Loading...
Дойде време ДАНС да оправдае съществуването си – ако не овладее атаката срещу банките агенцията е излишна
„Чувствам се като Нещо, което дирейки верния ход на времето, е попаднало в лудница за часовници. Параноични часовници. Всеки с претенциите, че не отмерва, а диктува хода на времето, че е самото време.„
Така започва едно великолепно есе на големия творец и страдалец Константин Павлов, който ни се усмихва тъжно от небесните селения. Писал го е преди повече от 20 години, но словесните му мълнии разсичат мрака и днес. Убеден съм, че и утре ще го разсичат.
Писал го е есето човекът за тогавашните политици, както се досещате, но не мислите ли, че то с пълна сила се отнася и до сегашните?
Днес, 27 юни по обед, в хладните зали на парламента, политическите лидери би трябвало да решат най-неотложните проблеми на тресящата се държава. Наистина, те се споразумяха, че изборите ще бъдат на 5 октомври – безспорно важен консенсус, който ще внесе известно успокоение в хаоса. Но седмица напред или назад ще бъдат изборите наесен е подробност на фона това, което се случва в банковата система и енергетиката.
Неадекватност или съучастие?
Поне от месец се очертаха контурите на мръсната война, която уж задкулисни играчи са обявили на държавата. Пиша „уж“, защото две прекалено известни персони, бивши бизнеспартньори, се хванаха за гушите и си разиграват коня на воля по главите ни и пред безмълвните прокурори и „бойци на тихия фронт“.
Цял народ знае или се досеща кои хора стоят зад визираните герои на различни равнища, само спецслужбите и прокуратурата – йок. Цял народ знае, че в България, а и извън нея, има могъщи кръгове, които имат изгода от дестабилизацията на държавата, но спецслужбите и прокуратурата – пак йок. И едва сега, когато две банки бяха цапардосани по класическа схема и десетки хиляди вложители, големи и малки, се втурнаха панически да си спасяват парите, май нещо по върховете се поразмърда. Защото ако е вярно твърдението на небезизвестната политичка Татяна Дончева, че за 4 дни преди евроизборите фирми от енергетиката са изтеглили 1,4 милиарда лева от КТБ и този факт е останал незабелязан от ДАНС, то предположението, че и агенцията е част от мръсната игра на злодеите, придобива плът.
В резултат на мълчанието и на новите, предимно електронни слухове днес, за по-малко от ден вложителите на Първа инвестиционна банка /ПИБ/ изтеглиха над 800 милиона лева и така нищо чудно да принудят и този трезор да хлопне кепенците. Не мога да обвиня вложителите за паниката, но възниква въпросът, защо примерно Антон Кутев, известният политик и официално плямпало на БСП, лично даде медийна публичност на злонамерените слухове и защо не бе незабавно подгонен от прокуратурата по текстове от Закона за банките? Депутатският имунитет все пак е преодолим. Или може би в прокуратурата и ДАНС не гледат телевизия? Хайде да не задълбаваме в такива глупости, засега.
Градацията на проблемите
Мисълта ми е за друго. Политиците могат да се дърлят колкото си щат за датата на изборите, оставката на кабинета и разпускането на парламента, но независимо от партийната си окраска те трябва да се разберат по няколко теми, които не търпят отлагане, защото са в основата на националната сигурност. И на първо място това са проблемите във финансовата сфера и банките, както и в енергетиката и в сферата на сигурността, където освен службите оправдано можем да добавим и прокуратурата. Колкото и да са важни образованието, здравеопазването и социалната сфера, сега на върха на градацията са първите три изброени сфери на държавността. Не чух партийните лидери да са се споразумели нещо по тях. Мисля, че личните им противоборства и омрази не могат да са оправдание за бездействието и съм сигурен, че отговорността рано или късно ще падне върху тях.
Едно трябва да бъде ясно – паническото оттегляне на БСП от властта за пореден път може да доведе държавата до фактически фалит и дори да предизвика промени в локалните измерения на геополитиката. Ако това е целта на кукловодите, то бездействието на политиците, прокуратурата и службите е меко казано осъдително. А ако всичко е сведено до характерното за нашите ширини боричкане за власт, пари и влияние, то наистина е дошло времето психиатрите да се намесят.
А онова есе на Константин Павлов, с което започнах, завършва така: „Господи, дай шанс на ненормалните часовници – приеми ги в Своята работилница, поправи ги. А докато Ти ги поправяш, нека Нормалните хора чуят Нормалния ход на нормалното време. И нека моето тиктакане пресекне. Ако пречи.“
Наистина вече започвам да се питам, дали и Господ може да се справи с нашите повредени часовници? Защото на всичкото отгоре те, дори и в Храма, си остават абсолютни параноични безбожници!
