Предизвикан коментар, писан през Светлата седмица…

„Verba docent, exempla trahunt.”[1]

УДРЯ ЧАСЪТ ДА СИ ВЪРНЕМ ЦЪРКВАТА

Част ІІ: ХРИСТИЯНСТВО ИЛИ ЮДАИЗЪМ

Битката срещу вярата ни ● Кой изопачи Словото Божие ● Българи, траки, Бог

За да установим истината и да изясним позициите си като вярващи – добре е и невярващите да се запознаят с това – нека се вгледаме в самото християнство. Все по-често, особено в създадените от юдеомасоните и превзетите от ционистите Съветски американски щати се говори за някакво „юдеохристиянство”. От години могъщото еврейско лоби в САЩ провежда антихристиянска политика, налагана от позицията на силата.[2] Там Коледната елха вече се нарича „празнично дръвче”?! Начело на ожесточената и почти окончателно спечелена от юдеите битка срещу празника Рождество Христово е телевизията “Fox TV” на евреина от Австралия Рупърт Мърдок.[3]

В много щати например е забранено поставянето на комедията „Венецианският търговец” от Уилям Шекспир, понеже е… „антисемитска”?![4] (Класическият роман на Чарлз Дикенз „Оливър Туист” също е обявен за „антисемитски” заради злия еврейски герой Фейгин в него!)[5] Чудесният филм „Страстите Христови” на режисьора Мел Гибсън бе пресрещнат от яката стена на юдейската омраза и мощ.

 Срещу неговия автор бе подета беогледна кампания, целяща неговото осъждане. Даже го заплашваха с фалит. Пуснаха по петите му данъчни и полиция – всички възможни атрибути на властта, която от век и нещо здраво държат в ръцете си. Подгониха дори баща му, който им отвърна с достойнство и храброст. И никой не определя тази война срещу Бога като „антихристиянство”, дори църквата.

Докато и до ден днешен произраелското изопачение на романа на австралийския писател Томас Киниъли „Кивотът на Шиндлер”, по-късно преименуван на „Списъкът на Шиндлер”[6], бива пропагандирано по целия свят, Гибсън бе подложен не само на унищожителна критика, но дори заплашиха, че ще го ликвидират. Само защото следваше „Светото писание” – „Евангелие от Матея” и въпреки, че бе смекчил истинкия разказ за най-страшното престъпление в историята на човечеството – богоубийството. Осъзнали какво са сторили, юдейските лидери наченали своята борба с християнството още след Светото Възкресение Христово. Тяхната истинска свещена книга – Талмуд, е пропита от ненавист и е изпъстрена със сквернословия срещу нашия Господ Бог. Тя изобилства от примери за „език на омразата”, както се изразяват самите евреи. Освен обидите спрямо Бога, които се съдържат в различни части на Талмуда, те Му посветиха цял изпълнен с най-долни хули трактат, озаглавен “דות ישו” – “Toledot Yeshu”, което ще рече „Животът (биографията) на Исус”. Съставянето на това позорно съчинение, което заслужава забрана и преследване, навярно е започнало още в края на І век, след като през 69 г. римляните разрушават храма им в Йерусалим. Нещо, което Бог е предвидил: „И когато Исус излезе от храма и си отиваше, учениците Му се приближиха да Му покажат сградите на храма. А Исус им рече: виждате ли всичко това? Истина ви казвам: няма да остане тук камък на камък, който да не бъде сринат.”[7]

И още нещо, свързано с вярата и познанието. Теологията не е ли наука – наука за Бога? Кой и защо наложи едва ли не задължителното схващане, че човек или вярва, или се занимава с наука? Вече малцина привърженици дори на Дарвиновата теория за еволюцията, която не е съвсем негова, ще намерят истински сили и аргументи, за да я бранят от доказателствата за Бога и Неговите творения. А дали пришествието на Божия Син на земята преди около 2000 години е единственото материално проявление на Твореца? Възможно ли е спомените за Иса, запазени сред индуските брамини, да са предание за друга Негова поява? Впрочем теософите начело с Елена Блаватска[8], по баща Кан[9], и нейната „Тайна доктрина”[10], неуморно се опитват да принизят Исус Христос, като богохулно Го изкарват „ученик на йогите”[11]. Или дори… евреин?!

AB IOVE PRINCIPUM[12]

Отдавна доказах, че Исус Христос е Син Божи. И затова няма как да принадлежи на нито един земен народ.[13] Ала кой да чете самото Слово Божие? Масово се насажда, че Исус Христос е потомък на старозаветния литературен герой Давид, който от овчарче се превърнал в жесток владетел. Манипулацията започва от самото начало на каноничното „Свещено писание” – „Евангелие от Матея”. То тръгва от някакво „родословие” уж на нашия Господ Бог. Попове и вярващи приемат тази фантасмагория, без да се замислят: Как така Господ ще има генеалогия, ще произхожда от земни хора? Нито някой обяснява на доверчивите, че става дума за родословието на дърводелеца Йосиф, за когото Света Богородица се жени, след тайното зачатие от Светия Дух.

Всичко това звучи като приказка, сякаш е фантастика, но има обяснение. Ала не това е целта на настоящата публикация. Сам Господ Бог отрича да има каквато и да е родствена връзка не само със старозаветния „цар” Давид, но и с който и да е земен жител.

Нека преди всичко се спрем на един кратък Евангелски пасаж, който знайно защо бива пренебрегван: „И когато фарисеите бяха събрани, Исус ги попита и рече: какво мислите за Христа? Чий син е? Отговарят Му: Давидов. Казва им: как тогава Давид по вдъхновение Го нарича Господ, казвайки: „рече Господ Господу моему: седи от дясната Ми страна, докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти”? И тъй, ако Давид Го нарича Господ, как тогава Той му е син? И никой не можеше да Му отговори ни дума; и от тоя ден никой вече не дръзна да Го попита.”[14]

Няма смисъл от тълкувания. Господ отхвърля като майка дори Света Дева Мария. Нарича я „жено”. И в това няма нищо обидно – та Той е Бог! Сам признава: „Аз съм пътят и истината и животът; никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене.”[15] А тя е само онази свята съдина, средството, ако мога да си послужа с подобна метафора, чрез което Бог се явява в човешки образ. Света Богородица е материалното въплъщение, посредника на контакта между Светия Дух и реалния свят. Диренето на нейните корени е толкова абсурдно, колкото и твърдението, че съществува „богоизбран народ”.

И все пак Светата Дева е арамейка[16] от Галилея, а не еврейка. Около 150 лета преди Христовото земно пришествие арамеите (асирийците) били завладени от юдеите. И с течение на времето приели тяхната вяра – юдаизма. Което не ги превръща в евреи. Все едно да признаем, че нашенските т. нар. помаци са турци или араби, само защото изповядват исляма. А какви са кръвните ни братя, останали в земите на древната Велика България, които от векове също са мохамедани?

Ала не е ли най-добре да се вслушаме в Божиите думи? „И, когато Той още говореше на народа, майка Му и братята Му стояха вън и искаха да приказват с Него. И някой му рече: ето, майка Ти и братята Ти стоят вън и искат да говорят с Тебе. А Той отговори на оногова, който Му каза това, и рече: коя е майка Ми, и кои са братята Ми? И като посочи с ръка на учениците Си, рече: ето Моята майка и Моите братя; защото който изпълни волята на Моя Отец Небесен, той Ми е брат, и сестра, и майка.”[17] Почти същото срещаме в „Евангелие от Марко”[18] и в „Евангелие от Лука”.[19] Какво означават думите на Исус? Най-малко, че така Той признава своя божествен произход: „Който изпълни волята на Моя Отец Небесен”. Разбрахте ли Кой е Исус Христос? Син на Неговия Отец Небесен. Никакъв Давид или Йосиф. Какви евреи?

Що се отнася до учениците му, с изключения на предателя Юда и те били от Галилея – арамейци, асирийци. По време на земното пришествие на нашия Господ Бог даже юдеите говорели арамейски (сирийски). „Класическият староеврейски”, ако въобще е съществувал, бил забравен. Най-старият открит екземпляр на „Танаха” – „Стария завет”, е на… арамейски. Христос също проповядвал на този език. Просто нямало друг.

Относно асирийския произход на Христовите последователи ще дам пример със Свети евангелист Лука. Той бил роден в римската провинция Антиохия, в днешна Сирия. Образован човек, всъщност лекувал хората. Бил подчинен и верен на апостол Павел, поради което избягвам да се позовавам на писанията му. Скоро ще узнаете причината. Та след успението (кончината) му, първоначално, неговото тяло било погребано във Византион, след време наречен Константинопол, а днес Истанбул. По късно мощите му били преместени в Падуа, Италия. Когато преди няколко години специалистите от швейцарската организация “iGENEA” направиха ДНК-експертиза на късче от останките му, доказаха неговия сирийски произход.[20]

ИСТИНАТА ЗА ВЯРАТА И „ФАРИСЕЙСКИЯ КВАС”

Всички споменати и множество други богохулства не бива да засягат нас, вярващите християни, които знаем Божия завет: „…Защото, дето са двама или трима събрани в Мое име, там съм Аз посред тях.”[21] Което ни казва, че всъщност ние сме истинската църква. Където сме събрани двама-трима, Бог е в църквата Си – с нас. Всичко останало е антихристиянска конспирация.

Почти сигурно, непосредствено след Христовото Възнесение, синедрионът възлага на фарисея Шаул от град Тарс, гонител и убиец на християните, да превземе новата вяра отвътре. Така участникът в жестокото убийство на Свети Стефан – праведен и последователен вярващ в Исус Христос, близък на Света Дева Мария и апостол Яков – неин син и пръв патриарх на Йерусалимската църква, Шаул става Павел. Той започва да разказва някаква небивалица, на която няма нито един свидетел. И постепенно навлиза сред Христовите ученици. Преди това отсъства, няма го. Появява се внезапно сред тях, като с постоянни интриги и свади ги разделя. От общо 27 приети като канонични съчинения, съставящи „Светото писание”, неправилно назовавано „Нов завет”,[22] 13 са приписвани на „покаялия се” фарисей Павел. Той узурпирал дори мястото на апостол Петър, когото Сам Господ определил за камъка, върху който да бъде съградена Божията църква.[23]

Павел отишъл в Рим, където допринесъл за принизяване на влиянието на апостол Петър сред вярващите и дори се стремял да го измести. Тъкмо Павел превърнал църквата в своеобразен интернационал. И определил основните обреди. Той въвел човешката намеса и по този начин отдалечил истинската вяра от Христовото учение. Докато повтарям, за да бъде запомнено, че Сам Господ ни завеща: „Пак ви казвам, че, ако двама от вас се съгласят на земята да попросят нещо, каквото и да било, ще им бъде дадено от Моя Отец Небесен; защото, дето са двама или трима събрани в Мое име, там съм Аз посред тях.”[24] С други думи ние думи ние, искрено вярващите, сме Христовата църква. И нямаме нужда от посредници. Съществуващата църковна организация е човешко дело, следващо наставленията на фарисея-мъчител Шаул от Тарс или Павел. Той вкара отхвърления от нашия Господ Бог Исус Христос фалшив т. нар. „Мойсеев закон” в християнството. И по този начин принуди църквата да извърши огромно светотатство, като приеме синагогата. Затова уверено може да се твърди, че християнството, каквото го знаем и изповядваме, е по-скоро павликянство – изопачение на Христовия завет, фалшиво, псевдоучение, въведено от Павел. Можем да го определим като проекцияна юдаизма в християнската църква.

Представяте ли си с каква лекота може да бъде оправдано и най-тежкото престъпление, ако повярваме в звучащата по старозаветному жестоко и изменчиво приказка за фарисея Шаул? Тогава, след като уж Господ простил вършените от него гонения и убийства на християни, че и го превърнал в апостол на църквата, какво остава за един диктатор или битов убиец? Къде отива християнският морал, който осъжда злото? Приема покаянието, но не отрича наказанието. Нашият Господ Бог е дал пример за това как трябва да се отнасяме към далеч по-малки грехове: „И ако дясното ти око те съблазнява, извади го и хвърли от себе си; защото по-добре е за тебе да погине един твой уд, а не цялото ти тяло да бъде хвърлено в геената огнена. И ако дясната ти ръка те съблазнява, отсечи я и я хвърли от себе си; защото по-добре е за тебе да погине един твой уд, а не цялото ти тяло да бъде хвърлено в геената.”[25]

Доколко познатото ни християнство е човешко дело и мащабите на превземането му от юдаизма можем да установим от решенията на Втория Ватикански събор, започнал през 1962 г. по време на понтификата на папа Йоан-Павел XXIII и приключил три лета по-късно при папа Павел VІ. На него Евангелието – Словото и Заветът на нашия Господ Бог Исус Христос, е отречено. Приет е документ, озаглавен „Nostra Aetate”.[26] В този антихристки текст се заявява, че евреите от епохата на Христос, както и съвременните евреи, взети като цяло, вече не са виновни за смъртта на нашия Господ Бог и за избиването на християните. „Макар че църквата представлява новия Божи народ, евреите не бива да бъдат представяни като отхвърлени или прокълнати от Господ, както излиза от „Светото писание”.”[27] Да, отхвърлиха самото Христово учение – Свещения Му завет!

НАУКАТА НЕ ОТРИЧА, А ПОТВЪРЖДАВА ВЯРАТА В ХРИСТОС

Няма да спра да търся истинския Христос, живия Бог. Край българското село Градешница, Врачанско, е намерена оброчна плочица.[28] Учените я датират на около 7000 години или някъде от петото хилядолетие пр. Р.Хр.[29] Ще спестя подробностите около сравненията с други подобни артефакти, открити в Египет и другаде, защото плочицата от Градешница ги предхожда. Нито ще се спирам на разчитането на пиктографския текст върху нея. Няма да излагам и буквалния превод на отделните изречения. Обединени в цялостта си и преведени на съвременен български език, те гласят:

„(1) О, Триединни Боже, който обитаваш в Тракия,

(2) Свидетелствам Истинно и [обричам се да ти] принасям дарове, велики Божи Сине,

(3) И само теб [ще] величая, О, велики Боже мой,

(4) Ти, който си в храма Си,[30] [моля] избави ме!”[31]

„Както вече е известно, от буквалния превод на пиктографския текст върху Оброчната Плочка[32], в четвъртия ред на записа пише следното: „Боже, който си в храма, бъди ми защита” (или „Храмът Божий е моя защита”). Това, което излиза наяве при последните изследвания обаче, при търсене на съответните произношения на йероглифите на думите в Египетския език[33], беше твърде изненадващо! Йероглифът, употребен в Плочката от Градешница[34] (…) и означаващ „Боже, който си в храма” (или Храмът божий), се състои съответно от йероглифа (…) – „Бог”, който се произнася „Нути”[35], и йероглифа (…) – „Храм”, който се произнася „Орфей”[36], „Ерфей”, и затова може да се преведе едновременно и като име на праотеца Орфей! Именно това произношение е запазено и до днес в Бохарския (Северно-Египетския Коптски) Диалект, който се употребява в литургията на Коптската Египетска Православна Църква!”[37]

Оставям по-нататъшните доказателства и разсъждения на д-р Гайд[38] около легендарния „патриарх на траките Орфей”. Те просто правят на пух и прах и пращат в небитието основите на елинизма. Това не е моя тема, а на специалистите. На мен ми се иска да подчертая този Бохарски диалект. Защото неговото произношение е твърде близко до това на етноетимологичното определение „балгарский” – от „болгарский”, в руския език. На украински език или диалект, както желаете, то е „балхарский” – от „болхарский”. Досега помня как се подигравахме на произношението „балхарский” на покойния генерален секретар на ЦК на КПСС Леонид Брежнев, който по произход бе украинец. А няма какво да се лъжем – значителна част от украинците са потомци на древните българи и на тяхната Велика България още от рода Дуло. Според мен всичко това е поредното доказателство за древния произход на българите. Но навярно ще бъде обявено за „ненаучно” от официалните историци.[39]

Върху датираната няколко столетия по-късно тракийска плочка от село Караново, Новозагорско, пък се споменава „Възкресение”. И който възкръсне, ще „е новореден и [ще бъде] с „Ново Божествено Естество”.[40] Дали това не издава някакво далеч по-ранно пришествие на Бога-Творец на вселената? Не говори ли текстът за нещо, което за християните е déjà vu – ако не виждано, то поне познато, върху което се крепи вярата ни? Защото, „ако пък Христос не е възкръснал, суетна е вярата ви”.[41]

Д-р Гайд продължава: „Тъй като Оброчната Плочка от Градешница представлява Законов Договор, т.е. Завет между Бога и човека… и тъй като своеобразният подпис с пиктографското име на Тракийския патриарх – Орфей, е гравирано върху нея, тя може да бъде вече разглеждана като Плоча на Орфеевия (или Орфическия) Завет между Бога и Тракийския народ,[42] аналогично на Двете Плочи на Моисеевия Завет между Бога и Еврейския народ, описани в Тората (Петокнижието на Мойсей) хилядолетия по-късно. Това дава основание Заветната Плоча на Орфеевия Завет, в лицето на Оброчната Плочка от Градешница, да бъде считана и за Първата Плоча на Първия Завет между Бога и човека в цялата световна история на цивилизацията и религията!”[43] „Орфей пръв предсказва за идването на Исус Христос… Орфей е предсказателят и предтечата на Христос.”[44]

Отдавна е изяснено, че първият съставител и отговорен редактор на „Танаха” – Ездра, сам заимствал и наредил да бъдат издирвани и преразказвани далеч по-древни легенди и митове на други народи. Също така се знае, че юдаизмът, както и ислямът, са компилации. Обаче не представляват механичен сбор от присвоени притчи, правила и нравоучения, а текстовете са умишлено подредени по такъв начин, че да обслужват политическите намерения на съответния духовен елит (при юдеите – прослойката на жреците Левити). Твърде вероятно е Ездра да е похитил древнотракийския Орфеев завет. Още повече, че нашите предци – траките, извършвали жертвоприношения, но безкръвни.[45] Докато юдеите били по-кръвожадни… Може да звучи „ненаучно” или пресилено, но в голяма степен е вярно. Най-малкото поради допълнителните факти, които се наслагват или прибавят. Като например изумителната прилика между керамичните съдове, открити в Месопотамия, и тези на траките, намерени при разкопки у нас. Или поради неоспоримите доказателства за необяснимата грамотност на траките, дотолкова изпреварила времето, че дори през ХХІ век хората си служат с въведените от тях знаци за безкрайност например.[46]

Припомням и факт, който посочих в друга моя книга.[47] Недалеч от Градешница е разположено село Сумер. Изписано с латински букви неговото название изглежда така: Sumer. А как се пише Шумер на езиците, които ползват английската азбука? Ето как: Sumer.[48] На английски се произнася Сумер! Учените го наричат и Шинар. А в Стария завет е Сенаар: „Изпървом царството му се състоеше от: Вавилон, Ерех, Акад и Халне, в земята Сенаар.”[49] Няколко стиха по-надолу отново се споменава „Сенаарската земя”.[50] „По цялата земя имаше един език и един говор.”[51]

Изследователят на шумерските текстове, евреинът Зекария Ситчин, който изучава произхода на земната цивилизация, прави недвусмислена връка между шумерите и анунаките – онези, които дойдоха на Земята от небето. Те са описани и в „Стария завет” като „синове Божии”.[52] На иврит е използван терминът нефилим, който означава тъкмо онези, които слязоха от небето на Земята. Ситчин твърди, че самите шумери обяснявали: всичко, което знаели, научили от тези пришълци от космоса. Анунаките пристигнали на Земята преди 445000 години. „Нищо чудно, че всичко, което сега откриваме, вече е било известно на шумерите.”[53]

Ситчин пояснява, че пришълците от далечна високоразвита цивилизация не случайно пристигнали на нашата планета. И това ставало ясно от шумерските текстове (плочки). На тяхната планета Нибуру анунаките били изправени пред сходни на сегашните наши земни проблеми: екологична катастрофа направила живота им там невъзможен. Зекария Ситчин е убеден в цикличността на тези извънземни посещения. Според шумерските текстове на всеки 3600 години ние биваме навестявани от представители на други, по-развити цивилизации. Анунаките се настанили тук още преди 300000 години. Тези синове божии, познавали златото. За тях то наистина било безценен материал, който предпазвал от радиация. И земната им мисия включвала добиването му на Земята – седмата планета, както я наричали.

След като първоначално пробвали да го добиват лесно и безпрепятствено от водите в района на Персийския залив и не успели, те завладели африканските мини.[54] И в онези праисторически времена редовите извънземни труженици, дълбаещи недрата на нашата планета, за да вадят злато, се разбунтували. Ситчин настоява, че шумерските текстове разкривали, как тогава главният медицински служител на анунаките използвал генно инженерство и забременяване по метода ин витро, за създаването на примитивни работници – първите Homo sapiens.[55] Ала това е друга тема.

Казано другояче, онова, което е най-съществено, всъщност е, че цялата история на човечеството е започнала от Шумер (Месопотамия или Междуречието – територията между реките Тигър и Ефрат) и от този народ – шумерите. И изведнъж се натъкваме на село Сумер или Шумер в България.[56] Разположено в изконно тракийски – искам да кажа древен – край, в който срещаме молитва към Триединен Бог и към Неговия Божи Син! Траките строили с тухли. Откритите в древния шумерски град-държава Урук[57] храмове и други сгради от периода на управлението на династията, основана от дядото на Гилгамеш – Енмеркар (2750 пр. Р.Хр.), са изградени със същия материал!

Само че плочката от Градешница е много по-древна. Което идва да покаже, че първите следи от зараждането на земната човешка цивилизация са намерени не в Месопотамия или Междуречието, както през 1956 г. отсъди роденият в Украйна евреин, професорът по асириология Семюъл Ноа Креймър[58], а на Балканския полуостров и по точно на територията на днешна България.[59] „Траките са имали писменост преди Египтяните[60] и Шумерите и се оказват първият етнос, който е имал писменост в историята. Нещо повече, най-древното писмо на траките е било Пиктографско (образно), а не фонетично (звуково), което означава, че всеки друг народ е можел да го приеме от тях, независимо какъв език и диалект е говорел…”[61]

Тук му е мястото да изложа една своя хипотеза. Ипсилон – графичен знак: главен Υ, малък υ – е буква от гръцкия език, която първоначално обозначавала звука „у” (υ ψιλόν – упсилон или обикновено у), но постепенно започнала да отговаря на звука „ю”. Титлата на древните български монарси била канас ювиги, което ще рече от Бога владетел. Ювиги (в латинските езици юбиги) означава от Бога. Началният звук е „ю”, а гръцкият му знак – Y. Такъв е и символът не само на рода Дуло, но и на древните българи – Y, „охраняван” от две отвесни черти (букви), които олицетворяват силата на дадената от Бога, навярно Тангра, държавна власт – IYI.

Същевременно единствената материално доказана връзка между първите човеци на земята и съвременните хора е т. нар. мъжка хромозома – игрек-хромозома[62] (Y-хромозома) в дезоксирибонуклеиновата киселина (ДНК). ДНК, която се съдържа в клетъчното ядро, е носителката на генетичната памет в живите организми (растения и животни) и по-специално във всеки човек. Тя представлява верига от спирални (хроматинови[63]) нишки, които са част от гените[64]. ДНК се съдържа в хромозомите. Тъкмо броят, формата и размерът на хромозомите в клетките от един вид определят неговата характеристика, отличават го от останалите. Обаче мъжката Y-хромозома е единствената, която остава непроменена от поколение на поколение. Нейният символ е гръцката буква ипсилон – Y. Случайно ли е прието наследяването да става по мъжка (Y-хромозомна), а не по женска линия?

Сега логично възниква въпросът: Дали древнобългарският символ на Бог Тангра IYI не пренася през хилядолетията паметта за генетичната връзка на племето Бълг (Болг, Болх, Булх, Булг)[65] с първите хора на планетата Земя, с човека, с Адам? Съзнавам претенциозността на тази моя хипотеза, но въпреки това не си ли струва да поразсъждаваме над нея?

Ако някой възрази с аргумента, че това е ненаучно, ловко скалъпено и нагласено, ще му отговоря: Колко наука се съдържа в „Танаха” – „Стария завет”? А въз основа на преработените отмъкнати чужди митове и легенди, записани в този не дотам умел белетристичен сурогат, едни люде изградиха цяла държава и имат претенции да владеят света! От друга страна, щом вярващите приемат Сътворението от Бога, защо изключват възможността Господ да се е появявал по-рано сред Своето творение? Изключителността не е присъща на християнството, а на юдаизма.

Обстоятелството, че тези и още много други факти, хипотези и заключения са пренебрегвани от т. нар. световна историческа наука, както и от нашенските казионни историци, издава страх пред истината и преклонение пред силната ръка, която плаща. С други думи: разкрива отсъствие на нравственост. А историята е хуманитарна наука. Каква хуманност без солиден и устойчив морал? Вие притежавате свободната воля да прецените, дали току-що поднесените ви нови данни са част от някаква „конспиративна теория”, както ще реагират назначените „учени”.

Междувпрочем струва си да отделя няколко реда на т. нар. историци. Защото поне у нас става дума за обикновени шарлатани с дипломи, получили „образование” по метода на марксистко-ленинския исторически материализъм. А този прийом има толкова общо с науката, колкото камилата се родее с орела. Без изключение въпросните псевдоучени се бяха поставили в услуга на комунистическата партия, а в значителна част от случаите – и на нейните секретни репресивни служби. Сиреч – на тайния левитски интернационал. Правеха го, за да станат „учени” и да бъдат окичени с титли. Защото единствено партията-майка произвеждаше такива, и то по специално изработени от нея правила. Тя изготви списък на научната номенклатура и изгради Висша атестационна комисия, съставена от верни на догмите й послушници. Тези две „институции” определяха кой може да бъде учен. Основният критерий за удостояването на някого с това „почетно” звание бе лоялността към партията и нейните вождове. За каква наука и какви изследвания може да става дума в подобна обстановка? Официалните „историци” са просто политпросветници, готови на всичко в името на подянието – днешните трийсет сребърника.

След т. нар. демократични промени същите „войници на комунизЪма” не само останаха по местата си. Още не угаснало заревото на демократичните илюминации, пак те оглавиха предварително определените им уж „нови” и „свободомислещи” институти, катедри и комисии, раздаващи вече „либерално научно” правосъдие. А то, тяхното „правосъдие”, отдавна бе купено от същата интернационална комунистическа върхушка. Точно така, както в романа Дванайсетте стола на Иля Илф и Евгени Петров[66] има епизод, в който се разказва за някакъв търг. И на него обявяват, че се продава статуетката Правосъдие. Състоятелните наддават за нея от първоначална цена… Някои дават повече… първи, втори, трети път… продадено. Правосъдието е продадено!

Ето по какъв начин назначените някогашни тоталитарни, а днес „демократични учени” раздават своето (всъщност партийно) „научно правосъдие”. Става дума за същите жреци на марксистко-ленинския исторически материализъм в родната историография, които по-рано бяха помазани от Политбюро на Централния комитет да пишат „правилната” история съгласно партийните догми. В наши дни те с нищо не са променили своя мироглед. Понеже вълкът мени само козината си. Съдят точно така, както и навремето – без да допускат някой да се отклони от спуснатата им единствено „вярна” линия. Тяхната „почтеност” не позволява да признаят миналите си грешки и да се разкаят за тях. А „свободомислието” им не минава отвъд начертаната от партията линия. Линия, която да бъде нарушена дори с риск от грешка. Те са безгрешни като своите интернационални талмудистки фюрери, вживели се в ролята на земни богове. През цялото това време Клио[67] въобще не се изчервява от срам. Защото не нейната статуетка, а самата тя неколкократно е преминавала от ръка в ръка. Разбира се, все през властови длани и винаги срещу заплащане… Историята е онова, което левитите държат да узнаете. Без значение доколко отговаря на истината. За написването й винаги плащат онези, които са най-силно замесени в нея и имат най-голяма сметка от нейната поява в този вид.

На всичко отгоре повечето от тези пишман „историци”, настоящи вълци в овчи кожи, се оказаха замесени в престъпния бизнес по износа на културно-исторически ценности и артефакти. Прочее „занаят”, който бяха овладели още по времето на т. нар. социализъм. На това ги учеше онази „безгрешна” партия, на която сляпо се подчиняваха. А предаността им носеше облаги – наистина, все материални. Ала кой от тези подлеци е вярвал в Бога или понастоящем искрено се уповавава на Него? За тях науката не е храм. Те са обикновени търгаши в неговия притвор. Убеден съм, че Господ едва ли ще допусне да омърсят олтара на светилището, като ги остави да кадят зловония пред своите езически идоли.

Със сигурност ще се намерят „християнски” (и „научни”) фундаменталисти, които ще ме обявят за „еретик”. Иска ми се макар и задочно да ги попитам: Как измервате вярата? Само като се осланяте на записаното в канонизираните свещени текстове, на създадената от хора догма? Или се доверявате и на онази „екстра”, с която Сам Бог ви е дарил – разума, свободната воля, способността да разсъждавате?

Колко силна е вярата на оногова, който приема някакво начало на Бога? Защото фанатично[68] вярващите в нашия Господ Бог Исус Христос са убедени, че Неговото начало е поставено в Anno Domine[69] – нулевата година, тогава, когато е настъпило земното пришествие на Божия Син като Младенец, роден от земна майка, познато ни от Евангелията.

Излишно е да обяснявам, че за истински вярващите Бог няма начало и край. Защото Той, Бог, е „пътят и истината и животът”.[70] С други думи Господ е началото и краят, Той е Творецът на всичко – на всеки дух и материя. Исус Христос казва: „…Никой не дохожда при Отца[71], освен чрез Мене.”[72] Какво ни дава правото да мислим, че Неговата поява в човешки образ през Anno Domine е първото Му и единствено пришествие на Земята? Затова настоявам, че поне докато не бъдат намерени други доказателства, можем да смятаме: за пръв път Господ е слязъл на нашата планета тук, по днешните български земи.[73] И в никакъв случай не претендирам, че ние, българите, сме „богоизбран народ”, за какъвто се смятат самозваните „евреи”.[74]

А ако в конкретния случай допускам грешка, със сигурност знам: Господ ще ми прости. Защото Единствен Той е безгрешен! Обаче дали „благите” вярващи, достигащи до крайност, са в състояние да постъпят според Божиите правила и да проявят подобна „милост”?

Чувствам се длъжен за първи път да покажа действителното генно наследство на съвременните българи и нашето най-близко родство с други народи. Може и да не ви се вярва, но в нас се съдържа най-голямо тракийско наследство – 49 на сто! Следва 11 на сто „македонско”, разбирайте българско по линията на рода Дуло. Имаме по 15 на сто славянски и еленистичен (гръцки) елемент.[75] И накрая – 5 на сто финикийски гени.

Ще обясня. Българското, тракийското, финикийското и елинското наследство са твърде близки и се движат в тази последователност. По всяка вероятност те са следствие от придвижването на най-древното бяло население на планетата – древните илири (протоилирите, пралирите). Константин Иречек смята: „Най-старите жители на днешната българска земя принадлежали към трако-илирското семейство и се разделяли на две племена : източно и западно, тракийско и илирско. Към източното племе принадлежали траките, а също тъй може би македонците, които най-вероятно подобно на днешните албански пришълци в Елада твърде рано изпаднали под гръцко влияние; няма да сгрешим, ако предположим, че и пелазгите били техни съплеменници. Илирите и епиротите образували западното племе. Илирите населявали бреговете на Адриатическо море, от устията на р. По до р. Генус (Шкумба) в Албания; а страната на юг оттам до границите на елинските етолийци съставяла местожителство на епиротите. Между траки и илири съществувало такова родствено отношение, каквото между славяни и литовци или немци и скандинавци. раките в сегашно време са напълно изчезнали; техни романизирани потомци са днешните румъни. От илирите и епиротите е останал само дивият коренен народ албанци, или арнаути (славян. арбанаси), на брой 1 300 000 души. Според издирванията на Хан от илирите в същност водят рода си гегите в Северна Албания, а от епиротите — тоските в Южна. Древната погранична река между илири и епироти Шкумба разделя и сега още техните потомци, геги от тоски. Разликата, която съществува между диалектите на двете албански колена, е значителна и освен това бележито е онова взаимно отвращение, с което се срещат албанците от север и юг. Според мнението на д-р Фридрих Мюлер трако-илирите първи се отделили от общия индо-германски корен и като излезли от арменската планинска страна, заели Балканския полуостров. И така албанците са най-старият подир баските народ в Европа. Вече много по-късно отишли келтите на запад; подир тях следвали италийци и гърци, сетне германци и най-подир славяни, които според Фр. Мюлер последни се отделили от арийците.”[76]

Иречек разсъждава от позициите на чужд представител, бранещ съответни интереси. И все пак изрича донякъде верни неща. Едно от тях е родството на баските с нас. Ала ние също така сме родоначалниците на испанската, португалската, германската, на руската и на повечето скандинавски аристокрации. Келтите – шотланците, са наши потомци. През ІV-ІІІ век пр. Р.Хр. тяхната столица Тиле била разположена край Тулово, Казанлъшко.

Thile, Tile, Tilla, Toolee, Tylen, Thula, Thyle, Thylee, Thila, Thulii, Thyilea, Tula, Tila – означава остров. Тиле става Туле – Тулово. Според изключително древни български източници, датирани около 50 век пр. Р.Хр. се споменава родоначалничката на рода Дуло. Тази полубогиня Дуло слязла от небето някъде на север, навярно в Сибир. Едно от разклоненията на този древен, почти митичен род, поставило началото на келтите – шотландците.

В средновековието смятали Исландия за Ultima Tule – края на света. А първоначално този северен остров бил населен с българи, описани и от посланика на Великия халиф Ибн ал Фадлан като снажни, руси, чисти и добре въоръжени. За разлика от нас исландците добре знаят кои са прародителите на т. нар. викинги. Германският историк от ХV-ХVІ век Франциск Иреник дори пише, че българите се появили най-напред от Скандинавия, откъдето се преселили в крайбрежните земи на Померания.[77] Имате ли представа къде е Померания? Погледнете картата на Европа – германско-полска област!

В началото на V век пишещият на гръцки римски поет Клавдий Клавдиан в част VIII на поемата си “Panegyricus de Quarto Consulatu Honorii Augusti” („Венцехвалене на четвъртото консулство на император [Флавий] Хонорий”, наричан още Теодосий І Велики, превъзнасял неговата победа над бритите и саксите. Той хвалел императора, че „стоплил Туле с кръвта на пиктите” – някогашните жители на Шотландия. А „замръзналата Хиберния [Ирландия] оплаквала купищата заклани шотландци”. От което следва, че под Туле разбирали Шотландия. Ето я връзката на Тиле – днешното наше Тулово, с Шотландия. По-късно обаче Клавдиан уточнява, че „обгърнатата в лед Туле лежи под полярната звезда”, като навярно вече има предвид Исландия.

Да припомня, че на практика Флавий Хонорий Август или Теодосий І Велики слага край на царствата на илирите почти до Мала Азия. Той окончателно присъединил към империята Адрианопол (Одрин), както и Илирия – Панония, Далмация и Дакия, земите на траките в Мизия, Тракия и южната част на Сарматия. Ала не успял да се справи с нашите алани, сармати (саруматах – древни перси, староиранци), германи, хуни. След него Римската империя окончателно се разделила на две части – Източна, неправилно наричана Византия, със столица Константинопол и Западна, със столица Рим. Да напомня, че през VІ-V век пр. Р.Хр. на път към своята прародина сарматите се установили в земите на сетнешната Велика България (около Волга, северно от Черно и Азовско и около Каспийско море) и в днешна Добруджа – Скития. През V в. Пр. Р.Хр. Херодот ги обрисувал като руси, яки и загорели от слънцето. Описанието съвпада с това на българите, направено от Ибн ал Фадлан петнадесет века по-късно. Древното име на днешния сръбски град Парачин в изконно българската област Велика Моравия било Сарматия.

Нито е мегаломания, нито е фантасмагория – такава е историческата истина. Рано или късно тя ще блесне с пълна сила. В този смисъл навярно не само албанците, а те и ние сме представители на най-старата цивилизация на белите хора. И кръвно сме далеч по-свързани с ханаанците от съвременните самозвани „евреи”, да речем. Сравненията, направени от швейцарските специалисти по генетика доказват, че наши най-близки роднини са съвременните германци, гърци, албанци и македонци. Така излиза. Защо се случва това? Поради факта, че ако се доверим на тези обобщаващи изследвания, ще стигнем до заключението: кан Атилкьосе (Атилкъсъ, Аспарух) и неговият народ дошли от Велика България и попаднали сред тракийско море. За онова време те не били никак малко, но явно тракийците наистина са преобладавали. Докато неговият първи братовчед (досега го смятаха за брат) Кубер, отишъл в земите на днешна Република Македония, в Северна и Източна Италия и попаднал на не толкова гъсто населена с коренни жители територия. Затова българският („македонският”) ген там преобладава, за разлика от тракийския (българския).

Ала сме древни и то много. Имаме пълно основание да се смятаме за преки потомци на траките – изумителни воини, но и архитекти, строители, скулптори, художници. Те са имали писменост (навярно първия пиктограмен графичен метод в историята), а културата им е оплодила много други племена. Колкото и да е неприятно това за повечето „историци”, „политици” и т.н. и то не само у нас или в околните страни, такива са фактите. А нали знаете: „Когато фактите говорят, и Боговете мълчат.”

Със сигурност траките не само не са водили единствено уседнал живот, а са воювали и са разширявали границите на своите държави. Поне така се разказва и в Омировата „Илиада”. (Братоубийството ни се корени в дълбоката древност. Илирите били съюзници на ахейците, а траките – на троянците.) След поражения в битки са били принудени да преодолеят средиземноморските стихии и да колонизират Долен Египет, около делтата на река Нил. Така са пренесли и своята писменост, за която историята твърди, че е „египетска”. Освен това са поставили основите на фараонските династии, което съвсем не означава, че египтяните били тракийци. И докато при траките писмеността остава своеобразна привилегия на аристокрацията и тайна за масите, в Египет „настъпва ново явление – много по-демократична и широка употреба на писмеността и религията, внесена от Тракия, но вече асимилирана на египетска почва и придобила специфично египетски стил и разновидност”.[78]

Някога Христос изгонил търговците от храма. Обратно на юдеите, по същия богоугоден начин се отнасяли към тях и народите, с които имаме пряка кръвна връзка. Херодот припомня: „Отбелязах, че тракийците, скитите, персите, лидийците и почти всички останали варвари се отнасят към жителите, които практикуват търговия, както и към техните деца, с по-малко уважение отколкото към останалите. Докато уважават като благородни онези, които не странят от занаятите и особено почитат тези, които изцяло са отдадени на воюването.”[79]

Оказва се, че далеч преди Неговото земно пришествие дедите ни сякаш са следвали Христовото Учение. Един нашенски „професор”, при това „траколог”, отрече скитите да са били траки.[80] Масово разпространената представа за тях е като за „иранско племе”, което не обяснява нищо. Самите перси ги наричали шкудра, шкудри (Skudra),[81] което няма как да отречете, че се родее с названието на албанския град Шкодра. Още много новооткрити доказателства и постижения на историческата лингвистика навеждат на мисълта, че по-скоро скитите са тракийско племе, живяло на североизток от днешните български земи. Може би части от него са се придвижили към земята на мидите (персите), както посочва Херодот.[82] Били отлични ловци и майстори на художествени занаяти. Сравнението между образците на тяхното изкуство и на тракийското по нашите земи показва почти пълно сходство. Като всеки зависим от властниците летописец Херодот се мъчи да ги принизи и да ги изкара ученици на елините, та даже и зависими от тях. Което едва ли има нещо общо с историческата истина. А както най-древните българи, така и скитите навярно са поели обратно на запад към старата си родина.

И накрая още нещо, свързано с онова, което Вазов справедливо нарича „език свещен на нашите деди”. Задайте си въпроса: Кой има полза да ни вкарва в някаква „славянска” клопка? И какво българско има у произведените в „историци” чуждопоклонници, които продължават да настояват, че използваме „славянски” език? След десетилетия на битки за истината, че говорим и пишем на осъвременен древнобългарски, доживях руски учен да го признае. Когато все пак, за да не изпадне от „славянската” каруца Сергей Каширин обяснява как славяните нарушили триезичната църковна догма, той неусетно изтърва: „[Славяните] обявили, че „се покръстват в нов език” и започнали да извършват богослужението на църковнославянски или древнобългарски.”[83] Истината е, че дори днес на Великден патриархът на цяла Русия поздравява на български с „Христос Возкресе!”, вместо на диалекта, превърнал се в руски език: „Христос Возкрес!”

Сега предлагам някой по-сведущ да обясни къде са изчезнали гените на древното тракийско население, обитавало преди хилядолетия днешните български територии. Защото на мен ми се струва, че те текат в кръвта и на значителна част от съвременните българи. Обаче и това може би е „ненаучно”.[84]

Следва.[85]