Loading...
Днес чета в изобилие „дълбокомислени“ разсъждения за историческата правота на Русия върху Крим, за „опасностите“, на които били подложени руснаците в Украйна и т.н. и т.н. Всички тези глупости имат за цел – заедно с пропагандата на Путин – да оправдаят извършването на най-тежкото престъпление според международното право – въоръжената агресия срещу чужда държава.
Ако Русия е недоволна от Украйна, следва първо да се оплаче на самата нея, след това, ако оплакването не подейства, трябва да постави въпроса на вниманието на Съвета за сигурност на ООН. Само той и единствено той има легитимното право да изпрати мироопазващи сили или да предприеме хуманитарна интервенция. Всичко друго е АГРЕСИЯ, нещо, което най-строго е забранено от международното право. Това важи за Русия, както и за всяка друга страна, която не спазва процедурата, описана по-горе, вкл. за САЩ. Тези, които оправдават безумните действия на Путин да бъдат така добри предварително да се съгласят с навлизането например на турски войски в България с цел да защитят ущърбените интереси на турското малцинство у нас. Изстъпленията в Пловдив по-миналата седмица не са ли според апологетите на Русия легитимен повод за влизане на турски войски у нас?
Първо, на Путин очевидно ще му бъде позволено да постигне най-малкото две цели:
а) да направи Крим (дори и формално да остане в състава на Украйна) фактически част от руската империя и
б) да сплаши дотолкова новото правителство в Киев, че то да стане много по-сговорчиво по отношение на руските претенции за Украйна: тя да бъде далеч от Европа и никога да не си и помисля за влизане в НАТО и, разбира се, да се стреми към членство в Евразийския съюз. Ще му бъде позволено, защото Западът счита, че Украйна е „законна сфера на руските интереси“ и че не си струва рязко да се влошат отношенията с Русия заради тази страна (известно влошаване – временно – със сигурност ще има, но след някое време пак ще имаме „разведряване“).
Второ. Путин постига целите си с войска. Това е възможно най-лошият вариант, той ще отвори криза, която ще продължи години – мнозина от сегашните украинци, хората от Майдана, няма да се съгласят с руската инвазия и ще направят всичко което могат, вкл. въоръжена съпротива, дори правителството в Киев да е против. Ще има много кръв, жертви и от двете страни, хуманитарна криза, дори катастрофа – и всичко това ще трае години, както в Чечня.
Трето. Западът прави фатална грешка, позволявайки на Русия да действа както по времето на СССР. По този начин той де факто се отказва от резултатите от промените през 1989 г. и насърчава Путин за нови ревизии на политики, съюзнически и социални отношения и дори може би граници в Централна и Източна Европа (за всички е ясно, че най-слабото звено в ЕС и НАТО – България – е следващата мишена; утешителното е, че при нас няма да има нужда да се пращат танкове).
Четвърто. Обама, Меркел, Оланд, Камерън и с-ие ще носят историческа отговорност за малодушието си, за липсата на лидерство, за дребнавите сметки, свързани със собственото политическо оцеляване, които сега ги владеят. Мюнхенското съглашение през 1938 г. (когато бе жертвана Чехия, за да се „умиротвори“ Хитлер) не спря Втората световна война, а напротив, дори ускори началото й. Новата мюнхенска политика ще стори същото. Е, този път руските амбиции ще се осъществят без „голяма война“, тя е невъзможна в ядрената ера. Явно това ще е утешението на тези, които ще бъдат свидетели на процеса – под различни форми – на връщане на Източна Европа в „зоната на действие“ на империята. Накрая ще има нова 1989 г., но кой знае колко ще трябва да се чака за това?
