Loading...
Не следя всички публикации на Иван Кръстев, но добре познавам контекста, в рамките на който, реализира търсенията си – творчески и други. Той е този тип политически анализатори, който имат безпогрешен нюх към най-монетиризируемата ниша в геополитическия дискурс.
Днес тя е войната в Украйна и как тя да бъде прекратена, по начин, който може да запази Путин и неговия тип власт и да спре настъплението на украинската армия.
Само ще цитирам последното изречение от статията му в Ню Йорк Таймс /правото да печаташ там се дава на малцина/, преведена и препечатана /пратиха ми я/ от Дневник /може да има и други/. Познавайки Кръстев, съм сигурен, че изборът на дата на публикацията точно на 8 ноември, денят на изборите в САЩ, преследва конкретна цел – тя да се превърне в програмен залп на сбъдналата се прогноза за „червена вълна“ – победа на републиканците и връщането на Тръмп в епицентъра на американската политика. Уви, не стана и днес звучи нелепо.
Затова и статията му, на фона на изборите, вероятно е трябвало да даде „тяло“ на тези прогнози, да осмисли за американския елит необходимостта от налагане на Украйна на нуждата от преговори с Путин. Разбира се от загриженост за единството на Запада. Да не си помислите друго!?
По традиция международните писания на Кръстев се препечатват от много демократични и либерални издания, и сред мнозина могат да хванат дикиш, за това и тези мои редове.
Няма да правя пространен анализ, просто ще коментирам най-важните последни изречения от статията му.
Цитат „Реалната опасност за единството на Европа се състои в различните възгледи за това как войната трябва да приключи, а не в заплахите на Путин.“ Край на цитата.
Още веднъж, ако не сте забелязали как Кръстев сменя местата на причина и следствие, на действие и резултат. Извежда непостижимото за рационалния ум съждение, че опасността за единството на Европа не идва от заплахите на Путин, а от различните възгледи за войната, които по представите на Кръстев се формират от само себе си, извън въздействието и влиянието на Путин. Да отричаш, че епицентър на Путиновата политика е мобилизацията на прокремълските политици и партии и разединяването на Европа, трудно се вмества дори в минималните разбирания за обективен прочит. Путин откровено финансира политици и партии, включително и политолози, журналисти и други медиатори на обществено мнение, в Европа именно за да я разедини и подчини, в този смисъл разглеждането на заплахата от Путин изолирано от следствието от неговите действия е меко казано манипулативно. Войната на Путин срещу Запада е тотална и ако Кръстев не я вижда, това е негов проблем. Да си спомним за Мопасан – единственото място в Париж, от което не можеш да видиш Айфеловата кула е ако си в нея.
Цитат „Ще почувстваме това още през зимата, когато общественият натиск за започване на преговори с Москва ще се увеличи.“ Край на цитата
Тук Кръстев просто ретранслира стара опорна точка на Кремъл. Имаше едно видео със замръзваща Европа, което беше снимано в реално замръзващия Красноярск. Тази опорка беше пусната още от август, като целта беше да стресне Европа с ниските равнища на съхранение на природния газ и обречеността на високи цени и зависимост от Русия. Подтекстът – или клякате на Кремъл и спирате подкрепата на Украйна или студ и тъмно. Част от тази операция сега Путин провежда в Украйна, като съзнателно и системно бомбардира и изважда от строя критична енергийна инфраструктура на страната, като оставя милиони украинци на „тъмно“ и на „студено“. Но нещо с протестите на украинците не се получава. И в Европа няма да стане, поне не в мащабите, които си представя Кръстев. По същата причина. Този път е различно и разломът между Русия и Запада е непреодолим.
Повтарянето на заплахата със зимата от Кремъл от позицията на днешния ден, в който руската газова заплаха не плаши никого в Европа, означава че опитите на Кръстев са безнадеждно, дори скучно дежа вю.
Явно Кръстев не разбира, че този път нещата са различни и Западът няма или по-скоро не може да налага на Украйна и Зеленски на всяка цена да преговарят за мир с Путин и да така да спасят неговия режим от сгромолясване. Както го правеше Саркози във войната с Грузия. Тук Кръстев е и закъснял и е надценил сериозно влиянието си.
Цитат “ Различните представи и виждания за желания край на войната са толкова емоционално и морално натоварени, че всяко споразумение ще бъде болезнено и сложно. Но постигането на някаква обща рамка за изход от войната е необходимо. Без такава рамка опасенията на украинците, че ще бъдат предадени от Запада, и страховете на Путин, че Русия ще бъде унизена във военно отношение, подхранват до крайност военната ескалация“
Тук перфидността се състои в това, че Кръстев предполага тази рамка да бъда договорена извън оста Киев – Москва /нещо на което Путин разчита изцяло, след като той и Лавров де факто се самодисквалифицираха от преки контакти със Зеленски, когато в първите дни на войната отказваха с надменност и презрение неговите апели за дипломатическо решение на конфликта/. Та „великата“ идея на Кръстев, която вън от съмнение импонира на някои западно европейски политици, които са шокирани от перспективата Путин и Русия да загубят войната и Украйна да изплува като самостоятелен и незаобиколим център на европейската политика, е тези сили да договорят рамка и да я наложат на Зеленски.
Кръстев не може да разбере, че светът се промени и неговите класически опорки на посредник на Кремъл и Запада, са реликва. Ражда се нов свят и в него Украйна не е просто бутон, който западни политици могат да натискат, когато им хрумне, а опора на ЕС и НАТО. Не случайно и не толкова на шега – в НАТО казват, че не е проблемът в това Украйна да се присъедини към Съюза, а на НАТО да се издигне до равнището на подготовка и отдаденост на Украйна на битката с поредното издания на руския царизъм.
