Нямам предвид романа на Оруел. Макар че и там можем да намерим нещо актуално по темата: „Който владее миналото, владее бъдещето“.
1984, брой 2 на сп. „Българско фото“.
Усеща се като 2023. Повелята на Партията е назад към корените на българщината. Гайтани, шевици, шарени премени на фона на възрожденски къщи*. Може и на фона на исторически забележителности.
Няма да позволим на разни Битълси да развращават младежта, я!
След 40 години лутане в пустинята затворихме кръга. Кръга на хорото пред Народния театър.
„Фотографията не е огледало, а оръжие“ – твърди едно от заглавията в същия брой на списанието.
* Ако трябва да следваме историческата правда – и носиите и къщите са изключително от Османския период, от т.нар. „робство“. Нито през Първото, нито през Второто, нито през Третото българско царство, нито през епохата на Народната република дрехите и архитектурата са били такива. Дори и през Възраждането, последния век от Османския период, нашите по-будни българи са облечени с костюми „алафранга“, вратовръзки и папийонки по европейски образец.