Това е основният извод от току-що приключилите избори за Национален Парламент, резултатите от които все още не са обявени официално. Но от прогнозните могат да се направят няколко основни извода.
Небивала за последните 10 години изборна активност на имащите право на глас – над 60 на сто! В този процент все още не са включени всички данни от гласувалите в чужбина, с изключение на тия от Турция, за които ще стане дума по-долу. Световните медии гърмят за напористото желание на българи, пребиваващи в „белите страни” да гласуват, водени от своята национална идентичност. За това явление също ще стане дума по-долу.
Как да си обясним тая избирателна активност? Особено – в сравнение с далеч по-ниската на отминалите избори за Европарламент.
Тривиалното обяснение е, че европроблемите не са от кой знае какъв интерес за голямо количество избиратели. Може и така да е!
По-важното е, че истинската причина за небивалия в последните години изборен бум е непреклонното желание на народа да даде отпор на машинациите на досега управлявалите да постигнат „служебна изборна победа”.
Народът се ядоса! Той, суверенът, пожела да накаже виновните не само заради техните некомпетентност, некадърност, крадливост, непукизъм какво ще каже Европа за яловото им управление, не дори толкова заради бедственото положение на огромна част от хората! Просто народът повече не можеше да търпи да го правят на стадо будали, оскотели от страх за собственото си оцеляване и свили се всеки кой къде намери в изборния ден!
Народът даде урок по политическа култура на управлявалите досега! Да, в условията на демокрацията (колкото и да е условно това понятие за нашите географски ширини) народът не вдигна сопа, за да я стовари върху главите на виновниците, народът вдигна бюлетината и тя изплющя като оглушителен шамар по розовите бузки на премиера (по недоразумение Станишев) и неговата кохорта. И страшният звук от този шамар отекна и още дълго ще отеква и в Европа. Защото показахме, че няма да се сбъднат пророческите предсказания на поета, позволил си да „коригира” класика:
„Не сме народ,
а мърши,
цар ни почна,
а Сергей
ще ни довърши!”
Май се получи обратното – народът свърши със Сергей, поне – с политическата му биография! Защото тоя си позволи да се подиграва тъкмо с народа с най-перфидни средства.
То не бяха гласувани „в дванайсетия час” изборни правила – все в угода на управлявалите, то не беше „рамото” на Президента (той пък поискал чрез т.н. мажоритерен вот” да вкара свои хора в Парламента), то не бяха машинации, комбинации, пермутации – непознати за цивилизования свят, който се чуди и се мае за нашенските „балкански нрави”. Та да се стигне чак до предупрежденията да бъде отказана акредитация на нашите представители в ПАСЕ и до въвеждане на мониторинг! Срам за България и за достойния български народ, който срам трябва да берем всички ние за сметка на управлявалите. И народът си поиска сметката, и управлявалите я платиха с болезнената си загуба.
Да се спрем накратко на известните вече опити за „служебна” победа, която така и не се състоя.
Огромна вина за тия напълно осъзнати опити носят чиновниците от две министерства – на Държавната администрация (което по закон трябва да проведе изборите съобразно правилата) и Външно (в частта на служебните задължения да осигури спазване конституционното право на глас на българите в чужбина), както и ЦИК.
Съществуват основателни съмнения в некомпетентност и користност на цели секционни комисии. Медиите вече информираха за случаи на липсващ втори печат върху бюлетините, което ги прави недействителни, за вписване в допълнителните списъци на лица, нямащи право на глас и – обратно – за отказ от вписване на имащи такова право. За броене като недействителни на бюлетини, уж с белязани идентификационни знаци и обратно – за броене като действителни на явно белязани бюлетини, за допускане в тъмната стаичка на „придружители” на лица, очевидно ненуждаещи се от придружаване (оказа се, че изведнъж цяло село било „ослепяло” ?!!). За заставяне на действително не много окатите да се подписват не на съответното им място в списъците (та да може някой друг да гласува и да се подпише на тяхното място) и т.н. и т.н.
Роден принос в деформацията на световната избирателна система стана нарицателното вече понятие „изборен туризъм”. Тук биде проявена невероятна изобретателност по опорочаване вота на избирателите и по изкривяване на изборните резултати.
Досегашната практика на „екскурзианти” от съседна Турция се допълни с „вътререпубликански туризъм”. Номадстващи избиратели обикаляха с автобуси по села и градове, решили да „опознаят” Родината (и тя да ги опознае) точно в изборния ден. При това – предвидливо снабдени, когато и от когото трябва със свидетелства за гласуване „на друго място”. Националната телевизия показа как лесно може да се фалшифицира едно такова удостоверение чрез просто ксерографиране на цветен лазерен ксерокс или принтер. Стана ясно, че ЦИК не е дала предварително указания на секционните комисии как да разпознават фалшификатите чрез омокряне (или поне – чрез просто наплюнчване) на печата, който трябва да се размазва на оригинала при такова действие. И се стигна до парадокс: говорителят на ЦИК да заплашва с наказателна отговорност журналиста от БНТ че „учи хората как да фалшифицират” тия свидетелства! Това да ви напомня за една позната практика още от царското управление? Заплашваха се журналисти, опитали да търсят двойното гражданство и дипломата за образование на „царя-премиер”. Който не помни – да пита Димитър Цонев и Ради Найденов! Както – и потърпевшите!
И понеже стана дума за номадство от и към Турция, два акцента се открояват:
Първо – огромният брой избирателни секции в съседката ни. Ако Външно министерство мери с един и същ аршин, нека даде обяснение дали за всяка избирателна секция в Турция са подадени изискващите се 100 броя декларации от желаещи да гласуват, така, както се изискваше за българите в „белите страни” и защо тъкмо там бяха направени огромни спънки под най-различен предлог. Усилията на партриотичните българи във Франция и в други държави дадоха своя резултат. Но в Германия стотици българи трябваше да преодоляват огромни разстояния, да се редят на многометрови опашки с часове, та някои даже и да се откажат. Показателен е примерът със Щутгарт, където, оказа се, на мястото на покойния консул не е имало време да се назначи друг, а според немското законодателство чужденци могат да гласуват само в официални дипломатически служби – посолства, представителства, консулства.
Второ – ултрапарадоксален е фактът, че е имало множество опити да им бъде отказано на желаещи да гласуват, редовно записани в списъците, поради уж направени декларации от тях, че искат да гласуват на друго място – предимно в Турция. Няколко граждани, с гласа си, заявяваха по телевизиите, че никога не са правили такива декларации и са нямали никакво намерение да пътуват в чужбина! Тогава? Значи някой, който разполага с личните им данни, вместо тях е декларирал невярно обстоятелство, което е съставомерно деяние. И като се добави, че такива „декларации” могат да се пращат по електронна поща и факс, проблемът става внушителен.
Поставя се въпросът: В чий интерес са се извършвали всичките тия нарушения и кой е платил на нарушителите?
И понеже става дума за плащане – отново прецеденти. Към „натуралното” покупко-продаване на гласове – чрез пари и натурални „благинки”, се прибави и включването на наркомрежите в нечистите операции и непознатото за „белия сват” корпоративно гласуване. Съществува изобилие от данни за обещания за работа и за заплахи за лишаване от работа. И при всеобщата бедност никак не е за учудване, че има хора – предимно от етнически контингенти, подали се на изкушенията и заплахите. Защото – от хляба по-високо няма!
Цялата тая родна картинка трябва да бъде анализирана не само от политолози и социолози, но и от компетентните органи. Вярно, има няколко образувани предварителни производства за закононарушения, съществува и химерната представа за касиране на изборни резултати по една практически неосъществима процедура. Но преди всичко битува становището, че колкото и каквито и да са били нарушенията в изборния ден, те не биха повлияли съществено върху изборните резултати.
От една страна – това действително е така, особено при тая висока изборна активност, но от друга страна всяко едно нарушение и всички в съвкупност очертават един не съвсем лицеприятен облик на България, за която и на Запад се твърди, че е проядена от корупция – във всякакви сфери, ето сега – и в избирателната сфера.
Да се върнем отново на изборната активност с един по-страничен ракурс. Това, че народът се вдигна е вън от съмнение. Причините тепърва ще се анализират, но не бива да се залага само на реакцията спрямо уж непремерените изказвания на Доган от последните предизборни дни.
Дълбоко убеден съм, че тия доганови изказвания нито са били непремерени, нито – случайни. Напротив, Доган не е сефте в политиката, не може да му се отрече далновидност и програмируемост за по-близко и по-далечно бъдеще. Друг е въпросът дали тая далновидност тоя път няма да му изневери и дали ще влезе в ход програмата му. Едно е ясно – Доган е съзнавал, че губи позиции в политическата власт (при запазени все още позиции в икономическата), допускал е дори, че може да излезе в опозиция. И е разчитал на реакцията на възмутените от изказванията му хора – реакция къде под сурдинка, къде по-бурна, включително – и невъздържана. А тая реакция би му дала отново повод да извади етническата карта, заплахата от която той демонстрира и на пресконференцията си в изборната нощ. И пак да заговори за липсата на толератност, за липсата на етническа търпимост и т.н. и т.н. – все от лексикона си, познат от години в рамките на т.н. „български” етнически модел, който Костов още преди години нарече „Проклятие за България”. Дали има днес у някой съмнение, че тогава, а с особена сила – отнесено към днешния ден, Костов е безпощадно прав? Дано тия, съмняващите си, Господ да ги предпази да не изпитат повече на гърба си силата на това проклятие!
И понеже стана дума за Костов, нека да акцентирам на няколко момента от пресконференцията на Синята коалиция в изборната нощ.
Дано най-накрая неразбралите събитията от 2001 година да им е станало ясно от думите на Костов, че той не е имал намерение да прави управленска коалиция със Сакскобургготски и с Доган именно заради последния. Но по силата на тогавашния народен вот пред заплахата властта да отиде отново в бившите комунисти, по-малкото зло е било двустранна коалиция с НДСВ. Защото Костов плати високата цена да бъде дълги години извън властта заради непопулярните, но безпощадно необходими реформи, които се наложи да извърши неговото управление. Реформи, които рефлектираха предимно върху неимуществените слоеве, които решиха да опитат от късмета на „новия месия-цар”, който щял „да ни оправи”. Е, оправи ни, та чак до днес ни държи влага!
Така и така тая двустранна коалиция тогава не се състоя, за сметка на което пък се състоя другата двустранна коалиция – с Доган, прерастнала след това в тройна и безусловно необходимите реформи спряха. Днес, на мълчаливото прощаване с тая коалиция (наричана „трисрамна”, „безсрамна”, „нестройна” и т.н.) и при декларираната оставка на Сакскобургготски като лидер на НДСВ остава неприятния привкус на безцелно пропиляните осем години във вреда на България. И поуката за бъдещото управление, на което неминуемо ще се наложи да проведе също така непопулярни, драстични реформи, за които също със сигурност ще плати висока цена, особено сега, когато България за пореден път трябва да се вади от пропастта на националната катастрофа, в която биде натикана. А за отдавна пенсионирания поради политическа инвалидност Сакскобургготски ще продължаваме все по-рядко да си спомняме – и не само заради ограбените от България имоти, а преди всичко заради единствения му политически „успех” – разбиването на двуполюсния модел и заменянето му с многополюсен (или безполюсен, ако на някои така по се харества). Модел, при който всички лузери, преди ненамерили място на един от двата полюса, се накачулиха на „царската каляска”, някои я тикаха „в сянката на портрета на царя”, други бяха по на припек, а след „царската милост” получиха като зестра по някой и друг пост. Както, впрочем, и сега – на края на станишевото управление – тия същите или пък тям подобни други, също се облажиха, инфилтринани в различни управленски структури. Точно по тая причина нямаме право да не изискваме от бъдещото дясно управление „широко размахана метла”, която да изчисти „авгиевите обори” от цялата гнилоч, оставена му в наследство за цели осем години „соцлиберално” управление. Бъдещите управленци дано съзнават тия два факта, пак да повторим, защото е в техен интерес: Да внимават с поуките от управлението „97-01“ и да се очисят от гнилочта! Ако искат да управляват поне още един мандат!