Loading...
Само повод за тези ми разсъждения е новоучреденото гражданско сдружение „ГЛАС”. На 20 март т.г. на пищна официална церемония, организирана от интелектуалци със широк спектър, беше обявен курс „за консолидирането на неизползвания национален и експертен потенциал на България за изход от финансово-икономическата и социалната криза, в името на още по-силното и по-устойчиво развитие на страната”, както съобщиха учредителите професор Кръстьо Петков и професор Димитър Иванов.
И не закъсняха масово тиражираните информации за радостното събитие – „Стандарт”, ТV Европа, (19 март 2009, ,предаването „Тази вечер“ http://www.tvevropa.com/bg/news/bulgaria/view/1887). Ден след „юридическото раждане” на „ГЛАС” професорът акостира и в уважаваната телевизия Re:ТV (Re:START: „Гражданско сдружение „ГЛАС“, „ГЛАСЪТ НА ЕКСПЕРТИТЕ” – разговор с проф. Димитър Иванов, 21-ви март, събота) и даде своето напоително интервю. Това за „юридическото раждане на 20 март 2009 г.” са си негови думи, за което всъщност се работело от 5-6 години.
Пак според професора с идеята са ангажирани много хора – господата Дуранкев, Кръстьо Петков, Кольо Парамов и цяла плеяда от най-различни професии, разбира се, начело със самият проф. Иванов.
А за какво е този къртовски труд? Целта е ясна – новото гражданско сдружение ратува за национален консенсус за използване на националния експертен потенциал (т.е. – те самите). И категорично се обявява против „политико-партизанщината”, „политическата корупция” и „трайно заседналия олигархичен модел”, довели страната до „финансова, морална и политическа криза”. По думите на професора на борба трябва да се консолидира цялата национална експертиза, за да бъде съставено „експертно правителство”, което ще изведе страната от кризата, ще премахне „олигархокрацията и политико-партизанщината”.
Веднага след това обаче в интервюто си професорът постулира, че няма за цел разрушаване на политическата система на страната (има си хас това да иска?!). Защото и на най-невежия е ясно, че парламентарната република се гради върху плуралистичната партийна демокрация и върху избрана чрез избори партия или коалиция, която да упражнява политическата власт.
И как излиза професорът от това противоречие! Много просто: Според него избраната чрез избори партия или коалиция – която и които и да са – не могат да дадат план за изход от кризата, защото това са старите партии (коалиции), обременени с управленски, личностни, идеологически и други болни проблеми и не им остава нищо друго, освен да са мандатоносители точно на това, тяхното, „експертно правителство”. Казано просто: Като не можем да си внесем „нови” партии, ще се „примирим” със старите, те да си се бият на избори (ние няма да участваме!), да си ги спечелят и да ни поднесат властта на тепсия, защото ние сме експерти по излизане от кризата. За да бъде по-убедителен, професорът повтори известното вече в публично пространство, че тия стари партии нямат експертен потенциал, като конкретно цитира ГЕРБ и Атака, но не забрави да упомене и ДСБ и СДС. И за да излезе още по-убедителен и обективен, дръпна една критика и на сега управляващите. Отчитайки националните настроения, професорът заяви категорично, че няма да работи с БСП, ДПС и НДСВ (има си хас да вземе да даде рамо на провалилата се тройна коалиция, няма да бъде полезно за имиджа му!).
И започна една критика на „Плана Станишев” и конкретно на премиера (за онова неговото „опозиционни малцинства”). А пък планът бил декоративен и не давал никаква надежда, че ще подпомогне реалния сектор, свил се до нищожните 7 % (е, не че не е вярно!), не може да бъде невярно, че и Станишев ни убеждаваше, дето кризата ще заобиколи България (не вярвам професорът да я е предвидил овреме, иначе колко кандидати за ползване на услугите му щяха да се намерят!). Е, това предвиждането, си е трудна работа и за доказателство професорът приведе информацията, че даже МВФ си бил коригирал прогнозите, та даже и за България. А в България, както казва професорът, не е възможно банковата система да е здрава и цветуща, а реалната икономика – болна. Сигурно е така, пък и нашите банки са все в чужди ръце, главно Европейски, а Европейските банки били даже по-зле и от Американските! А професорът предвижда в разгара на кризата безработицата да бъде двуцифрено число, повече от 10 % поради загуба на темпа на растеж.
И на какво се опират надеждите на професора за „експертно правителство”? Явно – иска да бъда разбран и подкрепен. „Ето – казва професорът – даже г-н Костов вече говори за национален консенсус”. И спомена, че е имал разговори с ръководството на ДСБ и с други десни партии.
Така че пак стигнахме до консенсуса. Но преди да продължим, нека хвърлим поглед върху самия професор.
По данни от медиите проф. Димитър Иванов е доктор по икономика. Бил е старши научен сътрудник в Икономическия институт на БАН. От десетина години живее и работи като международен банков консултант в Лондон. Асоцииран член е на Херитидж фаундейшън в САЩ и на световната асоциация по международен бизнес. Женен, с две деца. Бил е икономически съветник на президента Георги Първанов, но според самия него сам бил подал оставка. От информирани източници, обаче, се твърди, че Президентът го е освободил. Причината била, че преди време професорът обяви, че премиерът Станишев се справя зле с управлението и стартира учредяването на собствена структура, даже го обвини, че участва в заговор срещу Президента. По bTV професорът заяви: „Високопоставени среди от „Позитано“ 20 с активно мероприятие се опитват да дестабилизират президентската институция”. Това „активно мероприятие”, според професора, била лансираната в медиите информация, че ще се създава президентска партия, като в „мероприятието“ бил посветен и лидерът на БСП и премиер Сергей Станишев.
Какви са взаимоотношенията в столетницата на партийно и управленско ниво едва ли е чак толкова интересно. По-интересното е, че от определено време и от президентската, и от премиерската институция и от разни леви и либерални партийни централи започнаха да говорят за национален консенсус.
А наскоро думите на Иван Костов им дойдоха като дюшеш!
Особено интервюто от 12 март 2009, 10:34, по Нова телевизия, в предаването „Здравей, България. Ще си позволя да цитирам няколко фрази на Иван Костов от това негово знаменито интервю:
„Иван Костов: Трябва да се търси колкото се може по-широк национален консенсус и за сигурността, и за спазването на закона, и за реформирането на съдебната власт и на досъдебното производство. Аз мога да работя с много хора. Мога да работя с БСП. Спомнете си, че аз бях начело на управлението, когато БСП се включи в консенсуса за евроатлантическите ценности и се извърши този голям геополитически завой, страната застана силно на курса на европейско членство и на курса за членство в НАТО. Това стана по мое време. Сегашният президент беше човекът, с когото ние постигнахме и аз лично съм постигнал консенсус, за да бъде страната член на НАТО. Аз съм работил, отново ще подчертая, с БСП за постигане на консенсус България да направи нов геополитически избор. Това са исторически факти.”
Тези думи на Иван Костов за необходимостта и възможността от национален консенсус бяха интерпретирани от различни хора по различен начин. Наскоро тук (във „Форумът“) бяха пуснати и аргументи от оперативната конспирология за „предателството” на Иван Костов, за разбулването на една тайна на прехода. „Чухме и видяхме циничното признание на демократа, на спасителя на държавата от комунистическата разруха, че всъщност е работил в сговор със същите тези комунисти, от които уж ни спасяваше”. Същите аргументи от подобен род хора обикалят печатни и електронни медии и интернет-сайтове с единствената цел да омаскарят за пореден път Иван Костов, да поставят под съмнение автентичните десни ценности на ДСБ и успеха на едва стартиралата коалиция ДСБ-СДС.
Очевидно лансираната от проф. Иванов теза няма такава цел, защото противоречи на идеята му за национален консенсус.
Но при внимателен прочит на всички консенсусно-афинитетни лица и образувания от левия и либералния сектор се пропуска нещо много важно:
Косенсус – да!, дори и със сега управляващите, в името на България. Но при едно условие – тогава, когато сега управляващите вече са отпратени в опозиция! Консенсус – да! – между сегашната дясна опозиция – утрешни управляващи и сега управляващите – утрешната опозиция.
Защото само това е пътят виновниците за натикването на България в поредната национална катастрофа да изпият горчивата чаша, да изживеят (и преживеят) катарзиса и дадат принос за изваждането на страната от кризата. И с общи усилия да поставим отново България на пътя на Европа след дерайлирането на потрошения соцтрамвай и катастрофирането на царската каляска.
И да добавя накрая. В този дух следва да се разглеждат и консенсусните позиции на Иван Костов в последните му интервюта: „Правителството трябва да изключи автопилота в икономиката” от 25-03-2009 по bTV, предаването “Тази сутрин” и това от 26. 03. 2009 г. за „24 часа”.
Пък нека видим – кой е за консенсус, кой е против него, кой и с каква цел обикаля около него!
