Като гледам атаката срещу Протестна мрежа е повсеместна. След 4-ти септември инерцията е толкова силна, че освен прибутването на Бойко, нищо чудно в суматохата самият Станишев да каже, че и парите на Моника са от Сорос, а не от Хохегер. Така де, бранд си е. Печелившо.
Шегата настрана, но Мафията има голям проблем. Тя знае да пазарува партии, НПО-та, дори и лидери на спонтанни протести, но сега е като в небрано лозе.
През всичките тези 23 години, с мрежа тя не си е имала работа. И като не знае какво да прави, няма-няма, та вземе на мушката някой, например Асен. А докато замеря, отзад Иван, Драган, Стоян, Петър, Димитър, Стефан и Тодор и прочие врагове плетат и заплитат Мрежата още повече.
А тя, Мрежата, като гледа е достатъчно еластична – като натиснеш поема и след туй своевременно те изхвърля на изходна позиция.
Ето това не се харесва на Мафията. Тя копнее за симетрия: партия срещу партия, банка срещу банка, вестник срещу вестник. И да е ясно кой от кой край на софрата е.
Ето защо, ако питате мен това, че Мафията иска да компрометира протеста не е нейната основна цел. Истинската причина е отчаянието. И дори мъката. Един вид тя иска да каже на протестиращите: А бе, защо не играете по привилата (23-годишните), та да се вземем да разберем най-сетне!
Това е то. Мъка, мъка, както казват хората.
А пък утре ще им скъсат сърцата – кукиш, петолъчки, даже и пленени червени знамена.
И цялата тази мъка – за кво? За да отнесат боя някой хубав ден. Не го казвам аз. Чух от Огнян Минчев, който наскоро изрече пророчество: „С измама дойдоха на власт, с бой ще си отидат“. Предполагам става дума за онази власт, за която едно време казваха, че с кръв са я взели и с кръв ще я дадат.
А пък аз все още вярвам на политолозите.