Не празни думи, а конкретни действия ще ни оправят

Към настоящият текст ме подтикна една публикация в „Шпигел”[1], в която се описва нов план на Ангела Меркел за постигане на икономически растеж в закъсалите европейски страни, чрез прилагането на някои мерки „по германски модел, и факта за неприлагането на никакви такива у нас. Напоследък родните управляващи се надпреварват да изтъкват „икономическата стабилност” и „устойчивото развитие” на страната ни, правейки паралели особено със съседна нам Гърция. Пресен пример за това е президентът ни Росен Плевнелиев.

В последните дни той не пропускаше да се похвали за това. Негови слушатели бяха и Обама, и папата. Първият го похвали за икономическия ни напредък, а вторият – заявил, че следи с интерес развитието на страната ни. “Справяте се много добре. Последните ми данни са блестящи и ви желая успех.” – заяви само преди дни американският президент на срещата на държавните ръководители на страните членки на НАТО в Чикаго. Празнодумието на Плевнелиев се прояви и в интервю за CNN. В него той каза по адрес на родната младеж: „Младите българи са в много различна и много по-интересна и много по-положителна ситуация от младите гърци.”[2] Цифрите относно младежката безработица на Евростат обаче показват, че положението на младежите ни не е нито интересно, нито, още по-малко положително. Как може да се правят подобни заключения, след като по последни данни 32,8% от младежите у нас са безработни към март 2012 година? Когато и най оптимистичните прогнози на експертите показват минимален ръст на икономиката едва с 1,3 пункта за настоящата година?[3] Това не може да се нарече устойчиво развитие, както се опитват да го изкарат водещите ни политици, а по-скоро такова, при което България остава в сферата на страните в криза. И ако продължават да следват твърдия курс на спазване на строга фискална политика, без да се създадат условия за насърчаване на заетостта, особено сред младежите, то прогнозите на експертите наистина могат да си останат само добро пожелание. Дори германският канцлер Ангела Меркел, която залага на подобна политика показва, че е готова да отстъпи под натиска на френското НЕ и лявата вълна заливаща Европа, с искания за провеждане на политика с по-голяма социална насоченост. И ако у нас се говорят само изпразнени от съдържание кухи фрази, в Европа се действа. В споменатата публикация на „Шпигел” се цитират точките от нов план за икономически растеж и спасяване на закъсалите южноевропейски страни. Той идва като отговор на противопоставянето на новоизбрания френски президент Франсоа Оланд на финансовия пакт – предложен и наложен на Европа от Меркози и цели прилагането на някои мерки по германски модел като например: Приватизация или продажба на закъсалите държавни предприятия в страните намиращи се в криза, чрез създаване на специална комисия или приватизационен фонд;

Тук се налага да уточня, че навремето след 1990-та година голяма част от приватизацията и продажбата на източногерманските предприятия беше извършено от подобна специална комисия, известна под името „Тройханд”. По онова време работата и беше подложена на остри критики от политици като бившия канцлер Хелмут Шмид. Няма да се спирам обстойно на тях, само ще препоръчам на желаещите да се запознаят повече с позицията му, неговата книга – „Работа за Германия”; Интегриране на германската дуална система на професионално обучение в тези страни – т.е. комбиниране на стандартното гимназиално образование със стажове по дадена специалност; Страните с висока безработица да приложат концепция за справянето с нея, подобна на тази на Германия – със създаване на условия за гъвкава заетост /т.нар. миниджоб/, децентрализация на преговорите по колективните трудови договори и повишаване на пенсионната възраст. Далеч съм да мисля, че това са единствено правилните мерки, още повече, че този план естествено си има своите критици и в средите на коалиционните партньори в Берлин, като граф Лампсдорф, който се отнася критично към една от точките – предвиждащи създаване на специални икономически зони в Европа, по подобие на тези в Китай.

Какво може да се приложи у нас?

Това не означава обаче, че някои от мерките за икономически растеж в плана на Меркел не биха могли да се приложат и на родна почва – като да речем цялостна приватизация на закъсали държавни компании. Имаме ли си такива? Да, поне на първо четене се сещам за БДЖ и Топлофикациите. Въвеждане на по-гъвкави форми на пазара на труда, при които да се плащат по-ниски данъци. Това били стимулирало икономиката? Според мен да. Първо защото ще се намали безработицата, и второ защото хората ще могат да работят на по две или дори три работи на ден, ако заетостта им да речем е минимум 2-3 часа на работно място и ще се чувстват икономически стабилни. Това няма как да не доведе и до стимулиране и на свитата към момента покупателна способност на българина. От няколкото си посещения в Германия съм се убедил, че така наречената работа – „миниджоб” там се радва на широк прием и сред студенти, и сред по-възрастни хора. В крайна сметка живеем в динамичен свят, към чиито условия се налага да се нагодим. Човек може сутрин да разнася вестници, след това да върши някаква социална дейност или да продава зеленчуци за час два привечер. Не е невъзможно на практика. Социалното ни министерство обаче, както съдим от днешна публикация[4] се занимава с несвойствената нему задача да се меси в Божите работи и да прави план на умрелите. А живите кучета ги яли.

Друга мярка, която ми се струва полезна е реформата в образованието. Споменатият германски модел е доказал ефикасността си най-вече с това, че създава не безработни и неконкурентноспособни младежи, както е у нас, а такива с перспективи за работа, благодарение на комбинирането на професионалните стажове и гимназиалното образование. В България ролята на професионалното образование е сведена до минимум. Въпреки, че по времето на социализма, различните техникуми се ползваха с лоша слава, те произвеждаха необходимите кадри за производството. Сегашните професионални гимназии или бълват специалисти по професии без бъдеще, или се ограничават със неадекватно професионално образование. Ето защо може да се помисли за по-тясно интегриране на стажовете и практиките в гимназиите, вместо децата ни да получават безсмислени теоретични познания, които след завършване на училище не само няма да ги хранят, а ще ги оставят и извън пазара на труда. За това вместо да говорят на ляво и надясно за „розовото положение” у нас, управляващите да вземат пример и да действат, а след това да се хвалят. Само с прилагане на конкретни действия можем да постигнем описаната в сънищата им „икономическа стабилност” и „устойчив растеж”. В противен случай за нас -обикновените хора, те още задълго ще си останат само един далечен мираж.