Пореден епизод от сериала „Докато свят светува, политиците ще продължат да се месят на уж независимите регулатори“ представя подготовката и лицензирането на нов ядрен проект. Народните представители решават, че „времето за лицензиране на техническия проект от страна на Агенцията за ядрено регулиране ще е 18 месеца“ без да обясняват защо това е необходимо.
В ЗБИЯЕ е посочено, че лицензия за експлоатация на ядрено съоръжение се издава за 9 месеца. В наредбата към закона е посочено, че заповед за одобряване на изготвения технически проект се издава за 9 месеца. Също в закона – сроковете за издаване на лицензия, разрешение и удостоверение за регистрация започват да текат от получаването на заявление за издаване с всички необходими документи.
С други думи, народните представители определят срок, който е по-дълъг от предвидените в закона и в наредбата (не става ясно какво е ‘лицензиране на техническия проект’); сроковете започват да текат след представяне на всички документи и отстраняване на нередности (второто не може да излезе извън първоначалния срок – въпросните 9 месеца); по всичко личи, че това е въпрос за организация от страна на заявителя, но фокусът на решението е регулаторът.
Продължава да е мистерия защо Народното събрание упорито настоява да се бърка в работата на регулаторите; да налага практиката с решения да се променят законоустановени норми, срокове и др.; да изземва функции на изпълнителната власт и какво ли още не, което е извън неговите правомощия.
Хубаво е, че най-накрая виждаме стъпки към промяна на Конституцията, които са насочени към засилване на независимостта и отчетността на съдебната система, но в цялата суматоха, изглежда че забравихме за разделението на властите. Разбира се, аз не съм юрист, затова ще спра дотук, но при желание, мога да ви насоча към хора, които са се посветили на горните проблеми.