Loading...
• Сензационен документ за онова, което ще прави Путин
• Конфликтът ще засегне тежко България
Сбъднаха се прогнозите ми (на тази стена) от 20 февруари за споразумение, което ще фиксира предсрочни президентски избори в Украйна до края на годината. Сбъдна се и следващата от 21 февруари, когато споразумението стана факт, но накрая не бе подписано от Русия и остана с неподписан указ от Янукович (цитирам):
„Личната ми прогноза: споразумението не е началото на края на драмата, а краят на нейното начало. Смятам, че в Украйна ще има временно затишие, след което отново ще експлодира напрежението. Залозите и вътре в страната на различните вътрешни сили, и извън нея са такива, че компромисът е затишие, вещаещо отново и много кръв. Почти като в романа на Ремарк „На Западния фронт нищо ново“. И моля се – дано да съм бил повече черноглед и песимист от необходимото и да не позная.“
8 дни по-късно войната в Украйна вече е факт.
На Кримския полуостров се разпорежда 15 000 (засега) руска сухопътна армия. Водят се престрелки. Сегашният шеф на Крим Сергей Аксенов призова жителите на полуострова да се успокоят и да не се паникьосват, предаде ИТАР-ТАСС. „Умоляваме гражданите да не изпадат в паника” са точните му думи.
Части на Спецназа (барети) на руската армия и колона бетеери преминаха Чонгарския пролив (част от връзката на Крим с голямата суша) и навлязоха в украинското Запорожие.
Вече над 200 000 руска армия е разположена край границите на Украйна под претекста за учения. В самата Украйна се обсъжда обща моболизация, а националистичните сили вече я обявиха.
Украинските войски са в пълна готовност, съобщи Съветът на националната безопасност и отбрана на Украйна.
… вещаещо отново и много кръв, беше прогнозата ми. И за дълго време. Защото стратегическият замисъл на Москва ще доведе именно до това.
А самият замисъл?
Ето го и сензационния документ за замисленото в действителност от Путин и властите в Москва.
Това е документ на Кремъл, който чертае бъдещето развитие на събитията и за който засега не се говори (виж факсимилетата).
Нарича се допълнения към „О порядке принятия в Российскую Федерацию и образования в ее составе нового субъекта Российской Федерации“ (за начина и реда на приемане в Руската федерация на нов субект на Руската федерация”.) Внесен е на пожар – вчера следобед, в 15:06 часа московско време.
И обърнете внимание на мотивите – наистина са сензационни и пределно откровени – като за свои хора.
А сега за документа. Според него в раздел 6., чл. 1
1. Инициатор за предложение за приемане в Руската федерация в качеството на нов субект на чужда държава или част от нея … се явява съответната чужда държава.
ПРОМЯНАТА (предложена на 28 февруари, вчера следобед в 15:06 заедно с предложението за използване на руската армия и решението на Съвета на федерацията за вкарване на войски на украинска територия). Цитирам дословно – на руски текста кога се присъединява чужда държава или част от нея към Русия:
––––––––––––––––––––––––––––
* в данном государстве отсутствует эффективная суверенная государственная власть, что делает невозможным для России заключение с ним международного договора;
* вопрос о присоединении ЧАСТИ иностранного государства к России получил одобрение на референдуме, проведенном на ТЕРРИТОРИИ СООТВЕТСВУЮЩЕЙ ЧАСТИ иностранного государства, либо легитимные органы государственной (местной власти) этой страны (часты) обратились к России с соответствующим предложением;
–––––––––––––––––––––––––––––
Резюме от превода ми:
• ако няма ефективна власт (никъде не е уточнено какво означава ефективна) или има безредици в дадена държава, това е основание и повод Москва да я присъедини към себе си – цялата или части от нея.
• ако някое държавно ръководство го поиска (ако си послужим за пример с България – премиерът Орешарски, макар и без решение на парламента) – това също е основание.
• ако го поиска някой кмет (в рамките на взетия пример да кажем варненския) – и това е основание. (винаги съм твърдял, че на Изток България не граничи с Черно море, а с ТИМ и руската мафия)
• ако има изгоден резултат от референдум – местен или национален, без значение дали референдумът е валиден – също е основание.
Накратко – Путин си прибра Крим и е решил да „узакони” според неговите си разбирания не само полуострова, но и присъединяването, прибирането, окупацията, завоюването на половината, три-четвърти, цялата Украйна – според момента, съпротивата в Украйна, възможностите на Москва и отговорът на Запада.
И ще създаде прецедент да си „присъединява” каквото поиска – стига там държавата да е продажна в лицето на елита й или просто наследниците на КГБ да са предизвикали безредици – от бившите съветски републики до бившите от СИВ, а защо не например и една Венецуела? Или може да си прибере „законно” според него ако не може цялата територия – поне част от нея. Дори не е необходимо там да живеят или пребивават достатъчно руснаци.
Безспорно, руската армия – позакрепнала в последните години, няма проблем да окупира части от Украйна или цялата. Сигурен съм, че макар и нелеко, с немалко жертви и загуби ще се справи.
Големият проблем на Москва е да задържи взетото. Източната част ще се превърне във военна територия, разтърсвана от саботажи и диверсии, централната – в поле на етническо прочистване и кървава война без правила, западната – също във фронтова линия, макар и без етническо прочистване (ще се разчита на „естествена” миграция на населението поради ужасите)
Сценарият беше разигран в Югославия чрез Милошевич, за да не влезе цялата федерация в НАТО и ЕС (по онова време, след рухването на Стената, те си бяха готов член)
В Украйна ще се лее кръв, и то много и то изобилно, и не за кратко, а за продължително. Дори Сталин не можа да укроти украинците – партизанските действия се водеха до 1954 г.
Мисля, че международните последици от това решение са ясни на всички.
Въпросът е за геостратегическите последици за България.
А. СВЕТЪТ СЕ ВЪРНА КЪМ ВРЕМЕНАТА НА СТУДЕНАТА ВОЙНА И ВЕЧЕ ИМАМЕ НОВА ЖЕЛЯЗНА СТЕНА, МАКАР И ВСЕ ОЩЕ НЕОБЯВЕНА
Къде, от коя нейна страна ще застане България?
Досега във всички войни елитите ни са избирали бъдещия победен, а народът е плащал цената на решението им. Мисля, че сега за първи път народът има възможността да упражни думата си (и силата си) и да вземе решението.
Б. В УСЛОВИЯ НА СТУДЕНА ВОЙНА И АНТИПОЛЯРНА ЛАГЕРНА ПОЛИТИКА (Изток-Запад) никакъв баланс между двете страни не е възможен, освен ако не е уреден с международни споразумения (Финландия, Австрия). Но и статусът на Украйна беше уреден с договора от Будапеща (1994), а сега го виждаме нарушен. И статусът на Югославия беше уреден, но също беше прегазен като с ботуш. Накратко – бившият европейски Изток не е нито бившия, нито сегашния европейски Запад.
Опитът за балансиране на България в разкрачено състояние между двата лагера завършва винаги с разчекване. Но този път ние като народ наистина, без никой друг да ни е виновен този път, ще си бъдем отговорни, ако го допуснем или оставим негодният политически елит и родните олигарси да решават съдбата ни.
ТАКТИЧЕСКИТЕ ПОСЛЕДИЦИ
1. енергийната инфраструктура. България се захранва с газ чрез тръбопроводи от Украйна. Първата последица от разцепването на Украйна ще бъде да се спре преноса през тях. Западна Украйна не се нуждае от газ – там няма нито металургия, нито химия, нито особена промишленост. Градовете им могат да се отопляват от местните ТЕЦ и при работа с въглища.
Накратко – следващата зима за нас, българите ще ни се стори или много студена – независимо от времето, колкото и да е относително топло, или много скъпа заради нуждата парното да работи на други източници и доставчици. Зависима Европа (Германия) не може да спре този процес – няма как да контролира многобройните саботажни и диверсионни групи на всякакви анархистични елементи. Ще умрат и остатъците от отрасъла органическа химия у нас.
2. Стокообменът с Украйна е износ за около 835 млн. и внос за около 1,2 млрд. Скоро ще забравим за него. Единствената търсена стока ще е оръжието. Но и такава търговия изисква зад теб да застане единият лагер, понеже иначе другият ще те наплеска.
Вносът е желязо, стомана, въглища. Всъщност Украйна е основният вносител на тези стоки у нас. Нормално – цените са най-ниски и транспортно е най-близо. Ще се наложи да внасяме от други държави, т.е. на по-високи цени.
Накратко:
– цената на тока ще расте,
– цената на парното ще расте,
– цената на строителството ще расте.
– цената на нефта, внасян от „Лукойл“ също ще расте
3. В сферата на транспорта Украйна е пътят към руските пазари. Ще трябва да се заобикаля – при това не през Черно море. Т.е. ще се лишим от тези пазари и сегашния дисбаланс в търговията ни, която годишно е +9 млрд. в полза на Русия съвсем ще се задълбочи.
Второ – големите реки и Черно море са пътят за доставка на руска дървесина и респективно руски нефт у нас.
Трябва да забравим и за това. Износът на торове в тази посока също става нерентабилен, понеже несигурността ще блокира пристанищата
4. Ще намалее притокът на украински туристи у нас или съвсем ще изчезне. Войната е бедност. Войната е блокирано въздушно пространство. Войната ще сведе до мимимум гражданската експлоатация на пристанища като Одеса, Севастопол, Херсон. Накратко – през 2012 г. 326 000 украинци са посетели България (210 000 като туристи), през 2013 са по оценки с 30% повече (няма окончателни данни). А по-нататък?
Проблемите на въздушното пространство над Украйна ще оскъпят и превоза на руски туристи до нас. Мисля, че и тук последиците ще се ясни.
5. Европа ще погребе газопровода Южен поток – това е сигурно. Понеже не знаете, да ви кажа – Австрия и австрийските компании се отказаха от него. Задейства ли Южен поток – разцеплението на Украйна е факт завинаги. Без него Русия не може да понесе за дълго време загубите (средногодишно към 30 млрд.) от прекъсването на доставките на газ и нефт за чужбина.
За България ще остане алтернативата – руска газ през тръбата от Турция (тръбата към Букурещ е практически еднопосочна – за износ на руска газ от България за там, но не и обратното – за това кабинетът също не обича да говори). Т.е. Русия ще вдигне цената, за да си компенсира загубите и поради липса на алтернативи няма да избегнем от хватката й. Накратко – зависимостта от Русия ще се задълбочи, а от Турция – засили в неприемливи граници.
ВАЖНА БЕЛЕЖКА:
След гостуването си у нас и срещите с външния министър Вигенин и Орешарски турският външен министър Ахмед Давотоглу от софийското летище замина направо за … Крим! И се обърна от името на Ердоган с призив кримските татари (15% от населението на полуострова) да подкрепят руската анексия на тази територия и проруското управление. Доскоро проруските управления на Украйна и Крим не им даваха автономия, сега въпросът според моите достоверни източници е решен между Москва и Анкара (татарите ненавиждат Русия, ще се бият до смърт срещу руснаците и това е начина да ги успокоят – както навремето ген.секретар на КПСС Хрушчов прекрати украинската партизанска борба, предавайки Крим на Киев)
Турция от няколко години е стратегически съюзник на Путин и „Ал-Кайда” – само неинформираните си мислят, че е прозападно или проамериканско настроен. (според изтекли секретни шифрограми от 2010 г. на Държавния департамент Ердоган подсигурява логистически „Ал-Кайда” и ислямския тероризъм. Същото установих и при разследването си атентата на бургаското летище в книгата си „Дуел” – участие на турски служби и ДПС)
Сегашното родно наше правителство е апотеоз на тази политика между двете столици.
Разгореното етническо напрежение в последните седмици от ДПС е част от стратегическия геовъзел около Украйна. И от големия сценарий.
Едни етнически напрежения у нас ще дадат повод в бъдеще за онова, което е в документа на Путин, който видяхте на факсимилетата. Който в момента се прилага за Украйна – Русия ще ни «спаси» от анексиране от Турция, като си забере България, а Турция ще си вземе Родопите и Тракия. Макар че ще са «скарани» пред публиката иначе до смърт.
Винаги съм твърдял, че ДПС е инструментът за стратегическо взаимодействие между Москва и Анкара. Храните ли илюзии кой управлява България в момента чрез новата Тройна коалиция – геополитически истинското съчетание не са партиите, а Москва+Анкара, пак Москва и отново Москва.
И т.н., и т.н., и т.н.
Ще завърша със следното: при такива кризи всяко правителство свиква извънредни съвещания, привежда интелектуалния потенциал на страната на пълни обороти, приема специални програми – дипломатически, политически, икономически, финансови, за да не бъде изненадана нацията по бели гащи.
Днес премиерът Орешарския подкрепяше Станишев в усилията му да оцелее сред европейските социалисти. На 3 март ще катери вр. Шипка… За извънредни заседания, камо ли програми на кабинета нищо не се дочува.
Или си е Калинка въпреки титлите си (и министрите му), или е част (с тях) от гибелния за България сценарий. Трета възможност няма.
