От една страна имаме един умерен, трезв и сравнително скромен човек, способен в една доста продължителна реч да изкаже точни и смислени послания. Поради възрастта си, обаче, той от време на време /достатъчно рядко все пак/ забравя някои дати, или бърка имената на президенти или държави.
От друга страна има един нахален як, здрав, /по нашия Северозапад биха го определили като „кръвЕн“, тоест червендалест/ пич, способен да произнася единствено прости изречения. Речите и поведението му обаче, също като тези на Уго Чавес и Мадуро, се посрещат с възторг от първичните слоеве на населението във великата иначе държава Съединени Американски Щати.
Дотук нищо чак толкова особено и страшно. Особеното и страшното заточва оттук нататък.
Защото този човек е заплаха за сигурността на цивилизования свят. Неговите думи, че би оставил Русия да нападне страните, които не си плащат вноските в НАТО показват, че начело на великата държава доскоро е бил /дано не бъде пак/ безотговорен откаченяк, чийто начин на мислене е сходен с този на някои латиноамерикански диктаторчета.
И е съвсем прав Байдън да заяви : „За бога, това е срамно, това е опасно, това не е американско“
…
Това, че хора, обявили се за консерватори му станаха почитатели показва или, че те въобще не са въобще консерватори, или че са нагаждачи, които просто следват един временен успех, без да се задълбочават в причините, смисъла и най-вече последиците от този успех. По същите причини те тайничко и не чак толкова тайничко харесват и Путин, следвайки изявленията на своя вожд Тръмп, който пък съвсем явно си го харесва. Един Тръмп, който с цялата си глупост и първичност си въобразява, че ще спре войната в Украйна само след няколко разговора с Путин. Щото нали, великите хора ръководят световните съдбини, а Тръмп, освен, че е велик /според собствените му представи, разбира се/ е голям отворко при сключването на сделки, даже книжка е написал по това ишю.
Истинските консерватори са хора улегнали, образовани и уважаващи човешкото достойнство. Те биха се срамували от Доналд Тръмп.
Те не биха подкрепили човек, който води народните маси като Че Гевера и Панчо Виля. Човек, който ръководи щурма на Белия дом така, както болшевиките са ръководили щурма на Зимния дворец.
Истинските консерватори не биха подкрепили човек, който се опитва да разбие най-ценното на великата американска демокрация – правосъдната система защото тя не му изнася.
И между другото няма нищо дясно, или консервативно в политик, който насърчава намесата на държавата в икономиката и който е против свободните търговски отношения – това са чисто левичарски разбирания. /Никак не е случайно това, че нашенски левичари, бивши комунисти основаха клуб на „тръмпистите“ в България/.
Надеждата сега е, че в камарата на представителите ще се намерят седем републиканци, които ще одобрят военната помощ за Украйна. За да покажат, че републиканската партия е способна все пак да озапти един развилнял се откаченяк и популист.
Другата, по-малка надежда е, че американският съд ще му забрани да се кандидатира отново за президент.
Защото още едно негово президентстване със сигурност ще набута света в едни отминали мракобесни времена, за които доскоро се смяташе, че са отминали завинаги.