Пълен мрак в ума и съзнанието на доста българските анализатори, които възприемат победата на Ердоган като справедлива, демократична и без особена опасност за България. Това не е само миопия, но и непростима, дори брутална подмяна на реалното с желаното.
Да твърдиш, че няма проблем съседът ти да е брутален диктатор, който „печели“ в условието на извънредно положение, при стотици хиляди арестувани и уволнени, при хвърлени в затвора журналисти и „затворена“ свобода на словото, при доказани фалшификации и манипулации на изборите, е повече от грешка. Това е престъпление.
Не е виновен референдумът като такъв – а условията и режима при който той се провежда.
Ако „победата“ е с малко, значи е загубил реалния вот и колкото и да е манипулирал не е могъл да осигури „голяма“ победа.
То не бяха арестувани политически противници, не бяха гласове които се броят в последния момент и такива които не се броят.
Турция била разделена – нормално е след такова грубо потъпкване на права и свободи. Какво предпочитате да бъде тихо и мирно и „склонена главица сабя …..“?
И у нас е добре да се разграничим от тези, които си мислят, че няма проблем султан да управлява съседите ни и да погребе демокрацията на Ататюрк.
Не, няма място за паника. А за конкретна и прагматична работа за европеизацията и атлантизация на българската външна политика към Турция. И за затваряне на кранчетата за външно влияние, но като държим отворена вратата за гонените, преследваните и демократите там.
Още днес външно министерство трябва да направи изявление по темата и да заявим, че повече без решение на съд няма да връщаме в Турция нито един преследван.
http://bulgariaanalytica.org/en/2017/04/16/who-lost-turkey/