
– Ми трябва да можеш да крадеш дори от там, където няма нищо за крадене. Трябва да лъжеш повече от Хасан – циганина и да обещаваш повече, отколкото можеш да си представиш. Трябва да си нахален като глист в дебел гъз и да не ти пука от нищо. А бе тънка работа е тая, комунистическата! Не е за всеки.
Замислен се отдалечих от моят съсед. Как исках да прокопсам? Аз дори един прост член на „ГЕРБ“ не станах, какво да говорим за партиите с традиции в лъгането, краденето и зомбирането на балами, като мен и бай Петър.
Photo: Vigo
