Липсващата тема преди изборите. Какво става със санкциите срещу Русия и помощта за Украйна

1 Star2 Stars3 Stars4 Stars5 Stars
Loading...
0

Красен СтанчевНа 9 юни предстоят избори за български и европейски парламент. Войната на Русия срещу Украйна, помощта за жертвите на тази агресия и рисковете за бъдещето на България, Европа и света не присъстват от тукашния предизборен дебат.

 

В същото време общественото мнение в Северна Америка, Европа и други части на света предизвика съществена подкрепа за каузата на Украйна. Войната, нейният завършек и възстановяването на щетите ще определят развитието на Европейския съюз и България през следващите 5-10 години.

 

Какво тогава не се чува в българската политическа кампания?

 

Предистория

 

Край на войната на Русия срещу Украйна и траен мир в Европа и света могат да бъдат постигнати само ако агресорът Русия загуби военна мощ, управлението му се депунитизира (десталинизира и демократизира), а жертвата на агресията, Украйна, бъде подкрепена във военно-отбранителен, хуманитарен и икономически план.

 

Перспективата за такова развитие анализирахме тук с колегата Володимир Дубровский от Института CASE в статията “Щодо санкцій” на 13 юли 2022 г. Но тя беше обоснована за първи път още десет дни след началото на войната във възвание на 200 украински икономисти, политолози и специалисти по международно право към световната експертна общност за подкрепа на Украйна срещу Русия.

 

Освен оценка на потенциалните щети възванието направи опит и за изчисление на разходите за възстановяване след войната.

 

Забавянето и на санкциите, и на помощта удължи войната. Това мотивира нови инициативи за засилване на подкрепата за Украйна срещу агресора.

 

Само през март и април тази година светът стана свидетел на “Без повече толерантност към режима на Путин” – апел на 41 лауреати на Нобелова награда и на призив към конгреса на САЩ за подкрепа на Украйна, подписан от Барбара СтрейзъндШон Пен, много холивудски деятели, историка Тимоти Снайдър, социалният философ Франсис Фукуяма и други.

 

Всички тези инициативи са подкрепени и от видни граждани на България – експерти, университетски преподаватели у нас и в чужбина, и предприемачи в областта на високите технологии.

 

За разлика от първите месеци на войната обаче последните възвания са подкрепени от доказателства за безпрецедентния от международноправно гледище, антихуманен и противоцивилизационен характер на тази агресия.

 

На протичащото от април до ноември тази година Венецианско биенале, което имах шанса за посетя миналата седмица, тези неща са основна тема и експозициите (особено на Украйна и Полша, но не само) предизвикват изключителен интерес и оставят у посетители видимо покъртително впечатление.

 

Нито санкциите, нито помощта са моментни действия и не могат да дадат резултат от единия за другия ден. Особено в променяща се международна обстановка и при вътрешни “несъвършенства” на представителните демокрации.

 

Санкциите и отнемането на активи

 

По данни от края на април санкциите срещу Русия само от САЩ, Обединеното кралство, Европейския съюз, Швейцария, Канада, Австралия и Япония засягат близо 17 000 лица и организации. 64% от тях са за отделни личности, 33% – за фирми и организации.

 

Отделно са предприети подобни действия от други страни, дипломатически, академични и спортни ограничения спрямо граждани и организации на Руската федерация и Беларус. Съответните правни основания са приети още след завземането на Крим през 2014 г.

 

Едно е да замразите активи на Руската федерация и нейни граждани и фирми, друго е обаче да ги отнемете и трето да ги насочите към подкрепа на Украйна. И трите трябва да съответстват на действащото право.

 

Установяването на основания за санкции е относително бърз процес. Но налагането им отнема време: периодът на въвеждане е средно приблизително шест месеца, за да се неутрализира бумеранговият ефект при действащи договори и процедури за разплащане.

 

Отделно отнемането на активи изисква период около две години, приблизително толкова е и времето за подвеждане под отговорност на виновните за военни престъпления.

 

По силата на правото на ЕС изземването може да бъде приложено към “неочаквани печалби” (на 120% от печалбите за периода 2018-2021 г., отнемането е във вид на данък) или “извънредни приходи” (на руски държавни организации) според решението на Европейския съвет от преди седмица.

 

Тези печалби и приходи могат да бъдат реализирани от руски държавни организации (което е по-лесният за решение правен казус) или частни организации, които са били кредитори на руски държавни и частни организации. Във втория случай става дума за възстановяване на плащания на Руската федерация и това не е финансиране на войната. Всичко останало, което също трябва да бъде доказано, би било финансиране на война.

 

Според неокончателни анализи на възможното отнемане на активи от САЩ и Великобритания, на него в момента подлежат 10-12% от замразените активи на Руската централна банка (350-360 милиарда щатски долара – щ.д.). Но ако става дума за събиране на вземания по кредити на европейски банки, те не са финансиране на война.

 

Ефектът от санкциите

 

Въпреки тези естествени за правовия ред на цивилизованите страни трудности, санкциите дават ефект.

 

Общият износ на стоки от Русия е намалял с 28% през 2023 г. Икономиката на страната остава “еднокрака”: през 2022 г. износът на метали и минерални ресурси, включително петрол (основно перо във федералния бюджет) е 78% от износа, през 2023 г. намалява до 75%. Но спадът се компенсира от износа на селскостопански култури поради заместването на украинския износ (блокажа му през Черно море).

 

При спад от 167 милиарда щ.д. в износа на стоки, Русия засега осъществява износ от 425 милиарда щ.д. (260 от които от петрол и други минерални продукти) – така тя финансира войната.

 

Приходите се осъществяват чрез посредничество от т.нар. “сенчести”, т.е. незастраховани танкери, чийто дял в превозите на ресурси след 2022 г. се увеличава от 20 до поне 60% от превозите.

 

Иначе казано, Русия има две стратегии: купуване на такива услуги и/или плащания за тях в друга валута освен евро или щатски долар. Това я прави зависима от цените на услугата и разменния курс.

 

Военните доставки за Русия се оценяват на 90% от Иран, 9,3% от Северна Корея и 0,7% от Китай. Отделно Кремъл зависи от износа през Индия и вноса от страните от Евразийския съюз. При последните увеличението на вноса от ЕС и САЩ до цент съвпада с увеличението на износа им за Русия. Санкциите постепенно ще се разширяват и към тези страни.

 

Помощта за Украйна – доколко е достатъчна?

 

Съветът на ЕС одобри планът за подкрепа на Украйна през следващите четири години с 50 милиарда евро, 5% от тях – “авансов” трансфер.

 

Според данните от Проследяването на помощта зад Украйна на Института за световна икономика в Кил, общият принос (военна, хуманитарна и стопанска подкрепа) на ЕС за страната е 89 милиарда евро, тази на САЩ – 67 милиарда евро. Общо между 150 и 160 милиарда евро.

 

Отвъд този план е мобилизирана и 15–16 милиарда евро помощ от други страни (Канада, Япония, Швейцария, Австралия и Турция – с най-съществен принос). Отделно частните дарения са около 10 милиарда.

 

Сумарно става дума за приблизително 200 милиарда евро. Те трябва да бъдат сравнени с опита и нуждите за победа във и възстановаване от войната.

 

Първоначалната оценка от споменатата група украински експерти беше 230 милиарда щ.д., през септември миналата година сметката на Световната банка беше 411 милиарда, а през февруари тази година – 486 милиарда щ.д.

 

Най-вероятно тази сума няма да е достатъчна поради военната тактика на Кремъл да разрушава предимно гражданска инфраструктура, градове и села. Смятам, че тази сметка ще бъде в крайна сметка актуализирана до над 600 милиарда щ.д., тест над три пъти БВП на Украйна.

 

Последици на “новото” управление на България

 

Както стана дума, тези теми отсъстват от предизборните разсъждения на кандидатите за изборни длъжности в България. Искат или не обаче, ще им се наложи да се съобразят със следните обстоятелства.

 

Първо, исторически най-значимата мобилизация на международни средства за възстановяване след война е предприета в Европа след 1948 г. Тя е в размер на 130-140 милиарда днешни щатски долара.

 

От нея се възползват най-вече страните с относително високо равнище на конкуренция на икономиките, без (или с нисък дял) индустриална политика и държавен сектор в икономиката, добро правораздаване и прозрачни бюджетни процедури, с ниски правителствени разходи в БВП.

 

Второ, нито една страна, която тогава предпочита съветския, а сега руския начин на управление на обществените и държавните дела не просто не успява да напредва в трупането на благосъстояние и добруване на обществото, ами всички изостават. Нещо подобно е напът да се повтори и сега.

 

Трето, по време на войната въпросът е не дали Украйна ще се “присъедини” към ЕС и НАТО, а дали те ще ѝ окажат помощ, присъединявайки се към нейната кауза. След войната Украйна ще промени и начина на работа на ЕС и НАТО.

 

 

Текстът е написан специално за Свободна Европа.

 

 

 

 

 

 

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.