Loading...
Минах с Франт из Редута и ето ви картинката. По Каймакчалан, Марагидик, и другите улици – и за пореден път се убедих, че имаме проблем с народопсихологията. Първата ми работа – към обяд успях да свърша своята част пред блока. Зная, като има сняг чистя пред блока. Не чакам Денков и Терзиев да ми кажат, още по-малко Радев или Пеевски.
Дойде и един съсед. Като видиш колко е трудно и ти минава желанието да раздаваш присъди „нагоре“, но със сигурност и с тъга констатираш факта, че у нас солидарността и добрите навици се изпаряват. Гледаш блок – живеят в него 50 души, тротоарът им е десет метра на метър на два, и …. лед стъкло. Не изчистиш ли снега докато е мек и паднал, след това трудно се разбива. Но тези условни 50 души не се досещат, че някой от тях може да падне и да си счупи крайник, ако не те хората, които минават от квартала покрай тях. Имаме и къщи и пак същата работа – поне 30 процента от тротоарите пред блоковете и къщите не са разчистени. Чакат и псуват общината че не им изчистила снега.
Помня родителите си в Лагера преди много години – от четирите етажа излизаха представители от всички апартаменти и всичко беше изчистена. Срамно беше да останеш у дома, докато другите чистят.
Не е въпрос на демокрация, а на възпитание и ценности. За това видя и критикар в екрана бих го попитал – изчисти ли снега пред вас?
