„Мръдни си колелото, че да не го закачи колата” – ми каза любезен охранител пред сградата на операта. Не, не отивах на опера посред бял ден, а имах работа до намиращата се в непосредствена близост Комисия по досиетата. Там обикновено паркиран на тротоара стои лъскав черен автомобил. Трафикът в района е доста интензивен и когато човек пътува с колело няма къде да го остави. Подобно е положението и пред други обществено значими сгради като тази на Столична община и редица държавни институции разположени в центъра – министерства, парламент и други.
На улицата се движат все повече велосипедисти. В началото на пролетта велосипедът е едно от малкото превозни средства, което те прави независим. Друга не съвсем маловажна причина, която го прави предпочитано средство за предвижване, е и все по-високата цена на горивата. Никъде в центъра на София пред сградите на различните институции или банки обаче няма удобни паркоместа за велосипеди. За сметка на това колите се паркират на всевъзможни места. За разлика от паркингите за автомобили, стоянките за велосипеди могат да се обособяват навсякъде и не изискват толкова капиталовложения. Къде се срещат младите хора днес? Пред МОЛ-овете и кината. Кратката ми обиколка показа, че стоянки за велосипеди няма нито пред оживено място като МОЛ-а на Стамболийски, нито пред кино „Арена“. А място има предостатъчно.
Само някой трябва да се сети. Отиваш на кафе или на разходка из МОЛ-а, но поради липса на стоянка се налага да оставиш колелото си вързано някъде- най-често за уличен стълб, Наличието нa стоянки в близост до административните сгради, покрай които се предполага, че може да има и видеонаблюдение може да реши и проблема със сигурността. Защото дори да има такива места, където човек може да остави колелото си, не означава че после ще го намери. Подобно нещо ми се случи в университета, едно от малкото места, където се предлагат удобни стоянки за велосипеди. Въпреки, че имаше камери и охрана, незнайно кой вършееше из района и крадеше колелетата от стоянките и сред откраднатите бе и моето. Поставените до метростанциите места за велосипеди също не биха могли да се определят като сигурни.
А какво пречи броят им да се повиши? Така както е в страни като Германия, където пред всяка по-значима обществена сграда наред с паркоместата за автомобили има такива и за велосипеди. Дори някой предприемчив бизнесмен може да направи и платени места с охрана където всеки велосипедист може без притеснения срещу минимално заплащане да остави колелото си. Все по-често се говори за е-мобилност.
Малцина обаче биха могли да си позволят така модерните електромобили, но не така стои въпросът с велосипедите. Все ще се намери някое старо колело, което може да ти свърши работа. Напоследък се чуват само гласовете на недоволните от цените на горивата шофьори. Провелите се няколко показни шествия за повече права на велосипедистите през последните години макар и да имаха известни резултати, не доведоха до кой знае какви промени. Това важи особено за централната градска част. А такива са повече от нужни защото както някой шофьор има правото да си паркира колата в близост до мястото където отива, както пътуващият добросъвестен гражданин има правото на удобен градски транспорт, така и велосипедистите имат право на удобно и сигурно придвижване и на места, където да оставят велосипедите си.
Успехът на вело(р)еволюцията обаче е свързан и с промяна на мисленето на хората. Пешеходците да знаят какви са правата на велосипедистите и обратното. Шофьорите да имат толерантно поведение, защото всички ние сме участници в движението независимо дали се предвижваме на две или четири колела и споделяме еднакви отговорности за сигурността на пътя. Само тогава можем да кажем че нещо върви и се променя към по-добро.