Непослушните собственици – вън от блока

Когато и да ме срещне, Сивчев, домоуправителят на входа на нашия блок, все едно и също питане ми отправя:
– Какво да я правим Каратанчева, комшу?
Каратанчева е съседката от средния апартамент на третия етаж. На външен вид не е лоша жена Каратанчева. Все усмихната. Винаги поздравява. Но консумативните си разходи не плаща!
– От половин година я дебна – оплаква се Сивчев. – И късно вечер й звъня, и рано сутрин. Не отговаря. А я усещам, че ми диша през шпионката. Нали щяха да приемат някакъв закон за етажната собственост? По него не можем ли да хванем?  – Приеха го, Сивчев. От 1 май 2009 г. Законът за управление на етажната собственост е в сила.  – В сила е той, – репликира ме Сивчев, – но ние сме безсилни спрямо Картанчева. Няма ли някой член, за който да се хванем?  И тъй като Сивчев е стриктен и държи на точността, ме кара подборно да му тълкувам разпоредбите на този нормативен акт.   Обяснявам му аз, че наистина всеки собственик е длъжен да заплаща консумативните разходи за поддържането на общите части на входа. И още, да плаща разходите за основния, текущия или неотложния ремонт, за реконструкцията, преустройството и обновяването на общите части на сградата съразмерно с притежаваните идеални части в тях.
– Това, че всеки собственик е задължен, е ясно – прекъсва ме Сивчев. – Ти ми кажи, комшу, как да заставим Каратанчева да си плаща?
– Може да бъде глобена.
– Колко?
– От 20 до 100 лева.
– Нищо не е това – недоволен е Сивчев. – Колко са 100 лв. за Каратанчева?! От фирмата си тя на ден по няколко стотин си докарва. На съд не можем ли да я дадем?
Преди години Сивчев имаше голям спор със съседа си по етаж  Гогов. Дори и общото събрание на входа не можа да ги спогоди. Сивчев не се поколеба и даде Гогов на съд. Не щеш ли, спечели делото. От тогава Сивчев безрезервно вярва на съдебната ни система. Затова и сега търси начин чрез съда да принуди Каратанчева да си плаща консумативните разходи.
– Намери някой член, комшу, – непреклонен е Сивчев, – да я вкараме Каратанчева в храма на Темида. Ще ми диша през шпионката тя! Пък консумативите си няма да плаща. Хайде, де!
– Има един член, Сивчев.
– Има, я. Не може да няма. Винаги има един член, който…
– Да, но той е крайна мярка.
– Каратанчева заслужава най-голямата мярка, комшу! – категоричен е Сивчев. – Казвай кой е този член и да я подвеждаме под него.
– Чл. 11, ал. 1, т. 10, б. “е”. Той гласи, че общото събрание може да приеме решение за изваждане от сградата на собственик или обитател по реда чл. 45 от Закона за собствеността.
– Значи по още един член може? – не скрива задоволството си Сивчев. – И два члена са й малко на Каратанчева! И два члена! Ще ми диша през шпионката, тя. А консумативите си не иска да плаща. Хайде, де!
И му обяснявам на Сивчев, че според чл. 45 от Закона за собствеността собственикът на етаж или на част от етаж се изважда от сградата по решение на общото събрание за срок  до три години. Това е възможно ако въпросният собственик използва или допуска да се използват неговите помещения по начин, който излага сградата на опасност от пожар или от значителни повреди, и още ако систематически нарушава правилника или решенията на общото събрание за вътрешния ред в сградата или добрите нрави.
– Ето – потрива доволно ръце Сивчев, – Каратанчева не изпълнява решението на общото събрание да си плаща редовно консумативните разходи. Значи, вадим я от апартамента й без окото ни да мигне. Направо за три години!
Казвам му на Сивчев, че той, като домоуправител, е длъжен да предупреди, и то не как да е, а писмено да предупреди Каратанчева, че ще бъде извадена от апартамента й. Ако и след предупреждението не си плаща консумативните разходи, чак тогава може да бъде дадена на съдия изпълнителя.
– Още сега ще й изпратя едно предупреждение аз! – намига ми доволно Сивчев. – С обратна разписка ще й го изпратя. Да не се отмята после пред съдията, че не съм се съобразил с члена. Ще ми диша през шпионката, тя! А консумативите си няма да плаща. Хайде, де!